ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ПРИ НАЛИЧИЕ НА АРБИТРАЖНА КЛАУЗА

Резюме: Относно сезирането на държавен съд със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение в хипотезата, в която вземането произтича от документ, съдържащ арбитражна клауза.

Regarding the filing in a state court of an Application for issuing an enforcement order where the claim arises out of a document containing an arbitration clause.

I. Въведение

Интересът към проблематиката, изложена в настоящата статия, се породи във връзка с производство, образувано пред Районен съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В заявлението се твърди, че вземането произтича от договор, сключен между страните. С разпореждане Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В срок е постъпило възражение от длъжника. С оглед възражението е подадена искова молба с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК. В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора, поради наличието на арбитражна клауза в процесния договор. С определение Районен съд е констатирал, че между страните по договора съществува валидно уговорена и обвързваща арбитражна клауза, като не е предвидена алтернативна възможност за разглеждане на възникнал спор във връзка с изпълнението по процесния договор от държавен съд. Поради това и с оглед позоваването от ответника на арбитражното споразумение в договора, производството по делото е прекратено с определение. Определението е потвърдено от по-горна инстанция и към днешна дата е влязло в сила.

Горепосоченият казус повдигна редица въпроси, касаещи приложимостта на нормите, регулиращи заповедното производство, в случаите, в които вземането произтича от документ, съдържащ арбитражна клауза, както и въпроси, касаещи случаите, в които вземането се съдържа в документ извън договора, съдържащ арбитражна клауза (например, запис на заповед). Поставя се и въпросът кой съд е компетентен да разгледа иска по чл. 422 ГПК.

II. Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и подведомственост на установителния иск по чл. 422 ГПК с оглед уговорена от страните по договор арбитражна клауза.

Съгласно чл. 415 ГПК, ако длъжникът подаде възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът указва на заявителя (кредитора), че може да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Както в съдебната практика[1], така и в правната доктрина противоречиво се разглежда въпросът къде следва кредиторът, обвързан от арбитражна клауза, да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК: пред арбитражния съд (с оглед наличието на арбитражна клауза) или пред държавния съд. Тази противоречива практика не допринася за стабилността и предвидимостта на гражданския/търговския оборот.

Няма да има проблем, ако кредиторът депозира иска си пред държавния съд и ответникът не направи своевременно възражение за наличие на арбитражна клауза. В този случай делото ще се развие по съответния ред и при наличие на предпоставка по чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение ще влезе в сила. Въз основа на нея съдът ще издаде изпълнителен лист и ще отбележи това върху заповедта.

По-сложни са въпросите, когато ответникът направи своевременно възражение за наличие на арбитражна клауза или кредиторът предяви иска си директно пред арбитражен съд. В много случаи кредиторите се обръщат към арбитражните съдилища, обосновавайки компетентността им на наличието на арбитражна клауза – била тя в материалноправния договор или като самостоятелно процесуално съглашение. Друг довод според някои кредитори е, че установителният иск по чл. 422 ГПК е самостоятелен и не е част от заповедното производство, при което на плоскостта на чл. 19 ГПК страните могат да дерогират подведомствеността му на държавните съдилища.

Арбитражни съдилища приемат за разглеждане искове за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК с аргумента, че са компетентни да се произнесат по един такъв спор. Тези хипотези следва да се разгледат по-подробно с оглед особеностите на отделните производства.

С депозиране на искова молба директно пред арбитражен съд ефектът, който кредиторът ще постигне, е десезиране на съда с подаденото заявление по чл. 410 ГПК. В резултат на това заповедта за изпълнение ще трябва да се обезсили[2].

Разпоредбата на чл. 416 ГПК ясно визира, че в хипотезата на предявен установителен иск, за да влезе в сила заповедта за изпълнение, трябва да е налице влязло в сила „…съдебно решение за установяване на вземането…“. Видно от текста на чл. 404, т. 1 ГПК, понятията „решения на съдилищата“ и „решения на арбитражните съдилища“ са употребени в различен смисъл, изключващ отъждествяването им. Използвайки израза „съдебно решение“, законодателят е имал предвид единствено решение на държавен съд. Това становище се потвърждава и с оглед следните аргументи:

Съдебната практика на ВКС приема, че производството по установителния иск по чл. 422 ГПК по съществото си представлява продължение на защитата на заявителя – кредитор в заповедното производство. Затова и видът на иска по чл. 422 ГПК е обусловен с оглед издадената заповед за изпълнение, а уважаването му е относимо към влизане в сила на заповедта за изпълнение. Връзката между исковото и заповедното производство се извежда при систематическото тълкуване на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 и чл. 416 ГПК. Иначе казано, при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, целта на предявяването на иска по чл. 422 ГПК е със сила на пресъдено нещо да се установи наличието на вземането, като при уважаване на този иск, съгласно чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение да влезе в сила и въз основа на нея съдът да може да издаде изпълнителен лист.

