За проблематиката на иска по чл. 74 ТЗ

Увод.

В качеството си на висш орган в структурата на капиталовите търговски дружества общото събрание взема решения по основните въпроси на дружествената дейност. Една от гаранциите за законосъобразното упражняване на това правомощие е предвиденото в чл. 74 ТЗ потестативно право. Искът за отмяна на решенията на общото събрание намира широко приложение в практиката, но около него продължават да витаят неясноти, част от които бяха преодолени с Тълкувателно решение № 1/2002 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г, ОСГК на ВКС. Целта на настоящата разработка е да постави, анализира и разреши някои проблеми на иска по чл. 74 ТЗ, останали извън полезрението на тълкувателното решение. Предмет на изследване са спорните въпроси във връзка с приложното поле на иска, активната легитимация, основанията за отмяна, сроковете и действието на отмяната.

II.

За същността и значението на правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание.

Правото на общото събрание на търговско дружество да взема решения, които да обвързват членовете му, е едно право на заповядване, а самото решение е волеизявление на власт[1]. Характерно за тази власт на общото събрание е, че тя не е отдадена на личния интерес на лицата, които в даден момент участват в него или формират мнозинството, а е призвана да служи в интерес на всички членове на дружеството и на самото дружество като правен субект. Затова и тази власт не е безгранична, а се простира в рамките на повелителните разпоредби на закона и на дружствения договор/устава, както и в пределите на дружествения интерес. Членовете на дружеството са обвързани от тази власт, доколкото тя е упражнена в посочените граници. В противен случай съдружникът/акционерът разполага с потестативното право да атакува взетото решение, за да освободи себе, другите членове и дружеството от наложените им правни последици.

Правото на отмяна е едно корпоративно право, отдадено на отделния член, за да бъде упражнено с оглед на дружествените интереси[2]. То е сред правата на обществено служене, които са отдадени на правния субект, за да бъдат упражнявани в обща полза[3]. Целта, която се преследва, е не да бъдат задоволени личните и егоистични интереси на оспорващия, а да се упражни контрол върху отдадената на общото събрание власт, за да се избегне злоупотребата с нея и за да бъде тя винаги сдържана в рамките, поставени й от закона, дружествения договор/устава и общия корпоративен интерес. В този смисъл правото на отмяна е сред най-значимите защитни и контролни права на съдружника/ акционера, поради което е и неотменимо – то не може да бъде ограничено или изключено по силата на дружествения договор/устава, решение на общо събрание или на управителен орган на дружеството.

III.

Исторически обзор на правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание.

Правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание не е ново за българското търговско право. То съществува още от зората на законодателния подем на Княжество България.

Според чл. 181 от Търговския закон от 1897 г. (отм. 1951 г.) всеки акционер може да обтъжи решение на общото събрание на акционерите, ако то противоречи на закона или на устава[4]. С измененията на ТЗ от 1943 г. това право се предоставя само на акционера, който е гласувал против решението или който не е присъствал на събранието. Такава възможност е установена и в полза на всеки съдружник в дружество с ограничена отговорност съгласно чл. 50 от Закона за дружествата с ограничена отговорност от 1924 г. (отм. 1951 г.).

Съгласно чл 42, ал. 1 от Указ № 56 от 1989 г. за стопанската дейност (отм. 1991 г.) всеки акционер в двуседмичен срок от узнаването може да поиска от окръжния съд отмяна на незаконосъобразните или противоуставни решения на общото събрание на акационерите и на управителния съвет. На разположение на всеки съдружник на фирма с ограничена отговорност също стои този иск съгласно изрично установеното в чл. 50 УСД препращане към реда по чл. 42 УСД.

De lege lata правото на отмяна е уредено в чл. 74 ТЗ, съгласно който всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.

IV.

За някои проблеми във връзка с приложното поле на иска по чл. 74 ТЗ.

За приложимостта на иска по чл. 74 ТЗ по отношение на решенията на учредителното събрание на АД.

В теорията се поставя въпросът за приложимостта на иска по чл. 74 ТЗ като средство за защита срещу материални и процедурни нарушения при вземане на решения от учредителното събрание в процеса на учредяване на АД (например: учредител се представлява от пълномощник с пълномощно в обикновена писмена форма, а не с нотариална заверка на подписа; не е съставен протокол или пък съставеният протокол не отговаря на изискванията на чл. 232 ТЗ).

1.1. При провеждане на учредителното събрание липсва членствено правоотношение, на което да се опре искът по чл. 74 ТЗ. Лицето, което присъства на учредителното събрание и записва акции, е част от една неправосубектна общност от учредители (чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 163, ал. 1 ТЗ), но все още не е член на валидно възникнало акционерно дружество. Записалият акции на учредителното събрание придобива качеството „акционер“ едва с възникването на членствено правоотношение с учреденото АД – а именно от вписването в търговския регистър (чл. 67 ТЗ), в който момент възниква и дружеството като ответник по иска по чл. 74 ТЗ. До момента на завършване на правопораждащия фактически състав липсва както активно легитимиран, така и пасивно легитимиран субект.

1.2. След извършването на конститутивното вписване в търговския регистър недопустимостта на иска по чл. 74 ТЗ остава на дневен ред. Аналогията на закона като способ за попълване на празноти в правото (чл. 46, ал. 2 ЗНА) е неприложима по две съображения:

1) Сравнителният анализ на релевантните разпоредби, показва, че липсват сходни признаци, които да обосноват прилагането на сходни разрешения. Правната същност на общото събрание на акционерите и тази на учредителното събрание съществено се разминават. Докато общото събрание е орган на вече образувано АД, учредителното събрание е правно уреден способ за формиране на фактическия състав по образуването на АД[5]. Функционална разлика се разкрива при съпоставителния анализ на разпоредбите на чл. 163, ал. 3 и чл. 221 ТЗ, очертаващи въпросите от компетентността на учредителното събрание, съответно на общото събрание на акционерите. Общото събрание включва всички лица, които се намират в членствено правоотношение (било то първично или вторично) с акционерното дружество, а учредителното събрание предполага една неперсонифицирана общност от лица, наречени от закона учредители.

2) Не е налице празнота в правото, която да бъде преодоляна чрез analogia legis, тъй като законът предвижда друго средство за защита. Нарушенията, допуснати при провеждане на учредителното събрание, могат да бъдат отстранени чрез упражнявания от длъжностното лице по регистрацията контрол при вписването[6]. Нещо повече, ако все пак подобно вписване бъде допуснато, приложение следва да намери специалният иск по чл. 70, ал. 1, т. 2 ТЗ. Неспазването на изискванията на чл. 159 и чл. 163 ТЗ е основание за релевиране на недействителността на учреденото АД, а не за отмяна на взетите от учредителното събрание решения.

Извод: Искът по чл. 74 ТЗ е неприложим по отношение на решенията на учредително събрание на акционерно дружество[7].

За приложимостта на иска по чл. 74 ТЗ по отношение на персоналните дружества.

Широко обсъждан в теорията и практиката е проблемът за приложимостта на иска по чл. 74 ТЗ спрямо решенията на персоналните дружества. В сърцето на спора стои въпросът, имат ли общо събрание персоналните дружества и възможно ли е такъв орган да бъде предвиден в дружествения договор.

2.1. Според едното становище решенията, които се вземат с единодушие (или с мнозинство, когато такова е предвидено в учредителния договор – чл. 87 ТЗ) от неограничено отговорните съдружниците в СД и КД, представляват „волеизявления на орган на юридическо лице, макар и необособен от съдружниците“[8]. В живота на персоналните дружества общността на съдружниците играе ролята на общо събрание. Между решенията на общото събрание на капиталовите дружества и решенията на съдружниците в персонални дружества е налице достатъчно подобие, което позволява прилагането по аналогия на режима на недействителността на решенията на общото събрание и за персоналните дружества[9]. Така, изхождайки от целта на съдебния контрол (да предостави защита срещу решенията на върховния орган) и от систематичното място на уредбата му (гл. 10 – Общи положения), някои автори поддържат идеята за приложимостта на чл. 74 ТЗ по отношение на всички търговски дружества, включително и за персоналните, макар и последните да нямат общо събрание с нормативно очертана компетентност[10]. Тази теоретична постановка поставя своеобразен знак на равенство между общността на съдружниците в персонално дружество и общото събрание в капиталово дружество[11].

2.2. Второто становище дава междинно разрешение на поставения проблем. Според него приложимостта на иска по чл. 74 ТЗ по отношение на персонални търговски дружества не следва да се абсолютизира, а да се ограничи само до случаите, при които дружественият договор изрично предвижда общо събрание като върховен орган на дружеството[12]. Липсата на подобна клауза изключва допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ и е основание за релевиране на нищожността на взетото от „мнимото“ общо събрание решение, тъй като попада в категорията на несъществуващите правни актове[13]. Това становище допуска възможността персонално дружество да формира свой върховен орган, като се опира на диспозитивната и субсидиарна уредба в материята на управлението на СД (чл. 84, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 80 ТЗ). Същевременно се отчита и фактът, че не всички правомощия на общото събрание на капиталово дружество са съвместими с императивните разпоредби в материята на персоналните дружества. Например чл. 85 и чл. 95, ал. 2 ТЗ предвиждат оттеглянето на възложеното управление, съответно изключването на съдружник да се осъществява само по съдебен ред чрез конститутивен иск – не и по общо съгласие на съдружниците, било и то формирано на общо събрание, предвидено като орган в дружествения договор[14]. Подобно решение на изкуствено създаденото общо събрание би било нищожно по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2002 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г, ОСГК на ВКС – взето е при липса на компетентност (а не е отменимо по чл. 74 ТЗ поради нарушение на императивна законова норма).

