Квинт Муций Сцевола (починал през 82 г. пр.н.е.) – да възтържествува справедливостта
Квинт Муций Сцевола принадлежал към известен род от жреческото съсловие и самият той бил провъзгласен за понтифекс през 89 г. пр.н.е. Преди това служил като трибун, едил, консул и пр., също така бил считан за един от най-видните римски юристи, сложил началото на изучаването на правото като систематически завършена дисциплина.
Една от въведените от него новости било т.нар. cautio muciana, представляващо завещание с тежест, при което заветът бива обявен за нищожен, ако лицето, в чиято полза е съставен, не изпълни поставеното от завещателя условие.
По време на службата си като управител на Азия, Муций се прочул като добър държавник, т.к. наложил жестоки наказания за всеки бирник, който приемал подкупи. С това той си спечелил любовта на народа и дори в негова чест бил учреден специален празничен ден, наречен dies Mucia.
Fiat iustitia et pereat mundus. – Да възтържествува справедливостта, та ако ще и светът да погине (латинска сентенция)
Ирнерий (1050 г. – 1125 г.) – факел на закона
През 1070 г. в Италия бил открит ръкопис, идентифициран като екземпляр от Юстиниановите Дигести. Той не предизвикал никакъв особен интерес, освен като артефакт, и така до към 1150 г., когато един преподавател от Болоня на име Ирнерий не се заинтригувал и започнал да изучава ръкописа. Ирнерий преписал текста, включил някои от правилата в лекциите си и за улеснение в полетата отстрани на страниците записвал кратки коментари. Той се прочул като най-добрия преподавател на епохата и в Болоня придошли такъв голям брой желаещи да изучават право при него, че властите се принудили да основат специализирано учебно заведение. Така бил създаден Болонския университет, който е най-старият в Европа.
Ирнерий станал известен и като основател на школата на глосаторите, т.е. изучаващите Дигестите и благодарение на неговото влияние текстовете на преоткрития текст предопределил образа на съвременното европейско право. По тази причина Ирнерий получил прозвището “факел на закона” (“lucerna juris”).
“Правото не е светлина, благодарение на която виждаш… Правото е самата пътека, по която може безопасно да преминеш.” – Робърт Болт
Бартоло де Сассоферато (1313 г. – 1357 г.) – юристът, който имал собствена максима
Бартоло де Сассоферрато е роден в Италия през 1313 г. Той следвал право в университета в Перуджа и след дипломирането си бил поканен да стане преподавател в университета. Само за няколко години под негово ръководство институцията станала най-реномираното висше юридическо училище в Италия. Главният принос на Бартоло към правото се състои обаче в това, че като италианец той често бил свидетел на противоречивата съдебна практика в различните градове-държави, т.к. Венеция, Флоренция и пр. имали свои собствени статути, които прилагали. Това станало повод Бартоло за първи път да разработи идеята за т.нар. “конфликт на правни норми”, с което сложил началото на международното частно право, регламентиращо кога даден закон или договор се прилага с приоритет спрямо някакъв въпрос. Бартоло е и един от първите юристи, писали по въпросите на речното право. Неговата слава била толкова голяма, че възникнала максимата “nemo bonus jurista nisi bartolista” (“никой не е добър юрист, ако не е изучавал Бартоло”), а също така станал и прототип на редица образи като например Д-р Бартоло от операта на Росини “Севилският Бръснар.”
“Добрият юрист не е този, който знае всеки възможен отговор, а този, който е готов да застане на твоя страна и да се бори с цялото си сърце за твоите интереси.” – Ралф Уолдо Емерсън
Чезаре Бекария (1738 г. – 1794 г.) – най-добрият юрист от епохата на Просвещението
През 1757 г. във Франция била извършена една от най-ужасяващите публични екзекуции в света, когато поради опит за убийство на Крал Луи XV, Робер Франсоа Дамиен бил подложен на т.нар. наказание “обесване, изкормване и разчекване”. Случилото се потресло широк кръг от хора и особено едно момче от Милано на име Чезаре Бекария. Още докато следвал право в Университета в Павия, Чезаре участвал в литературен клуб, където бил силно повлиян от идеите на Монтескьо, Хобс, Хюм и Хелвеций. Той бил убеден, че пенитенциарната система има нужда от реформа и в защита на своята теза през 1764 г. написал книгата “За престъпленията и наказанията”. Въпреки че била издадена анонимно, тя предизвикала огромен интерес. Когато станало ясно кой е авторът, Чезаре бил поканен да гостува в редица кралски дворове, но т.к. бил изключително притеснителен по природа, предпочел да се уедини в родния си Милано. И макар да избягвал всякакви публични изяви, надали има друг автор, който е оставил такава трайна следа в историята на правото. Чезаре Бекария завещал на света едни от най-важните принципи на наказателното право, сред които принципа, че наказанието трябва да има възпиращ ефект, а не да служи за отмъщение; наказанието трябва да е пропорционално на престъплението и да се налага своевременно; не тежестта на наказанието, а вероятността то да бъде наложено е в основата на превенцията.
Чезаре Бекария е смятан за най-добрият юрист от епохата на Просвещението.
“Престъпността… е мерило за провала на държавата – всяко престъпление в крайна сметка е престъпление на обществото като цяло.” – Хърбърт Уелс
Кристофър Лангдел (1826 г. – 1906 г.) – как Harvard Law School стана най-добрият в света
Кристофър Лангдел от малък искал един ден да следва право. Семейството му било много бедно, затова той трябвало доста да се потруди, за да може да осъществи мечтата си. Майка му й сестра му също му помагали в това начинание. След като се записал да изучава право в юридическия факултет на университета Харвард (“Harvard Law School”), Кристофър трябвало да прекъсне следването си през втората година, за да може да се върне и да преподава в училището в родния си град и така да спечели парите, необходими да плати таксите за следващите семестри. И понеже всяко зло е за добро – работейки като учител, Кристофър развил у себе си педагогически умения, които съвсем скоро щели да му потрябват…
През 1870 г. той бил поканен да заеме поста декан на Harvard Law School. Кристофър се заел да въведе някои важни промени: той твърдо вярвал, че студентите не трябва да бъдат принуждавани да наизустяват закони, а следва у тях да се развие правна логика и знание за принципите на правото, които да бъдат прилагани към съответни ситуации. Затова разработил метод за обучение, основан на изучаването на казуси и написал първите casebooks (сборници с извадки от дела). Също така назначил професионални лектори, вместо досегашните практикуващи съдии и адвокати, за които преподаването било странична дейност; въвел ограничения в приема на студенти, повече изпити за проверка на знанията, съставил първата съвременна програма с курсове, които били задължителни за всички обучаващи се и такива, от които можели да избират допълнително.
Благодарение на отдадеността на Кристофър Лангдел и извършената реформа Harvard Law School станал най-престижният правен факултет[1] и скоро всички останали университети въвели подобни методи на обучение.
“Ако Моисей беше ходил в Харвард, щеше да напише Десетте Божи заповеди с поне две изключения от тях.” – Чарлс Морган
Автори: Инна Учкунова и Олег Темников
[1] Според сайта http://www.topuniversities.com/university-rankings/university-subject-rankings/2016/law-legal-studies#sorting=rank+region=+country=+faculty=+stars=false+search=. Друг сайт го подрежда на второ място след Йейл за 2017 г. – http://grad-schools.usnews.rankingsandreviews.com/best-graduate-schools/top-law-schools/law-rankings.
