„Правото на иск за установяване на бащинство от страна на биологичния баща на детето е ограничено от интереса на семейството, в което живее то“

Ако един мъж твърди, че е биологичният баща на едно дете, то правото му да предяви иск за произход от бащата не произтича автоматично от биологичния факт на зачатието. До този  правно обвързващ извод стигнаха конституционните съдии на Австрия в решението си от 13.12.2016 г. след като разгледаха дело G 494/2015.  Правнозначимите  обстоятелства в такива случаи са добруването на детето и отношенията между него, майката и юридически признатия баща. В разгледания по конкретното дело случай, детето е било родено и отгледано в щастливо и сплотено семейство, независимо от факта на биологичния произход. Майката и биологичният баща са имали връзка, от която тя е заченала, като го е уведомила за бременността си и дори заедно са посещавали лекарски консултации за проследяване на бременността в началото. Впоследствие обаче, връзката им се разпада и майката е сключила брак с друг мъж, като само месец след това се ражда и детето. Презумпцията за бащинство на съпруга е приложена автоматично и детето се счита с безспорно установен произход още с раждането си. Оказва се, че семейството живее сплотено и щастливо вече 10 години, когато биологичният баща се появява с претенцията си да има право на лични отношения с детето, както и да бъде осведомяван за важните събития от живота му. Това негово искане е съединено и с иска му за установяване на произход от бащата, като преюдициален такъв. Гражданският съд – Окръжният съд на Вийнер Нойщат, е отхвърлил иска на биологичния баща да му бъде присъдено правото на лични отношения с детето, както и правото да бъде осведомяван за важните събития в живота му, като не е допуснал изобщо да бъде изследван и доказван произхода на детето. Иска си ищецът е обосновал с правото си на личен и семеен живот съгласно разпоредбата на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи – „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот“.  Окръжният съд на Вийнер Нойщат е обосновал решението си чрез тълкуване и прилагане на  § 188, ал. (2) от Австрийския Граждански кодекс: „Право на иск имат тези трети лица, които се намират или са се намирали в особена фактическа или семейна връзка с детето.“ Интересът на детето  в конкретния случай е разгледан в аспекта на съществуващото му семейство и здравите семейни връзки между детето, майката и юридически признатия баща (когото то винаги е смятало за свой единствен такъв). Именно това състояние и правото на самото дете на личен и семеен живот са поставени от гражданския съд в приоритетна позиция спрямо правото на трето лице, извън семейния кръг, да има контакти с малолетния и правото на информация. Решаващият състав е изтъкнал факта, че претендиращият биологичен баща дори не е доказал до момента, че е такъв, а съединява иска за произход с иска си за лични отношения с детето. Ако биха били  уважени така съединените искове от съда, то би се оказало, че неограничен кръг лица извън определението за семейство биха се оказали легитимирани да оспорват произход на което и да е дете и да искат контакти с него, независимо от семейния живот, който то води.  Такива искове биха били уважени, само ако тяхното евентуално отхвърляне би довело до накърняване интереса на детето с оглед на настоящия живот, който води. Въпреки условността на мотивите в решението на Окръжният съд на Вийнер Нойщат,  мисля, че е убедителна неоспоримата логика за приоритет на интереса (добруването) на детето. Такова накърняване на интереса на детето обаче в разгледания случай не би могло да  настъпи, като се откаже право на информация на претендиращия биологичен баща.  А самият произход от бащата е допустимо да се оспори само от самото дете и от юридически признатия родител. (това разрешение е възприето и от нашия законодател в чл.71 от Семейния кодекс).

Правителството на Австрия, което е било задължено да даде становище по делото, убедително е мотивирало смисъла и социалното значение на атакувания законов текст: „Текстът и подредбата на термините в  § 188, ал. (2) от Австрийския Граждански кодекс посочват ясно легитимираните лица, които могат да претендират постановяване на лични отношения с дете. На този текст законодателят  също така е придал смисъла и значението на възпиращ произволни претенции на трети лица, които биха накърнили целостта на едно семейство.“

Жалбоподателят обаче претендира пред Конституционния съд на Австрия, че тълкувайки и прилагайки нормата  на  § 188, ал. (2) от Австрийския Граждански кодекс, Окръжният съд на Вийнер Нойщат е накърнил правото му на личен и семеен живот, т.е. – да познава и контактува с детето си, прогласени в чл.8 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, следователно самият текст на гражданския кодекс бил противоконституционен. Конституционните съдии на Австрия са разгледали подробно мотивите на жалбоподателя, като са разискали и всяко посочено от него решение на Европейския съд по правата на човека, постановено по чл.8 на Конвенцията относно гарантираното право на зачитане на личния  и семеен живот. За да оборят искането на жалбоподателя, съдиите са посочили и цитирали решение на ЕСПЧ  по чл.8 на Конвенцията, в което обаче се съдържа и следното съждение: „Правото на претендиращия биологичен баща да бъде установен произхода на дете не може да бъде използвано от него, за да нахлуе в едно съществуващо стабилно семейство.“  Така мотивирани, конституционните съдии на Австрия са обосновали безупречната съобразеност на атакувания текст от § 188, ал. (2) от Австрийския Граждански кодекс с Конституцията на Австрия, както и с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Така дилемата за конкуриращите се права на двама бащи по отношение носенето на кръста и радостта от родителството соломоновски е решена в полза на този, който, независимо от биологията, е създал и поддържа  бащинска връзка  с детето.

Автор: Албена Драганова, адвокат

Подобни статии

Успелият млад човек и неуспелият Конституционен съд Кратка бележка върху възможността за предявяване на иск по сметки между бивши съпрузи за имот, закупен с банков кредит, заплатен изцяло от единия съпруг, ако в първа фаза на делбата е отхвърлен иск за установяване на трансформация ВЕЩНО ПРАВО – СЪДЕБНА ПРАКТИКА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮЛИ 2017 Г. ИМА ЛИ ПИЛОТ В САМОЛЕТА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД И КЪДЕ Е АДРЕСЪТ МУ Предявяване и приемане на вземания