2.3. Третото становище изключва приложението на чл. 74 ТЗ по отношение на персоналните дружества по абсолютен и категоричен начин, като отхвърля и възможността СД и КД да сформират общо събрание по свое усмотрение в дружествения договор.

2.3.1. Искът по чл. 74 ТЗ е неприложим по отношение на персоналните дружества[15]. СД и КД нямат нормативно установени органи на управление – всеки комплементар има право да управлява (чл. 84, ал. 1 и чл. 105, изр 1 ТЗ). Между решенията на общото събрание на капиталовите дружества и решенията на съдружниците в персонални дружества има общи черти, но те не са достатъчни, за да се обоснове прилагането по аналогия на режима на решенията на общото събрание на персоналните дружества[16]. Разпоредбата на чл. 74 ТЗ е поместена в гл. 10, озаглавена „Общи положения“, но това не дава основание за предпочитане на систематичното тълкуване пред езиковото и телеологическото тълкуване, съгласно което искът е приложим само в материята на капиталовите търговски дружества. Комплементарят не се нуждае от съдебна защита, защото разполага с възможност за самозащита, обективирана в правото му да спира решенията на съдружниците. Това своеобразно право на вето се извежда per argumentum a contrario от чл. 105, изр. 2 ТЗ и се обяснява с личната и неограничена отговорност на комплементарите. Общите събрания на капиталовите дружества вземат сделки-решения, които обвързват всички членове без те да имат право на вето – това оправдава и нуждата им от защита по чл. 74 ТЗ.

2.3.2. Недопустимостта на иска по чл. 74 ТЗ по отношение на персоналните дружества остава на дневен ред и при наличието на изрична клауза в учредителния договор, предвиждаща сформирането на общо събрание. Възможността подобна клауза да породи релевантни правни последици следва да бъде отречена[17]. Диспозитивната и субсидиарна разпоредба на чл. 84, ал. 1 (във връзка с чл. 80 ТЗ) не бива да се тълкува разширително – управлението може да се възложи на един или на няколко съдружници или на външно лице, но не и на изкуствено създаден орган, който не намира нормативна опора в юридическия живот на СД и КД. Органовата структура и моделът на управление на търговските дружества са уредени с императивни правни норми[18]. За търговските дружества принципът numerus clausus важи с пълна сила както по отношение на видовете дружества, така и по отношение на техните органи и управленска система. Членовете на търговското дружество не могат свободно да определят броя и вида на органите му – в това отношение автономията на дружественото право търпи ограничения. Сигурността и бързината на оборота налагат типизацията и стандартизацията на отделните системи на управление. Невъзможността управлението в персонално дружество да се осъществява от общо събрание с „договорен произход“ се подкрепя и от сравнителноправния анализ, който показва, че чуждите законодателства третират СД като междинна форма без правосубектност и органова структура[19]. Не е възможно в дружествения договор на СД или КД да се предвиди формирането на нетипичен за съответната дружествена форма орган – това обуславя недопустимостта този „мним“ орган да взема решения, които да обвързват дружеството, а този факт на свой ред изключва приложимостта на чл. 74 ТЗ по отношение на тези „решения“.

Извод: Искът по чл. 74 ТЗ е неприложим по отношение на персоналните дружества, дори и в учредителния договор да бъде предвидено съществуването на общо събрание като орган на управление.

За някои проблеми във връзка с активната легитимация по иска по чл. 74 ТЗ.

За наличието на правен интерес.

1.1. Чл. 74 ТЗ не изисква наличие на правен интерес като процесуална предпоставка за предявяване на иска[20]. Активно легитимиран е всеки съдружник или акционер, включително и този, който е гласувал „за“ решението[21] или за когото то поражда благоприятни последици. Както стана ясно, преобразуващото право по чл. 74 ТЗ е израз на контролните правомощия на всеки съдружник/акционер за спазване на закона и дружествения договор/устава, а не средство за извличане на лична облага или за охраняване на индивидуални интереси.

1.2. Отчитайки достойнството на това законодателно решение, следва да се отблежи, че пълното и безусловно елиминиране на правния интерес като процесуална предпоставка за правото на иск подлежи и на критика. Решенията на общото събрание много често имат широко правно-икономическо значение, което рефлектира и в правната сфера на субекти, които не попадат в кръга на съдружниците или акционерите в дружеството. Така например правен интерес да искат отмяна имат управителят и контрольорът, когато не са съдружници по отношение на решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване искове на дружеството срещу тях; кредиторите на съдружник или акционер по отношение на решенията по чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 221, т. 7 за разпределяне на печалбата и за изплащането й; наетите в дружеството лица по отношение на решението по чл. 137, ал. 1, т. 6 ТЗ за закриване на клонове; членовете на надзорния съвет и съвета на директорите по отношение на решенията по чл. 221, т. 5. Правото да иска отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание следва да се признае и на прокурора в качеството му на пазител на законността и обществения интерес[22]. De lege ferenda внимание заслужава предложението за разширяване на кръга от активно легитимирани лица по чл. 74 ТЗ[23]. Тази идея намира и сравнителноправна опора. Съгласно чл. 706 от ШКО (Швейцарски кодекс на облигациите) управителният съвет като орган също е оправомощен да иска отмяна на незаконосъобразно или противоуставно решение на общото събрание, като в този случай съдът ще трябва да определи кой ще представлява дружеството в процеса[24]. В § 17 от глава 9 на ШЗАД (Шведски закон за акционерните дружества) се допуска ищец по делото да бъде и отделен член на управителния съвет или дори изпълнителния директор на дружеството. В чл. 10 от СЕД (Статут на европейското дружество) се урежда възможността искът да бъде предявен и от всяко лице, имащо правен интерес от отмяната на опораченото решение, ако съумее да докаже пред съда наличието на правен интерес. Разширяването на кръга от активнолегитимирани субекти би дало възможност за упражняване на широк обществен контрол върху дружествената дейност[25].

За качеството „съдружник“ или „акционер“.

По повод активната легитимация по чл. 74 ТЗ в теорията и практиката се наблюдават разногласия относно момента, в който възниква качеството „съдружник/ акционер“. Не са рядкост случаите, в които искът бива отхвърлен като недопустим, тъй като е предявен от лице, чието членствено правоотношение все още не е възникнало или пък вече е било прекратено. Тези проблеми произтичат от особеностите на способите за създаване и преустановяване на членство в дружеството, които ще бъдат обект на настоящето изследване, доколкото обуславят наличието на активна легитимация по чл. 74 ТЗ.

2.1.

Придобиване на качеството „съдружник“ или „акционер“.

Както стана ясно, активната легитимация на лицата, подписали учредителния договор или записали акции на учредителното събрание, се поражда от конститутивното вписване в търговския регистър (чл. 67 ТЗ), от който момент възниква ответникът като страна по членственото правоотношение.

В ООД членството възниква оригинерно – чрез приемането на нови съдружници при увеличение на капитала (чл. 122 във вр с чл. 148, ал. 1, т. 3 ТЗ), или деривативно – чрез прехвърляне на дружествен дял на несъдружник (чл. 122 във вр. с чл. 129 ТЗ) или чрез наследяване на дружествен дял[26] (чл. 129 ТЗ).

Членственото правоотношение с АД възниква чрез: 1) оригинерно придобиване на новоемитирани акции от външно за дружеството лице при увеличение на капитала (чл. 192, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 4 ТЗ); 2) чрез деривативно придобиване на акции (чл. 185 ТЗ) или временни удостоверения (чл. 187 ТЗ); 3) чрез наследяване на акции или временни удостоверения; 4) чрез превръщане на облигации в акции при увеличение на капитала (чл. 192, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 215 ТЗ).

2.1.1. Разногласия относно момента на придобиване на активна легитимация по чл. 74 ТЗ произтичат от противоречивото тълкуване на разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, съгласно която решението за приемане на съдружник има действие от вписването му в търговския регистър.

2.1.1.1. Според едното виждане решението за приемане на нов съдружник (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) произвежда незабавно действие спрямо дружеството и неговите съдружници, а вписването проявява своя конститутивен ефект само спрямо външните за дружеството лица[27].

