Ефектът от съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудителното изпълнение върху недвижим имот[1].
Искът по чл. 135 ЗЗД, наречен в доктрината „Отменителен” или „Павлов”, а в практиката „Иск на заспалия кредитор”, е средство, чрез което предявилият го необезпечен кредитор цели да бъде прогласена от съда относителната недействителност на извършена от неговия длъжник разпоредителна сделка с недвижим имот, за да може да насочи принудителното изпълнение върху същия този недвижим имот. В практиката на органите по принудително изпълнение се наблюдават множество случаи, при които кредиторът с изпълнителен лист предявява иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като длъжникът е успял да прехвърли своя недвижим имот, от който кредиторът цели да се удовлетвори, преди върху него да бъде вписана възбрана[2]. Също така, често се наблюдават течащи изпълнителни производства спрямо длъжник, провеждани от кредитор с вписано обезпечение – ипотека, залог на търговско предприятие или възбрана, преди прехвърлителната сделка, при което конкуриращия кредитор, който се е снабдил със съдебно решение по чл. 135 ЗЗД, но без да има изпълнителен лист, претендира права спрямо имота, върху който се провежда изпълнението. В този смисъл проблемите пред органите по принудителното изпълнение са свеждат до следните значими правни въпроси: какъв е ефектът на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудително изпълнение при разгледаните по-горе две хипотези, съответно може ли този кредитор да се счита за присъединен по смисъла на чл. 459, ал.1 ГПК спрямо изпълнението върху имота, чиито прехвърляне е прогласено за относително недействително?
- Какъв е ефектът на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудително изпълнение?
Общи бележки:
Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане – чл. 133 ЗЗД. Длъжникът може да се опита да осуети тази възможност с цел увреждане на кредиторите си, като извърши разпоредителни сделки със своето недвижимо имущество и така затрудни тяхното удовлетворяване. За да защити правото си да се удовлетвори от цялото длъжниково имущество, всеки кредитор има право да предяви иск по чл. 135 ЗЗД, за да бъде обявена извършената от длъжника разпоредителна сделка с недвижимото му имущество за относително недействителна. Последицата от обявяването на относителната недействителност на сделката се изразява в това, че кредиторът получава възможност да проведе принудително изпълнение върху имота независимо, че той е прехвърлен в полза на трето лице[3].
Необходимо е исковата молба по предявения иск да бъде вписана в службата по вписванията – чл. 114а ЗС във връзка с чл.4, „л” ПВ и чл. 135, ал.1 ЗЗД[4], непосредствено след разпоредителната сделка извършена от длъжника и преди третото лице приобретател на свой ред да е вписало права върху това имущество или да го е отчуждило, тъй като титулярът на вписаното право, съответно новият приобретател, би имал противопоставими права спрямо предявилия иска по чл. 135 ЗЗД кредитор и удовлетворяването на последния би било значително затруднено, ако не и невъзможно. Изключение е случаят, в който разпоредителната сделка е извършена преди вписването на исковата молба, но е безвъзмездна – например отказ от право, дарение или завет. При такава сделка дори тя да е извършена преди вписването на исковата молба и третото лице да е добросъвестно, относителната недействителност се разпростира и върху нея, тъй като разпореждането е безвъзмездно – по аргумент на противното от чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД[5].
Упражняваното от кредитора право по чл. 135 ЗЗД е преобразуващо, а характера на иска конститутивен.
Съдебното решение по предявен отменителен иск няма сила на присъдено нещо относно вземането на кредитора[6], като последиците му ползват само този, който го е предявил.
Съдебното решение прогласяващо относителната недействителност по смисъла на чл. 135 ЗЗД няма осъдителен характер и не може да служи като основание на ищеца да образува изпълнително производство срещу длъжника, за да събере вземането си.
За всички трети лица извън страните по процеса, атакуваната сделка е валидна и поражда правните си последици.
– ефект на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД в хипотезата, при която ищецът се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника, чието разпореждане е обявено за относително недействително.
В хипотезата, при която насочването на изпълнението върху недвижим имот, чрез вписване на възбрана, не е извършено преди вписването на разпоредителната сделка с него от длъжника, съдебният изпълнител би постановил отказ от изпълнение. При това положение кредиторът би могъл да предяви иск по чл. 135 ЗЗД срещу длъжника и приобретателя. С влизането в сила на съдебното решение, което постановява относителната недействителност на извършената от длъжника сделка и при условие, че исковата молба по предявения иск е вписана в службата по вписванията преди разпореждането (при безвъзмездно разпореждане редът на вписване е без значение), кредиторът ще може да насочи принудителното изпълнение и да поиска от съдебния изпълнител вписването на възбрана върху имота, съответно извършването на всички последващи действия водещи до изнасянето му на публична продан. При реализирането на проданта, кредиторът по Павловия иск ще се удовлетвори като хирографарен, тъй като в разглеждания случай той не притежава обезпечение осигуряващо привилегия, а само вписана в негова полза възбрана. Ако съществуват кредитори с обезпечения върху имота – ипотека, особен залог на търговско предприятие, чиито елемент е имота, удостоверено от съд право на задържане, които са вписани в службата по вписванията преди разпоредителната сделка на длъжника, съответно правото на задържане е удостоверено със съдебно решение, чиято дата е преди разпоредителната сделка, тези кредитори ще се считат за присъединени по право – чл. 459, ал. 2 ГПК и чл. 10, ал. 3 ЗОЗ. Поради това те биха се удовлетворили преди кредитора, в чиято полза е съдебното решение по чл. 135 ЗЗД, тъй като исковата молба по чл. 135 ЗЗД ще е вписана след гореизброените обезпечения.