С нормите на чл. 410, чл. 416, чл. 417 и чл. 422 ГПК не само е очертано приложното поле и е диференциран предмета на заповедното производство и на исковото производство по иска с правно основание чл. 422 ГПК, но е уредена императивно и подведомствеността на тези спорове.

Предявяването на иска по чл.422 ГПК безспорно е процесуално действие, съставляващо част от така проведеното заповедно производство, тъй като изрично и императивно ал.1 на същия текст постановява, че искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Следователно, след като материалноправните и процесуално- правните последици от предявяването на иска по чл. 422 ГПК настъпват от подаване на заявлението, то и искът следва да бъде разглеждан единствено от компетентния надлежен съд от системата на държавните съдилища, но не и от арбитражен съд. Този извод се извежда също и от обстоятелството, че субсидиарното приложение на ГПК по неуредените от ЗМТА въпроси е изрично изключено (чл. 24 ЗМТА), а съдопроизводственият закон – ГПК, който урежда започналото заповедно производство не предвижда друг ред за приключването му.

Нещо повече, с постановеното арбитражно решение неприложим става и чл. 416 ГПК, регламентиращ влизане в сила на издадената заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист, защото съгласно чл. 405, ал.3 ГПК само Софийският градски съд е компетентен да издаде изпълнителен лист въз основа на решенията на арбитражните съдилища.

Допълнителен аргумент е и този, че законодателят е възложил на съдилищата събиране на държавна такса от 2% за заповедното производство като процесуален способ за бързо и за икономично реализиране на определени от закона вземания, но при оспорване на издадена заповед за изпълнение, с разпоредбата на чл. 415, ал.1 ГПК законодателят е предвидил довнасяне на държавна такса до пълния дължим размер на таксата според цената на установителния иск по чл. 422 ГПК, който размер на таксата е установен с прилаганата само от съдилищата Тарифа за държавните такси, които се събират по реда на ГПК.

Видно от нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, с израза „за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд“ законодателят е определил подведомствеността на производството и компетентния съд, който по правилата на родовата подсъдност ще разглежда като първа инстанция както заявлението по чл. 410 ГПК, така и иска за установяване на вземането. С определение № 585 от 21.07.2011 г. по ч.т.д.№ 457/2011 г. на ТК, ВКС е дал разрешение по въпроса, че подведомствени на съдилищата са и заповедното, и исковото производство по иска с правно основание чл. 422 ГПК.

Изложеното по-горе обаче не означава, че арбитражното производство ще е недопустимо. Напротив, то ще се развие по съответния ред, но заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена, тъй като кредиторът няма да е представил в срок доказателства за депозирана пред компетентния съд искова молба и за довнесена държавна такса.

В хипотезите, в които искът с правно основание чл. 422 ГПК е предявен пред държавен съд, но ответникът – с отговора на исковата молба – направи възражение за наличие на арбитражна клауза и поиска спорът да бъде отнесен пред арбитражната институция или арбитраж ad hoc, производството пред държавния съд следва да се прекрати, а издадената заповед изобщо няма да влезе в сила, тъй като кредиторът няма да успее да докаже наличието на някое от основанията на чл. 416 ГПК. При това, в арбитражния процес, по заведен установителен иск или пък по осъдителен, кредиторът няма да може да си търси направените разноски в заповедното производство. Това би била своеобразната санкция за страната, че е избрала ред за разглеждане на производството, който не съответства на волята на страните.

Отчитайки гореизложеното и релевантната съдебна практика, авторът на настоящата статия приема, че наличието на арбитражна клауза, уговорена в договор между страните, пренася спора за разглеждане от арбитражен съд и следва да се разглежда като отрицателна процесуална предпоставка за иницииране и на заповедното производство, и на исковото производство по иска с правно основание чл. 422 ГПК.

III. Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК и подведомственост на установителния иск по чл. 422 ГПК, когато документът е извън договора, съдържащ арбитражна клауза.

Върховният касационен съд в поредица свои актове (Определение № 585/21.07.2011 г. по ч. т. д. № 457/2011 г. на І т. о. ВКС и Определение № 938/25.11.2011 г. по ч. т. д. № 874/2011г. на ІІ т. о. ВКС) излага позиция, че отводът за неподведомственост на спор по иск по чл.422 ГПК, поради уговорена арбитражна клауза, е неоснователен, но в посочените определения се касае за заповедно производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК по запис на заповед и тъй като законът не обвързва документа с каузата, която го обуславя, т.е. кредиторът, разполагащ със запис на заповед съобразно чл.417, т.9 ГПК може успешно да инициира и проведе заповедно производство.

Заявител в заповедното производство, на който въз основа на запис на заповед по чл. 417, т. 9 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след постъпило от длъжника възражение следва да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си, който иск се разглежда от държавния съд и по който иск издадената заповед за незабавно изпълнение е една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост.

Въпросът за дължимостта на вземането по записа на заповед е обусловен от решаване на спора по каузалното правоотношение, по което е уговорен арбитраж за решаване на спорове, но това обстоятелство не придава сила на каузалното правоотношение да определи подведомственост пред арбитражен съд и на иска по чл. 422 ГПК, подведомствен на държавен съд.

Изследването на каузалното правоотношение, въведено в делото по иска по чл. 422 ГПК, е в рамките на заповедното производство, в основата на което стои записът на заповед. Проверката на изпълнението на каузалното правоотношение има съпътстващ характер и тази проверка не може да промени подведомствеността на спора по чл. 422 ГПК пред държавния съд, която да се дерогира от уговорена за каузалното правоотношение арбитражна клауза.

Предвид гореизложеното, следва извода, че държавния съд е овластен да разгледа иска по чл. 422 ГПК за вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден за обезпечаване на изпълнението на вземане по каузалното правоотношение между страните, когато са уговорили арбитражна клауза за спорове по каузалното правоотношение. Когато бъде уважен искът по чл. 422 ГПК и с решението се установи съществуването и размера на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, последната, съгласно чл. 416 ГПК, ще влезе в сила.

В заключение, настоящото изследване излага и обобщава различните тези по отношение подведомствеността на установителния иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК: пред арбитражния съд съгласно арбитражната клауза или пред държавния съд. Чрез тълкуване и анализ на съдебната практика и правната доктрина авторът цели да внесе яснота и да улесни правоприлагането в разгледаните хипотези.

Автор: Христина Георгиева

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Арбитражната практика допуска за разглеждане от арбитражен съд на установителния иск по чл. 422 ГПК

[2] Иван Георгиев, Ефектът на арбитражния процес след започнало заповедно производство, сп. Търговско и облигационно право, 2010 г., кн. 8, стр. 51

Използвана литература:

Граждански процесуален кодекс;
Определение № 938 от 25.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева;
Определение № 748 от 18.10.2011 г. на ОС -Ямбол по в. ч. гр. д. № 404/2011 г.;
Определение № 585 от 21.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 457/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева;
Определение № 938 от 25.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева
Определение 834/15.12.2012 г. по ч.т.д. 728/2012 г. на ВКС;
Определение № 802 от 19.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3240/2013 г.
Определение № 440 от 04.07.2014 г. на ОС – Пазарджик по ч. гр. дело № 463 по описа на съда за 2014 година;
Решение от 22.03.2010 г. по ВАД 294/2009 г. (АС при БТПП);
Решение от 15.12.2009 г. по ВАД 173/2009 г. (АС при БТПП);
С. Чернев, Заповедното производство, С., 2012 г., стр. 233; И. Георгиев, Ефектът на арбитражния процес след започнало заповедно производство, сп. Търговско и облигационно право, 2010 г., кн. 8, стр. 51;
Деян Драгиев, Допустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК пред арбитраж,
Иван Георгиев, Ефектът на арбитражния процес след започнало заповедно производство, сп. Търговско и облигационно право, 2010 г., кн. 8, стр. 51;