2.1.1.2. Другото становище поддържа, че възникването на членството се обуславя единствено от момента на вписване на решението за приемане в търговския регистър[28]. Това разбиране е неприемливо, доколкото поставя възникването на членственото правоотношение в зависимост от волята на управителя (чл. 140, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 119, ал. 4 ТЗ). В качеството си на представляващ дружеството орган, той може да подходи недобросъвестно и да не изпълни своевременно задължението си да завери преписа на изменения дружествен договор и да го представи за обявяване в търговския регистър, или пък изобщо да не го изпълни. Би се оказало, че в периода от вземане на решението до вписването му, новоприетият съдружник не може да упражнява членствените си права (чл. 123 ТЗ), нито пък следва да изпълнява членствените си задължения (чл. 124 ТЗ), тъй като все още не е страна по валидно възникнало членствено правоотношение. Липсва разумно основание за подобно отлагане на действието на решението във вътрешните отношения с дружеството и съдружниците. Конститутивното действие на вписването на решението за приемане на нов съдружник има значение само за сигурността на третите добросъвестни лица, които искат да узнаят какъв е членският състав на дружеството, с което преговарят/влизат в правоотношения.

Извод: Лицето, прието за съдружник с решение на общото събрание, което все още не е вписано в търговсия регистър, придобива активна легитимация по иска по чл. 74 ТЗ от момента на вземане на решението[29].

2.1.2. Правото по чл. 74 ТЗ възниква и може да се упражнява и преди да бъдат издадени временните удостоверения или акциите[30], защото те не са конститутивни, а легитимационно-разпоредителни ценни книги[31] – т.е. членствените права се пораждат от момента на учредяване на дружеството, съответно от момента на увеличаване на капитала. Прехвърлените чрез джиро временни удостоверения материализират не само правото да се получат записаните акции, но и всички членствени права[32], включително и правото по чл. 74 ТЗ.

2.1.3. В светлината на проблемите във връзка с членствените права в АД се поставя и въпросът за значението на вписването на извършеното прехвърляне на поименни акции в книгата на акционерите (чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 179 ТЗ) – т.е. дали качеството „акционер“ възниква в момента на придобиване на акцията или в момента на вписването му в книгата на поименните акционери.

Според господстващото в теорията виждане[33] прехвърлителната сделка, която не е отразена в книгата на акционерите, не може да се противопостави на дружеството – т.е. спрямо него титуляр на акцията е вписаният акционер и само той може да упражнява правата, инкорпорирани в нея. Вписването има значение само за противопоставимостта на правата на джиратаря спрямо дружеството, но не е елемент от фактическия състав на джирото. Последващите приобретатели на прехвърлената акция също я придобиват валидно, но не могат да реализират членствените права, които тя дава, спрямо дружеството, докато не бъдат вписани в книгата на поименните акционери. Като титуляр на акцията джиратарят има право да се разпорежда с нея – да я прехвърля и залага[34], но не може да консумира ефективно правата, които черпи от членственото правоотношение. Така например невписаният в книгата по чл. 179 джиратар не би могъл да участва в общото събрание, да гласува, да получава дивидент, да упражнява правото по чл. 74 ТЗ. Нещо повече, оказва се, че е възможно в резулат от неправомерни действия на изпълнителния орган на дружеството вписването на джиратаря да бъде забавено или дори да му бъде отказано, поради което членствените му права да останат парализирани (чл. 185, ал. 4 във вр. с чл. 179, ал. 2 ТЗ) – например ако поради други дружествени дела изпълнителният орган не извърши вписването в рамките на 7-дневния срок от подаване на заявлението от джиратаря; или ако „прецени“, че джирото е нищожно, защото подписът на гърба на акцията не съответства с този на титуляра, за когото се твърди, че я е джиросал. Поддръжниците на представеното становище се опитват да преодолеят тази негова слабост, като признаят правото на невписания „акционер“ да се защити срещу неправомерните действия на дружествените органи чрез иска по чл. 71 ТЗ, по който активно легитимиран е всеки член на дружеството[35]. Независимо от колизията на факта, че до вписването за приобретателя не възниква членствено качество спрямо дружеството, би било крайно ограничително да му се отрече правото по чл. 71 ТЗ[36]. Противоположната теза би довела до неразумния извод, че правото на защита на членството и на отделните членствени права принадлежи на джиранта, който няма интерес да брани тези блага, защото ги е прехвърлил валидно на джиратаря.

Относно значението на вписването в книгата на поименните акционери в съдебната практика се наблюдават две разноположни виждания:

В Решение № 327 от 14.04.2003 г. по гр. д. № 2650/2002 г. на ВКС, V г. о., постановено по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, е прието, че вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл. 185, ал. 2 ТЗ не е елемент от фактическия състав на джирото и то има само декларативно действие по отношение на дружеството, тъй като джирото поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права (лични и имуществени) възникват за титуляра независимо от последващото вписване в книгата на акционерите. Поради това е направен извод, че уведомлението на дружеството от приобретателя на поименни акции посредством джиро прави противопоставими на дружеството правата му като акционер в същото, с оглед на което е призната за доказана активната материалноправна легитимация на ищеца и е уважен предявеният иск за отмяна решенията на общото събрание.

В решение № 773 от 25.01.2008 г. по т. д. № 406/2007 г. на ВКС, II т. о., постановено също по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, е застъпено обратното становище (което се подкрепя и в теорията), а именно че макар вписването в книгата на акционерите да не е елемент от фактическия състав на джирото, то има значение за противопоставимостта на правата на титуляра спрямо дружеството и до момента на вписването на новия приобретател на акциите за техен титуляр ще се смята този, който е вписан в книгата на акционерите. С оглед на това, в посоченото решение е прието, че доколкото не е вписан в книгата на акционерите, ищецът не може да упражнява правата си по придобитите с джиро акции спрямо дружеството, включително и правото на глас в общото събрание, от което следва, че не е активно процесуалноправно легитимиран по предявения иск за отмяна на атакуваните решения и затова производството по същия е недопустимо.

Колизията между тези две становища е преодоляна по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о., ТК., което приема за правилно първото виждане, преобладаващо в практиката[37]. Установеното в чл. 185, ал. 2 ТЗ задължение за вписване в книгата на акционерите на извършваното чрез джиро прехвърляне на поименните акции, респ. на удостоверяващото ги временно удостоверение (предвид изричното препращане в чл. 187, ал. 2 и 3 ТЗ) цели създаване на яснота в дружествените отношения (например при изчисляване на кворума и мнозинството при вземане на решения), а не неоправдано блокиране на членствените права. За постигане на преследваната сигурност във вътрешните отношения достатъчно би било дружеството да получи уведомление за извършеното джиро, съпроводено с надлежни доказателства. По този начин възможността за ефективно упражняване на членствените права ще бъде поставена в зависимост от волята и своевременните действия на правоимащия, а не на произвола на изпълнителния орган на дружеството, който може и да има интерес членствените права на джиратаря да останат парализирани. Противопоставимостта на вписването е характерна за публичните регистри, а книгата на поименните акционери представлява частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва само с формална доказателствена сила.

Извод: Джиратарят на поименни акции или временни удостоверения придобива активна легитимация по чл. 74 ТЗ от момента на извършване на прехвърлителната сделка, а не от момента на вписването му в книгата на поименните акционери. При разглеждане на иска съдът следва да съобрази дали твърдяното от него нарушение на закона или устава (например не е бил допуснат до общото събрание; бил е допуснат, но не му дадено право да гласува) не е резултат от собственото му поведение (например не е изпълнил задължението си за уведомяване по чл. 185, ал. 4 ТЗ или не е представил надлежни доказателства за извършеното джиро).

2.2. Изгубване на качеството „съдружник“ или „акционер“.

2.2.1. С прекратяване на членственото правоотношение с ООД бившият вече съдружник губи и активната легитимация по чл. 74 ТЗ. Участието в ООД се прекратява автоматично с настъпване на юридическите факти, предвидени в чл. 125, ал. 1, т. 1, 2 и 4 (смърт, поставяне под пълно запрещение, прекратяване с ликвидация на ЮЛ, обявяване в несъстоятелност), а също и с изтичането на срока на отправеното от съдружника предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ[38]. Подобен автоматичен прекратителен ефект се наблюдава и при изключването на съдружник, който не е изплатил или внесъл дяловата си вноска в рамките на допълнително определения от общото събрание срок, с чието изтичане той се „смята за изключен“ (чл. 125, ал. 1, т. 3 във вр с чл. 126, ал. 1 ТЗ)[39]. В случаите на изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ обаче е необходимо решение на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 2, пр. 2 ТЗ. Относно действието на вписването на това решение (чл. 140, ал. 4 ТЗ) важат разсъжденията, изложени във връзка с решението за приемане на съдружник. От момента на приемане на решението за изключване във вътрешните отношения членственото правоотношение се прекратява[40]. Бившият съдружник обаче може да иска отмяна на решението за изключването му[41]. Той черпи активна легитимация именно от решението за изключването му[42]. Това е една от специалните хипотези, при които искът по чл. 74 ТЗ може да се предяви и от лице, което не е член на дружеството[43].

2.2.2. Членството на съдружник в ООД се прекратява и когато той прехвърли целия си дружествен дял на друго лице[44].

Ако приобретателят на дружествения дял е съдружник, то членственото правоотношение с него възниква, съответно с прехвърлителя се прекратява от момента на постигане на съгласие, обективирано в писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл. 129, ал. 2 ТЗ). Решение на общото събрание не е необходимо, защото прехвърлянето между съдружници е свободно (чл. 129, ал. 1 ТЗ). Вписването на прехвърлителната сделка, както и на изменението на дружествения договор (налага се от настъпилата промяна в членствения състав на дружеството) имат действие само във външните отношения.

Когато приобретателят е външно за дружеството лице, за да се осъществи транслативният ефект на договора е необходимо решение на общото събрание (чл. 122 във вр. с чл. 129 във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ). От момента на приемането на това решение членственото правоотношение с прехвърлителя се прекратява, като същевременно възниква за приобретателя на дружествения дял. Вписването на прехвърлителния договор, както и на решението на общото събрание има значение само за третите лица.

За момента, към който трябва да е налице активната легитимация.

В теорията и практиката липсва единодушие по въпроса за момента, към който лицето трябва да притежава качеството съдружник/акционер, за да упражни правото по чл. 74 ТЗ.

3.1. Преобладава разбирането, че това качество трябва да е налице към момента на приемане на атакуваното решение[45]. Прекратяването на членственото правоотношение с ищеца в хода на съдебното производство за отмяна на решението не влече автоматично недопустимост на иска[46]. Например съдружникът, който е прекратил участието си в дружеството с писмено преизвестие, чийто срок е изтекъл след предявяването на иска по чл. 74 ТЗ, продължава да има интерес от отмяната на решение, с което се разпределя печалбата в отклонение от уговорените в дружествения договор дялове (чл. 123, пр. 2 във вр. с чл. 125, ал. 3 във вр. с чл. 127 във вр. с . 137, ал. 1, т. 3 ТЗ). Нещо повече, както вече бе отбелязано, искът по чл. 74 ТЗ е призван да осигури съответствието на решенията на общото събрание със закона и дружествения договор/устава, а не да служи като средство за извличане на облаги в полза на един или повече съдружници. Индивидуалният интерес на съдружника/акционера отстъпва пред дружествения интерес. В този ред на мисли следва да се приеме, че допустимостта на иска остава непокътната дори ако ищецът не би могъл да черпи благоприятни последици от отмяната на решението. Например ищецът, който е бил изключен в хода на процеса губи личен интерес от инициираното от него производство за отмяна на решение за извършване на допълнителни парични вноски. Производството обаче следва да продължи, защото искът по чл. 74 ТЗ брани дружественото благо, което в случая надживява членственото правоотношение на ищеца.

3.2. Според други автори лицето трябва да се намира в членствено правоотношение с дружеството към момента на предявяване на иска[47]. Ако членствените права са били прехвърлени между деня на вземане на решението и деня на предявяване на иска, легитимиран следва да е новият съдружник или акционер[48]. Оправдано е да се признае активна легитимация в полза на лицето, което „встъпва“ в дружеството в един последващ момент, независимо от начина на възникване на членственото правоотношение – било то оригинерно (чрез увеличение на капитала например) или деривативно (чрез продажба на акции или чрез прехвърляне на дружествен дял на несъдружник). Липсва основание да се отрече правото на новоприсъединилите се към дружеството лица да искат отмяна на решение, което противоречи на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор/устава, макар и то да е прието в момент, към който ищецът не е притежавал качеството на съдружник или акционер. Фактът, че ищецът не е присъствал на общото събрание, чието решение се оспорва, не се отразява върху активната му легитимация, тъй като законът не поставя подобно изискване (арг. от чл. 74, ал. 2 ТЗ). Нещо повече, именно защото новият съдружник/акционер не е присъствал на общото събрание, 14-дневният срок за предявяване на иска тече за него от узнаването (стига да е в рамките на 3-месечния преклузивен срок от деня на вземане на решението). Ако останалите съдружници, които са присъствали или са били редовно поканени, са пропуснали двуседмичния срок, признаването на активната легитимация на новодошлия би възпрепятствало санирането на решението. Това е в пълно съответствие с идеята, на която е подчинен иска по чл. 74 ТЗ, а именно защита на дружествения интерес, законността и дружествения договор/устава. Така например акционерът, придобил акции след вземане на решението за издаване на облигации (чл. 221, т. 8), би могъл да иска отмяната му поради неспазване на материалните правила за издаването им (чл. 204 – чл. 205 ТЗ). Абсолютно възможно е искането за отмяна да е обвързано и с личния правен интерес на новопостъпилия ищец – например акционерът, на когото са били джиросани поименни акции след вземане на решение за отпадане на правото на предимствено изкупуване при увеличение на капитала чрез издаване на нови акции (чл. 194, ал. 4 ТЗ), има интерес да иска отмяната, доколкото незаконосъобразното/противоуставното решение накърнява и неговото право по чл. 194, ал. 1 ТЗ.

3.3. Трето становище поддържа, че ищецът трябва да е титуляр на членствени права и към двата момента – и към деня на приемането на решението, и към деня на предявяването на иска[49]. Оправдано е да се приеме, че ако кандидат-ищецът е бил активно легитимиран към деня на приемане на решението, но впоследствие членственото му правоотношение е било прекратено, преди да е предявил контестацията си, то с отпадане на качеството на съдружник/акционер същият е изгубил и активната легитимация по чл. 74 ТЗ. Неоснователно обаче би било да се отрече правото да се иска отмяна на лицето, което е страна по членствено правоотношение с дружеството към деня на предявяване на иска, но не и към момента на приемане на контестираното решение, като разсъждения в тази насока вече бяха изложени.

3.4. Според четвърто виждане активно легитимирано е лицето, което е било съдружник/акционер към един от двата момента – или към момента на приемане на решението, или към деня на неговото атакуване[50]. Това становище следва да се приеме за правилно. То съчетава достойнствата на първото и второто виждане, преодолява слабостите на третото схващане, като не поставя излишни и необосновани ограничения по отношение на активната легитимация по чл. 74 ТЗ и в този смисъл съответства на буквата и на целта на закона.

Извод: Активната легитимация по чл. 74 ТЗ принадлежи на лицето, което притежава качеството „съдружник“ или „акционер“ към момента на приемане на отменимото решение или към момента на предявяване на иска за отмяната му.

VI.

За някои проблеми във връзка с основанията за отмяна по чл. 74 ТЗ.

Решенията на общото събрание могат да се контестират по реда на чл. 74 ТЗ, когато противоречат на императивни разпоредби на закона или на дружествения договор, съответно на устава[51]. Теорията и практиката са отделили подобаващо внимание на въпроса за основанията за отмяна[52]. Някои спорни въпроси в тази материя бяха разрешени в т. 6 и т. 8 на Тълкувателно решение № 1/2002 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г, ОСГК на ВКС. Същевременно обаче в т. 1 върховните съдии приемат, че „ако са нарушени нормите за кворум при провеждането на ОС или за мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание“. Това становище може да се оспори на фона на разсъжденията за особеностите в процеса на образуване на волята на общото събрание като върховен орган на търговското дружество[53].

За разлика от волята на физическите лица, която е психологически детерминирана, правнорелевантната воля на колективните органи е организационен феномен[54]. Правилата за кворум[55] установяват минималната граница на персонално участие, при наличието на която общото събрание може да се конституира като орган, натоварен с компетентността да изразява волята на дружеството по определени въпроси с правно значение. Без наличието на кворум съвкупността от физически лица не притежава онази характеристика, която я превръща в колективен орган. Липсата на валидно конституирано общо събрание изключва възможността то да проведе заседание, а още по-малко да взема решения. Липсва решение и при неспазване на правилата за мнозинството, тъй като то представлява мярка за наличие на воля от страна на общото събрание. Гласовете на отделни съдружници/акционери, които не формират необходимото мнозинство (чл. 137, ал. 3 ТЗ, чл. 230 ТЗ и др), не могат да се квалифицират като решение. В този смисъл отразеното в протоколната книга волеизявление не представлява решение и не е годно да произведе правни последици. А съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2002 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г, ОСГК на ВКС, липсващото (невзето) решение[56] е нищожно.

Следва да се приеме, че неспазването на правилата за кворум/спадащ кворум и мнозинство е основание за нищожност на отразеното в протоколната книга „решение“, а не за отмяната му по смисъла на чл. 74 ТЗ. Това становище се подкрепя в теорията[57], но задължителният характер на Тълкувателно решение № 1/2002 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г, ОСГК на ВКС е пречка то да бъде проведено в практиката[58].

Неприемливите резултати, до които би могло да доведе обвързващото становище на ВКС, могат да се изведат на фона на следния пример: двама съдружници (един от които е управител) в 20-членно ООД „сформират общо събрание“, което приема решения за изключване на останалите съдружници. Решенията са взети при тежки нарушения на: А) процедурните правила – неотправяне на покана до останалите съдружници (чл. 139, ал. 1 ТЗ) и липса на мнозинство (чл. 137, ал. 3 ТЗ); Б) материалните правила – не са били налице основания за изключване или пък са били налице, но не е било отправено писмено предупреждение (чл. 126, ал. 3 ТЗ). Управителят умишлено не изпълнява задължението си да впише решението в търговския регистър в 7-дневен срок (чл. 6, ал. 2 ЗТР), а изчаква изтичането на 3-месечния преклузивен срок. Съдружниците, които нямат и представа, че е било проведено „общо събрание“, разбират за „изключването“ си от вписването в търговския регистър. Оказва се, че „решението“ е санирано и те са абсолютни безпомощни, тъй като правото им по чл. 74 ТЗ е преклудирано, а Тълкувателно решение № 1/2002 г. им отнема възможността да предявят отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, съединен с иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР, защото решението не е нищожно, а само отменимо. Стига се до абсурдното положение, при което единствената санкция за описаното неправомерно поведение е глоба от 500 до 1000 лв. за управителя (чл. 40, ал. 1 ЗТР).

Извод: Възприетата в Тълкувателно решение № 1/2002 г. позиция, че липсата на кворум или мнозинство е основание за отмяна на решението на общото събрание по чл. 74 ТЗ, следва да бъде преосмислена и преодоляна. Неспазването на правилата за кворум/спадащ кворум или мнозинство прави отразеното в протоколната книга „решение“ нищожно.

VII.

За някои проблеми във връзка със сроковете по чл. 74 ТЗ.

Необходимостта да се стабилизират решенията на общото събрание е мотивирала законодателя да установи кратки преклузивни срокове, чието пропускане прави иска недопустим и санира решението, независимо че то е взето в противоречие със закона или дружествения договор/устава. Искът следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание (чл. 74, ал. 2 ТЗ).

1.Спорно е положението на съдружника/акционера, който е присъствал на събранието, но е напуснал преди приемането на решението.

1.1. Според едното становище срокът за него започва да тече от деня на събранието, макар и да не е присъствал на самото приемане на решението, което иска да контестира[59]. Не е оправдано началото на срока да се определя от волята на съдружника/ акционера, който може да напусне събранието преди гласуване на решението с цел да „спечели време“, като по този начин се възползва от отказа си да участва в работата на общото събрание. Неговото положение е приравнено с това на редовно поканения, но неявил се на събранието член – и той е имал възможността да присъства и да узнае за решението, но не се е възползвал от нея. Не е редно съдружникът/акционерът, който се е дезинтересирал от дружествените дела, да черпи права от собствената си небрежност.

1.2. Съгласно другото виждане срокът започва да тече в 14-дневен срок от узнаване на решението, когато съдружникът е напуснал събранието преди приключването му[60]. Това становище оставя на заден план идеята за недобросъвестното поведение на напусналия съдружник/акционер и отчита опасността от неправомерни действия от страна на общото събрание. Така например възможно е след напускането на съдружника общото събрание да вземе решение за изключването му поради това, че не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството (чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ), при наличие на материални (липса на отправено писмено предупреждение) и процедурни (подобна точка не е била включена в дневния ред) нарушения, представляващи основания за отмяна на решението по чл. 74 ТЗ. Решението обаче се пази в тайна, като умишлено се пречи на съдружника да упражни правата си по чл. 123, пр. 3 и пр. 4 ТЗ (да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и да преглежда протоколната книга). „Изключеният“ съдружник разбира за взетото решение едва след 15 дни, когато то бъде вписано в търговския регистър. Оказва се, че правото му по чл. 74 ТЗ е преклудирано и решението за изключването му е санирано.

В този ред на мисли, висящият спор по т.1 може да се окаже ирелевантен, ако решението за изключване умишлено не се впише в рамките на абсолютния 3-месечен преклузивен срок. Същият проблем стои на дневен ред и когато съдружникът е получил покана, несъдържаща като точка от дневния ред изключването му. И защото не се е явил на събранието (поради уважителни причини), на което е било взето незаконосъобразното решение за изключването му, вписано умишлено едва след 3 месеца, той също се оказва безпомощен с оглед предвидения абсолютен преклузивен срок.

Извод: Уредбата на преклузивните срокове по чл. 74, ал. 2 ТЗ създава почва за недобросъвестно поведение от страна на дружеството или на отделния съдружник/ акционер. В този смисъл изглежда оправдана идеята de lege ferenda 3-месечният срок да бъде заместен от 14-дневен срок, който да тече от вписването на решението в търговския регистър (когато то подлежи на вписване) – това е моментът, в който засегнатият би могъл да узнае за решението, като положи дължимата грижа да провери публичния регистър. Така би се стимулирало навременното изпълнение на задълженията по чл. 6, ал. 2 ЗТР, като същевременно се пресече възможността за недобросъвестни действия като описаните по-горе. За решенията, които не подлежат на вписване, следва да важи 14-дневният срок от узнаване за решението. Ако дружеството желае отменимото решение да се стабилизира, то трябва да уведоми всички членове, които не са узнали за него (например чрез писмо с обратна разписка или чрез електронна поща (чл. 11 ЗЕДЕП)), и да изчака 14 дни. Това разрешение на проблема би осигурило разумен баланс между интересите на дружеството, стабилитета на приетите решения, сигурността в оборота и възможността за защита на съдружника/акционера срещу неправомерни и недобросъвестни действия на общото събрание.

VIII.За някои проблеми във връзка с действието на отмяната.

Сред проблемите на иска по чл. 74 ТЗ се нарежда и този за действието на отмяната. Липсва единодушие по въпроса, за в бъдеще или с обратно действие се заличават правните последици на отмененото решение на общото събрание.

1.Според едното становище отмяната на решенията на общото събрание по чл. 74 ТЗ има обратно действие от момента на вземането му[61]. Липсват аргументи в полза на това разбиране. В чл. 74 ТЗ липсва изрична разпоредба, която да придава на отмяната обратно действие. Обратното действие представлява една фикция, а в правната действителност само законодателят може да установява с нормативни текстове фикции, когато има достатъчно основания, наложени от изискванията за справедливост или социална целесъобразност[62].
2.Според друго становище действието на отмянва е ex nunc[63]. Липсата на обратно действие е безспорна при решенията, които подлежат на вписване[64]. Отмяната на обявените в търговския регистър актове с обратна сила е абсолютно несъвместима с общественото доверие в публичния регистър. Законодателят е преценил, че не е оправдано отмяната на решенията на общото събрание да се ползва с обратна сила, тъй като това би засегнало стабилитета и сигурността във вътрешнодружествените и външните отношения. В дружественото право везните на Темида винаги отмерват в полза на сигурността.
3.Съществува и трето междинно виждане, което прави компромис между първите две, приемайки, че отмяната на решение на общото събрание действа с обратна сила от момента на приемането му, а ако решението е било вписано – след заличаването му[65]. Липсва основание за подобно разграничение по отношение на последиците от отмяната. Възможно е отмяната на неподлежащо на вписване решение също да засегне интересите на трети лица и сигурността в оборота.
4. Проблемът за действието на отмяната може да бъде разгледан на фона на следните примери:

4.1. Решението на общото събрание за отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях (чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ) не подлежи на вписване в търговския регистър. Ако то бъде отменено с обратно действие, извършената разпоредителна сделка не е недействителна и правата на третите лица остават непокътнати[66]. Положението е същото и ако признаем на отмяната действие за в бъдеще.

4.2. Решението (Р1) на общото събрание за извършване на допълнителни парични вноски (чл. 137, ал. 1, т. 9 ТЗ) не подлежи на вписване. Решението (Р2) за изключване на съдружник, който не е внесъл дължимата допълнителна вноска, обаче подлежи на вписване (чл. 126, ал. 3, т. 4 във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 2, пр. 2 във вр. с чл. 140, ал. 4, пр. 3 ТЗ). Ако Р1 бъде отменено ex tunc, се оказва, че неизпълнилият отпадналото с обратна сила задължение е бил неоснователно изключен, което му дава възможност да контестира Р2. Ако обаче отмяната на Р1 действа ex nunc и Р2 не страда от пороци, изключеният съдружник не разполага със средства за защита. Въпросът е дали тази несправедливост дава достатъчно основание да признаем на отмяната действие ex tunc. Отмяната с обратно действие на Р2 би създала известни затруднения във вътрешнодружествените отношения (например неправилно разпределен дивидент). Възможно е последиците от отмяната с обратно действие на Р2 да нахлуят и в правната сфера на външни към момента на приемане на решението лица – например след приемането на Р2 може да последва Р3, с което ОС решава да продаде дела на изключения на трето лице (чл. 121, ал. 2, пр. 1 ТЗ). Ретроактивното действие на отмяната на Р2 би поставило под съмнение валидното придобиване на дружествения дял от това трето лице, което може същевременно да е прехвърлило дела на последващ приобретател и така веригата от прехвърлителни сделки да бъде опорачена.

4.3 Решението за участие на ООД в други дружества (чл. 137, ал. 1, т. 6, пр. 3 ТЗ) също не подлежи на вписване. „ООД“ участва в учредяването на „КД“ заедно с „АД“. Ако решението за участие на „ООД“ бъде отменено с обратна сила, сме изправени пред хипотезата на недееспособен учредител[67]. Оказва се, че е в учредяването на „КД“ е участвал само един дееспособен учредител – „АД“, а това представлява основание за обявяване на „КД“ за недействително – чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 99, ал. 1 ТЗ. В тази хипотеза неблагоприятните последици от отмяната засягат едно трето лице – „КД“, чиято правосубектност може да бъде съборена поради отмяната на решение на общото събрание на „ООД“. Ако отмяната действа за в бъдеще, подобен проблем не би възникнал.

Извод: Отмяната на решенията на общото събрание действа винаги за в бъдеще.

IX.

Заключение.

В хода на изложението стана ясно, че искът по чл. 74 ТЗ е обременен с множество проблеми. Правото на отмяна на решенията на общото събрание е призвано да служи като средство за защита на законността, дружествения договор/устава и корпоративния интерес, а за постигането на тези значими цели са необходими усилия за създаването на една безупречна, завършена и ясна теоретична основа, върху която да се изгради стройна, непротиворечива и правилна съдебна практика. В името на обществения и дружествения интерес от спазването на повелителните правила на закона и на дружествения акт законодателят също следва да обърне внимание на спорните въпроси, останали извън полезрението на разпоредбите на чл. 74 ТЗ.

Автор: Диана Иванова Асеникова, ЮФ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Сталев, Ж., Процесът на отмяна на решения на общи събрания, сп. „Търговско право“, 1997, бр. 4, с. 70;

[2] Козак, К., Учебник по търговско право, С., 1920, с. 98: „Отделният акционер, когато атакува решението, действува като орган на дружеството, въпреки че предявява иска от свое име“; В същия смисъл Lehmann, K., Das Recht der Aktiengesellschaften, Bd. II, Berlin, 1904, с.220-221;

[3] Така Сталев, Ж., Процесът на отмяна…, с. 70; Петражицкий, Л., Теория права и государства в связи с теорией нравствености, т. I, с.196 и сл. и т. II, с.712 и сл.; Renard, G., La theorie de l’iustitution, Paris, с. 119;

[4] За правото на отмяна при действието на чл. 181 ТЗ (отм.) вж. Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право, С., 1990 г, с 258-262, с. 269;

[5] Таджер, В., Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова К., Бузева, Т., Капиталови търговски дружества, ИК „Труд и право“, С., 2011, с. 145.

[6] Така Калайджиев, А., Търговски дружества. Персонални дружества. Дружествo с ограничена отговорност, С., 2014, с. 107.

[7] Така Таджер, В., Капиталови.., с. 145; Калайджиев, А., Търговски дружества…, с. 107; Георгиев, В., Допустимо ли е предявяването на иск по чл. 74 ТЗ срещу решение на учредително събрание на акционерно дружество?, сп. „Пазар и право“, 2004, бр. 8, с. 32-34; Колева, Р., Относно съдебния контрол върху решенията на общото събрание на търговско дружество, сп. „Търговско право“, 2004, бр. 4, с. 474-475; Герджиков, О., Калайджиев, А., Касабова, К., Бузева, Т., Кацарски, А. Коментар на търговския закон, Книга първа, С., 2007, с. 414 -415; Стефанов, Г., Въпроси на търговското право, В.Т., 1997, с.209;

В обратен смисъл вж. Костова, М., Кръстев, К. Относно недействителността на решенията на органите на търговски дружества, сп. „Съвременно право“, 2001, бр. 6, с. 26-27; Златарев, Е., Христофоров, В., Търговско право, С., 1998, с. 105; Розанис, С. Отмяна на решения на органи на дружествени фирми. сп. “Държава и право“, г.1990, бр. 6, с. 56-57 – „аналогичното прилагане на разпоредбите на чл. 42 и чл. 50 УСД отговаря на целта на закона – нормално разивитие на фирмените отношения в съответствие със закона и учредителния акт. В противен случай всяко несъгласие може да има за последица прекратяването на фирмата“; Разсъжденията на посочените автори не са в унисон с уредбата по чл. 70 ТЗ.

[8] Калайджиев, А., Търговски дружества…, с. 100.

[9] Калайджиев, А. пак там.;

[10] Антонова, А., Събирателно дружество, С., 2004, с. 106-107; Златарова, М., Процесът за отмяна на решения на общо събрание на корпоративни общности, С., 2007, с. 22; Марков, М. Развитие на съдебната практика по чл. 74 от Търговския закон, сп. „Пазар и право“, 2006, бр. 2, с. 6; за повече аргументи в полза на това становище вж. Стефанов, Г., Имат ли персоналните дружества общо събрание и подлежат ли на съдебна отмяна техните решения, сп. „Търговско и конкурентно право“, 2012, бр. 8, с. 5-13. Според автора не може да съществува корпоративно юридическо лице без общо събрание или приравнена на него общност. Персоналните дружества имат общо събрание de lege lata и не е необходимо изричното предвиждане на орган с такова наименование в дружествения договор.

[11] Подобна идея се промъква в Определение №10 от 07.01.2009 г. на ВКС по т.д. № 609/2008 г., I т.о., ТК, както и в Решение № 403 от 29.07.1992 г. по г.д. №147/1992 г., V г.о. на ВС.

[12] Така Костова, М., Кръстев, К., Относно недействителността…, с. 27; Розанис, С. Дружества на търговското право, С., 1994, с. 32-34.

[13] Така Костова, М., Кръстев, К., пак там; Така и Решение № 661 от 20.06. 2006 г. на ВКС по т.д. № 167/2006 г., II т.о., Т.К.

[14] В този смисъл вж. Костова, М., Кръстев, К. пак там, с. 28; Решение № 135 от 25.07.1994 г. по ф. д. № 96/93 г., V г. о.; Колев, Н. Относно прекратяването от съда на събирателното дружество и на членството в него, сп. „Търговско и конкурентно право“, 2011, бр. 12, с. 16; В обратен смисъл вж. Решение на ВС № Ф-131 от 15.10. 1992 г. по ф.д. 16/1992 г., V г. о и Решение № Ф-35 от 29.04 1992 г. по ф.д. № 9/1992 г., V г.о., в които се допуска възможността, съдружник да бъде изключен по волята на общото събрание, ако това право бъде предвидено в дружествения договор.

[15] Герджиков, О., Коментар…, с. 410; Решение № 1116 от 8.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 187/2003 г., V г. о.;

[16] Герджиков, О. пак там;

[17] Така Илиева, Р. Правна същност и характеристика на иска по чл. 74 ТЗ, сп. „Търговско право“, 2012, бр. 2, с. 67-68; Колев, Н. пак там, с. 16; Русчев, И. Проблемът за органовата структура при персоналните търговски дружества, сп. „Търговско и конкурентно право“, 2011, бр. 12, с. 5-12; Решение № 9 от 22.01.2004 г. по г.д. № 405/2003 г., ТК; Решение № 135 от 25.VII.1994 г. по ф. д. № 96/93 г., V г. о. – особено мнение;

[18] Таджер, В., Капиталови…, с. 79-80; Герджиков, О. Коментар на търговския закон. Книга втора, С., 2000, с. 518;

[19] Такова е законодателното решение в Германия; така е било предвидено и в първоначалния проект за Търговски закон, приет през 1991 г.

[20] В този смисъл вж. Костова, М., Кръстев, К. Относно недействителността на решенията…с. 25; Колева, Р., Относно съдебния контрол върху решенията…с. 118; Пунев, Бл., Процесуални въпроси на съдебния контрол – коментар на ТР №1/2002 г. на ВКС, ОСГК., сп. „Пазар и право“, г., бр., с. 9; Герджиков, О. Коментар на търговския закон. Книга първа…с. 415-416; Илиева, Р. Правна същност и характеристика на иска по чл. 74 ТЗ, с. 71; Стефанов. Г., Въпроси на търговското право., с. 212-213; Решение № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 269/2009 г., I т. о., ТК;

В обратен смисъл вж. Маданска, Н., Оспорване на решенията на общото събрание на ООД: авторката приема, че „активно легитимиран да води иска за отмяна на решение на ОС е само съдружникът, чиито членствени права са засегнати от това решение“; Решение № 812 от 05.01.2007 г. на ВКС, I т.о., по т.д.№ 434/2006 г., в което съдебният състав приема, че „правният интерес от търсената защита е процесуална предпоставка за всички видове искове, поради което за наличието й във всеки момент от висящия спор съдът следва да следи служебно. Той трябва да преценява дали за ищеца съществува правен интерес да иска отмяна на решението на общото събрание на търговското дружество, с оглед търсената чрез иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ защита“.

[21] В обратен смисъл вж. Стефанов. Г., Въпроси на търговското право., с. 213;

Както бе посочно, исторически при действието на чл. 181 ТЗ и чл. 50 ЗДОО правото на отмяна е можело да бъде упражнено само от този акционер или съдружник, който е гласувал против решението или не е присъствал на общото събрание – вж. Кацаров, К., Систематичен курс…, с. 262; Указът за стопанска дейност не е посочвал подобни ограничения на активната легитимация – вж. Розанис, С., Отмяна на решения…, с. 57; De lege lata липсва подобно изискване към ищеца – така Калайджиев, А., Търговски дружества…, с. 110;

[22] При условията и по реда на чл. 27 ГПК (отм.) иск за отмяна е можел да предяви и прокурорът – така Розанис, С. Отмяна на решения…, с. 57; Брайков, Ст., Преобразуващи искове и преобразуващи решения, С., 1974, с. 62; Стефанов, Г., Въпроси на търговското право., с. 212;

[23] Така Костова, М., Кръстев, К. Относно недействителността на решенията…с. 25; Колева, Р., Относно съдебния контрол върху решенията…с. 118; Ланджев, Б., Правото на членство в АД, ИК „Труд и право“, С., 2000, с. 118;

[24] Когато искът се води от управителя в качеството му на съдружник, дружеството се представлява от представител ad hoc – тaка Решение № 1458 от 16.I.1995 г. по гр. д. № 110/94 г., V г. о., Решение № 2287 от 19.XII.1995 г. по гр. д. 853/95 г., V г. о.

[25] Срв. с иска по чл. 70 ТЗ, по който активната легитимация принадлежи на всеки заинтересуван, както и на прокурора.

[26] Решение № 712 от 7.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 925/2004 г., ТК отхвърля иска по чл. 74 ТЗ, предявен от наследница на дружествен дял, поради липса на активна легитимация; Според преобладаващото мнение наследникът наследява дружествения дял, но за да встъпи в членствено правоотношение, той трябва да бъде приет като съдружник от общото събрание – вж. Колев, Н., Относно наследяването на дружествения дял в ООД, сп. „Търговско и конкурентно право“, 2012, бр. 11, с. 16-25 и цитираната там съдебна практика; така и Таджер, В., Капиталови…, с.55; Калайджиев, А., Търговски дружества…, с. 110 – „Наследникът на съдружник в ООД по правило не е легитимиран да води иск по чл. 74 ТЗ, освен ако е приет за съдружник“;

В обратен смисъл вж. Таков, Кр., Някои актуални въпроси на регистърните производства при наследяването на дялове от дружества с ограничена отговорност, сп.“Пазар и право“, 1999, бр. 2, с. 5-12 – Решение на общото събрание за приемане ще е нужно само ако в дружествения договор изрично е посочено, че то е предпоставка за приемането на наследниците; Герджиков, О., Коментар на търговския закон. Книга втора., с. 404 – 405.

[27] С оглед на различната формулировка на конститутивното действие на вписването, прокламирано в ал. 3 и ал. 4 на чл. 140 ТЗ, в трайно установената практика на ВКС е прието, че решенията по ал. 4 влизат в сила веднага спрямо дружеството и съдружниците, а спрямо третите лица – от момента на вписването. Решенията по чл. 140, ал. 3, от своя страна, имат действие спрямо дружеството, съдружниците и третите лица (добросъвестни и недобросъвестни) от момента на вписването в търговския регистър. В този смисъл са Решение № 39 от 15.04. 2011 г. по т.д. № 526 /2010 г. на I т.о. на ВКС; Решение № 690 от 03.12.2008 г. по т.д.№349/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №135 от 09.11.2009 г. по т.д. №184/2009 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 606 от 22.06.2007 г. на ВКС по т.д. № 250/2007 г., ТК; Решение № 100 от 04.06. 2010 г. на ВКС по т.д. № 799/ 2009 г., I т.о., ТК; Решение № 122 от 03. 11. 2009 г. на ВКС по т.д. № 122/2009 г., I т.о., ТК.

[28] Така Голева, П., Търговско прво. Обща част. Търговци., С., 2014, с. 223; Колев, Н., Изключване на съдружник в ООД – дискусионни въпроси., сп. „Търговско право”, 2012, бр. 4, с. 45-50 – аторът приема, че промяната в членския състав е свързана с изменение на дружествения договор като част от неговото съществено съдържание (чл. 115, т. 3 ТЗ). А за да породи действие изменението на дружествения договор, е необходимо то да бъде вписано.

[29] Така Решение № 39 от 15.04. 2011 г. по т.д. № 526 /2010 г. на I т.о. на ВКС, в което съдебният състав признава активна легитимация на ищеца, който е бил приет за съдружник с решение на общото събрание, което към момента на подаването на исковата молба не е било вписано в търговския регистър.

[30] Относно нелеката процедура по издаването на ценни книги вж. Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с ПМС № 289 от 30.11.1994 г., обн., ДВ, бр. 101 от 9.12.1994 г., изм. и доп., бр. 38 от 25.04.1995 г., изм., бр. 73 от 26.06.1998 г., в сила от 26.06.1998 г., бр. 8 от 26.01.2001 г., изм. и доп., бр. 54 от 13.06.2008 г., бр. 22 от 18.03.2011 г., в сила от 18.03.2011 г.

[31] Таджер, В., Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял втори., С., 1973, с. 156; Василев, Л., Гражданско право. Обща част., С., 1993, с. 229; Павлова, М., Гражданско право. Обща част., С., 2002, с. 403; Касабова, К., Акции и способи за прехвърляне., С., 2002, с. 37;

[32] В този смисъл вж. Калайджиев, А., Могат ли да се прехвърлят правата на акционерите преди издаването на акциите., сп. „Търговско право“, 2005, бр. 5-6, с. 37-41;

В обратен смисъл вж. Решение № 134 от 09.03. 2004 г. по г.д. № 882/2003 на ВКС, в което съдебният състав приема, че приобретателят на временно удостоверение придобива само правото да получи записаните акции, а прехвърлянето на членствените права е нищожно, тъй като е с невъзможен предмет. Този извод не е в унисон с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ТЗ (Нова – ДВ., бр. 104 от 2007г.).

[33] Герджиков, О., Коментар на търговския закон. Книга трета., С., 1998 г., с. 875; Ланджев, Б., Правото на членство в АД., с. 172-173; ; Златарев, Е., Христофоров, В., Търговско право., с. 127; Касабова, К., Акции и способи за прехвърляне, с. 93.; Кацаров, К., Систематичен курс…, с.259: „вписването в акционерната книга е единственият критерий, от който трябва да изхожда както общото събрание при преценката на легитимацията, така и съдът при проверката, която върши по чл. 181 ТЗ“.

[34] Касабова, К., пак там – авторката приема, че „възможността за разпореждане с акцията стои в основата на смисъла от нейното притежание в качеството й на бързоликвидна движима вещ. Титулярът се интересува от спекулативната цена на акцията, а не от възможността да упражнява членствените права, които тя му дава“. Този извод може да се оспори, доколкото дивидентът също е в основата на интереса от участие в АД, а това право се оказва блокирано от липсата на вписване в книгата на акционерите.

[35] Въпросът за съотношението между исковете по чл. 71 и чл. 74 ТЗ е разрешен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. ОСГК, поради което не е обект на внимание в настоящата разработка.

[36] Така Касабова, К., Акции и способи…, с. 94-95.

[37] Така Решение № 52 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 472/2012 г., I т. о., ТК, в което съдебният съства приема, че „с акта на прехвърляне на поименните акции на приобретателя се прехвърлят материализираните в ценната книга права, включително и правото му на участие в ОС на дружеството – чл. 220, ал. 1 ТЗ“; Решение № 1860 от 19.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 478/2001 г., V г. о., в което се приема, че „АД не може да откаже участие на лице, което се легитимира като носител на поименна акция, независимо, че все още не фигурира в книгата на поименните акционери“.

[38] Така Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК.

[39] Изключеният при условията на чл. 126, ал. 1 ТЗ не може да оспори изключването си, доколкото то не настъпва по силата на решение на общото събрание, а с изтичането на определен срок. Той обаче може да упражни правото по чл. 74 ТЗ по отношение на решението на общото събрание, с което се определя този допълнителен срок – например ако даденият срок е по-кратък от законноустановения минамален срок.

[40] В този смисъл Маданска, Н., Николова, Б., Дружествени спорове и съдебни производства по Закона за търговския регистър., С., 2012, с. 104-105;

В обратен смисъл вж. Колев, Н., Изключване на съдружник…, с. 45-50 – членството се прекратява с вписването на решението за изключване в търговския регистър.

[41] В този смисъл вж. Решение № 26 от 12.02.1998 г. на ВКС по гр. д. № 447/97 г., 5-членен с-в; Решение № 126 от 8.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 943/2012 г., II т. о., ТК;

[42] Така Колева, Р., Относно съдебния контрол…, с. 118; Герджиков. О., Коментар на търговския закон. Книга първа., с. 416;

[43] Други лица, в полза на които се признава активна легитимация, макар и да не се намират в членствено правоотношение, са: 1) синдикът, когато съдружникът е в несъстоятелност (арг. от чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ) 2) облигационерите (арг. от чл. 214, ал 5 ТЗ), но само по отношение на решенията на общото събрание на облигационерите – вж. т. 4 от от Тълкувателно решение № 1/2002 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г, ОСГК на ВКС.

[44] Вж. Решение № 886 от 28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 159/2005 г., II т. о.

[45] Таджер, В., Капиталови…, с. 94.; Герджиков, О. Коментар на търговския закон. Книга първа, с. 415-416; Маданска, Н., Отмяна на решенията на общото събрание, сп. „Пазар и право“, 2002, бр. 11, с. 14; Решение № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 269/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 1860 от 19.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 478/2001 г., V г. о.; Решение № 1125 от 27.06. 2002 г. по г.д. №2291/2001 г., V г. о. на ВКС; Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 1225 от 27.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2291/2001 г., V г. о.;

[46] Така Калайджиев, А., с. 109-110; Решение № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 269/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 1284 от 20.10.2003 г. по г.д. № 1880/2002 г. на V г. о. на ВКС;

В обратен смисъл вж. Маданска, Н., Оспорване на решенията на общото събрание на ООД. Преглед на съдебната практика. http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=547:pp082009s&catid=11:tkpbest&Itemid=39 и Решение № 812 от 5.01.2007 г. на ВКС по т. д. № 434/2006 г., I т. о., в което съдебният състав приема, че качеството на съдружник или акционер на ищеца е абсолютна процесуална предпоставка, която трябва да съществува през цялото съдебно производство. Загубването на това качество впоследствие в хода на процеса следва да се преценява с оглед правния интерес на ищеца от търсената защита.

[47] Така Григоров, Гр., Дружество с ограничена отговорност, С., 1994, с. 132;

[48] Така Калайджиев, А., с. 109;

В обратен смисъл вж. Решение № 1225 от 27.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2291/2001 г., V г. о., в което върховните съдии приемат, че придобиването на качеството акционер след деня на провеждането на ОСА не създава права за акционера да иска отменяване на вече взети от акционерното дружеството решения, нито чрез предявяване на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, нито по реда на встъпването по ал. 3. Правният интерес като процесуална предпоставка от рода на положителните трябва да е налице към деня когато ОСА взема решения, а не към последващ момент, когато едно лице става акционер.

[49] Маданска, Н., Оспорване на решенията на общото събрание на ООД; Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право, С., 1990 г, с 269: следва да се уточни, че авторът поддържа това твърдение на фона на следните разсъждения: „За легитимирането е достатъчно да се установи, че контестаторът е притежавал една акция по време на общото събрание и че я притежава още (ср. ВКС, Р. 88/922 II г.о., Бълг. Юр. III, стр. 4) или пък че е придобил, макар след събранието, акция от лице, което е имало право да обжалва решението (ср. ВКС, р. 33/942 II г.о, Съд. в-к, XXIII, бр. 6, стр. 41)“.

[50] Така Стефанов, Г., Въпроси на…, с. 214;

[51] Относно доказателствената тежест в процеса по чл. 74 ТЗ вж. Решение № 1618 от 5.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2002 г., ТК, в което върховните съдии приемат, че „не ищецът, а ответникът по иск с правно основание чл. 74 ТЗ е този, който следва да докаже онези юридически факти, от осъществяването на които следва законосъобразността на взетите от общото събрание на търговското дружество решения. В нарушение на нормата на чл. 127 ГПК, с решението си въззивният съд е санкционирал ищеца, като е приел, че той носи доказателствена тежест относно факти, от които благоприятните последици се извличат от ответника“; В този смисъл е и Решение № 930 от 17.11.2005 г. на ВКС по т. д. № 217/2005 г., ТК;

В обратен смисъл вж. Определение № 153/ 05.06. 2007 г. на ВКС по т.д. № 136/ 2007 г. I т.о., ТК; Колева, Р., Относно съдебния контрол…, с. 119; Колев, Н., Основания за отмяна на решенията на общо събрание чрез иска по чл 74 ТЗ. Обща характеристика., сп. „Търговско и конкурентно право“, 2010, кн. 7, с. 6;

Герджиков, О., Коментар на търговския закон. Книга първа, с. 419-420 – авторът приема, че при нарушение на процедурните правила ответникът е този, който трябва да докаже, че те са били спазени. Неспазването на материалните правила обаче е правопрепятстващ юридически факт, който трябва да се докаже от ищеца. Ако той не разполага с протокола от събранието, трябва да поиска от съда да задължи дружеството да го представи, а ако то откаже, съдът може да признае за установени твърдените от ищеца обстоятелства; В подобен смисъл вж. Голева, П., Търговско право…,с. 209;

[52] Трудно биха могли да бъдат изчерпани всички възможни процесуални и материални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна, поради което изброяването им не е обект на настоящата разработка; по-подробно вж. Герджиков, О., Коментар на търговския закон. Книга първа., с. 412-414; Калайджиев, А., Търговски дружества…, с.102-105; Колев, Н., Съдържание на основанията за отмяна на решенията на общото събрание чрез иска по чл. 74 ТЗ, сп. „Търговско и конкурентно право“, 2010, бр. 11, с.5-18;

[53] По-подробно вж. Ставру, Ст., Волеобразуване и волеизявление при юридическите лица, сп. Търговско право, 2006, бр. 6, с. 81-103;

[54] В този смисъл Ставру, Ст., Липсата на кворум като липса на решение, сп. “Търговско и конкурентно право”, 2012, бр. 11, с. 5-15;

[55] Те могат да бъдат установени в устава (чл. 227, ал. 1 ТЗ) или в закона (чл. 227, ал. 2 и ал. 3; чл. 238, ал. 1 ТЗ).

[56] Приема се , че несъществуващият правен акт е всъщност по-явно, по-подчертано, по-категорично изявен нищожен акт – така Лазаров, К., Недействителност на административните актове, С., 1998, с. 23.

[57] Така Таджер, В. Капиталови търговски дружества, с.95 и Герджиков, О., Коментар на търговския закон. Книга първа, с. 411 – авторите приемат, че липсващо (невзето) решение е налице, когато не е формирано изискуемото мнозинство; Пунев, Бл. Коментар на тълкувателно решение № 1/2002 на ВКС, ОСГК, сп. „Пазар и право“, 2003, бр. 1, с. 6-7 –хипотезата на липсващо решение ще обхваща случаите, когато или не е проведено ОС по въпроса, или той е бил третиран, но липсва волеобразуване на взето решение, тъй като не е формирано необходимото мнозинство; Бобатинов, М., Порочни решения на общите събрания на търговските дружества и порочни вписвания на тези решения в търговския регистър, сп. „Пазар и право“, 2002, бр. 10, с. 5- 6 – авторът приема, че решението, взето при липсата на кворум или мнозинство по правни последици е идентично с невзето решение на ОС и като такова е нищожно; Ставру, Ст., Липсата на кворум…, с. 15 – решението, взето при липса на кворум или при неспазване на правилата за спадащ кворум, следва да се разглежда като липсващо (невзето) решение;

В обратен смисъл вж. Калайджиев, А., Търговски дружества…, с. 101-102 – авторът приема, че нарушението на изискванията за кворум и мнозинство е пример за противоречие с императивни процедурни правила, поради което следва да се атакува с иск по чл. 74 ТЗ.

[58] С оглед задължителния характер на Тълкувателно решение № 1/2002 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г, ОСГК на ВКС с Определение № 329 от 08. 06. 2010 г. по т.д. № 1132/2009 г. ., II т.о., ТК на ВКС не е допуснато касационно обжалване по поставените от касатора въпроси: 1. Възможно ли е правно валидна воля да се форимира от орган на търговско дружество, който не е „легитимен“, и приетото от него решение нищожно ли е? 2. Възможно ли е правно валидна воля да се форимира от орган на търговско дружество, който не функционира според неговия персонален субстрат, и приетото решение нищожно ли е?; вж. също Решение № 100 от 04.06. 2010 г. на ВКС по т.д. № 799/2009 г., II т.о., ТК – не е нищожно неприсъственото решение на съдружниците в ООД, което не е прието с единодушие;

[59] В този смисъл вж. Герджиков, О., Коментар на търговския закон. Книга първа., с. 417; Калайджиев, А., Търговски дружества…, с. 108;

[60] Така Решение № 603 от 21.VII.1995 г. по гр. д. № 264/95 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Бобатинов; Маданска, Н., Оспорване на решенията… – „Под присъствие следва да се разбира такова, чрез което съдружникът е узнал за приетите решения в цялост“.

[61] Така Таджер, В., Капиталови търговски дружества, с.95;

[62] Така Павлова, М. Гражданско право…, с. 119.

[63] Така Герджиков, О., Коментар на търговския закон. Книга първа., с. 421; Калайджиев, А., Търговски дружества…с. 105 и 113; Джидров, П., Коментар на търговския закон. Том втори, С., 1929, с. 797; Даскалов, В., Правна закрила на миноритарните съдружници и акционери в капиталовите дружества, С., 2012, с. 104;

[64] Вж. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2002 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г, ОСГК на ВКС – „След успешното провеждане на всеки от двата иска (по чл. 71 и чл. 74 ТЗ – бел.моя. Д.А.), решенията по които имат действие занапред, вписаното обстоятелство ще бъде заличено на основание чл. 498 ГПК (сега чл. 29 във вр. с чл. 30 ЗТР – бел. моя. Д.А.), като заличаването също няма обратно действие“.

[65] Така Стефанов, Г., Въпроси на търговското право, с. 215 – „съдебното отменително решение има обратно действие, но по аналогия с чл. 70 ТЗ следва да се приеме, че отменянето на подлежащо на вписване и вписано в търговския регистър решение на общото събрание има действие за в бъдеще спрямо третите добросъвестни лица“; Златарева, М., Процесът за отмяна на решенията на общото събрание на корпоративни общности, С., 2007, с. 77. – отмяната има обратно действие, но не може да засегне правата, придобити от отмененото решение от трети лица, ако те са добросъвестни.

[66] Вж. т.1 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 15.11. 2013 г. по тълк. д. № 3/2013 на ОСГК, ВКС.

[67]Така Герджиков, О., Коментар на търговския закон. Книга първа., с. 378 – „По отношение на юридическо лице – учредител липсата на валидно решение на компетентния орган се приравнява на липса на дееспособен учредител (в подобен смисъл – Решение № 29 – 1996 – V г.о.).“