– ефект на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД в хипотезата, при която друг кредитор (обезпечен) провежда принудително изпълнение върху имота предмет на обявената за относително недействителна сделка
При тази хипотеза кредитор на длъжника – ипотекарен или заложен, се е снабдил с изпълнителен лист и е насочил изпълнението върху недвижим имот, независимо от извършеното прехвърляне, тъй като обезпечението му е вписано преди прехвърлителната сделка. В същото време, извършената разпоредителна сделка е предмет на предявен от друг кредитор на този длъжник иск по чл. 135 ЗЗД. При снабдяване със съдебното решение обаче, кредиторът все още не притежава изпълнителен лист срещу длъжника, а както уточнихме, решението по чл. 135 ЗЗД няма сила на присъдено нещо спрямо наличието на вземане на кредитора от длъжника и не съдържа в себе си осъдителен диспозитив и изпълнителна сила за това вземане, което не му позволява да образува изпълнително производство, съответно да се присъединява към вече образуваното изпълнение по реда на чл. 456 ГПК. Тук се задава въпроса как кредиторът би могъл да предяви правата си в провежданото от конкуриращия го кредитор принудително изпълнение върху имота собственост на техния общ длъжник? В литературата се споделя становището, че de lege lata на ищецът по чл.135 ЗЗД, следва да се признае качеството на присъединен по право взискател по смисъла на чл. 459, ал.1 ГПК[7]. Това становище не може да бъде споделено de lege lata[8] поради следните съображения изложени по – долу, но следва да се сподели de lege ferenda.
Вярно е, че ефектът на влязлото в сила съдебно решение по чл.135 ЗЗД, с което се прогласява относителна недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, е същият, като този на вписана върху имота възбрана. И в двата случая кредиторът подготвя принудителното изпълнение върху този имот за удовлетворяване на вземанията си от неговия собственик, като последиците на извършените след вписаната искова молба/възбрана сделки са, че те са относително недействителни спрямо него. Въпреки това, разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК е ясна, точна и безпротиворечива. В нея изчерпателно е посочено, че само кредитор, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, следва да се счита за присъединен по право взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Разпоредбата е императивна и спрямо нея не може да се прилага разширително тълкуване[9].
Преди постановяването на ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС, съществуваше противоречива практика относно това дали само кредиторите, в чиято полза са допуснати запор/възбрана в обезпечително производство попадат под предметния обхват на чл. 459, ал.1 ГПК, или разпоредбата намира приложение и за тези кредитори, в чиято полза са наложени запори и възбрани в изпълнително производство. Тълкувателното решение прие, че разпоредбата касае всички кредитори, в чиято полза са наложени запори/възбрани, независимо дали налагането им е станало по силата на обезпечителна заповед, или акт подлежащ на изпълнение по смисъла на чл.426 ГПК. С това становище ВКС не приложи разширително тълкуване, а уточни, че в текста на разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК се имат предвид всички кредитори, в чиято полза са наложени запори/възбрани, като е без значение производството, по което те са наложени – обезпечителен или изпълнителен процес. Никъде в тълкувателното решение не са коментирани друг тип обезпечения, освен запора и възбраната, а разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК визира именно тях. За останалите обезпечения – ипотека, реален залог и право на задържане, съответно особен залог, са предвидени разпоредбите на чл. 459, ал. 2 ГПК и чл. 10, ал.3 ЗОЗ. Никъде в посочените законови текстове не се говори за кредитори предявили права по чл. 134 и 135 ЗЗД, които искове се третират в доктрината като искове осигуряващи обезпечение[10]. Пример за такова посочване е разпоредбата на чл. 136, т.1 ЗЗД, която указва, че вземанията за разноски относно исковете по чл. 134 и 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, се ползват с право на предпочтително удовлетворение.
Въпреки, че с оглед техните последици, Павловият иск и възбраната са сходни, не може да става и дума за тяхното отъждествяване, съответно вмъкването на иска по чл. 135 ЗЗД под понятието възбрана, посочено в чл. 459, ал.1 ГПК. Възбрана се налага в обезпечително или изпълнително производство, като функцията и е да забрани разпореждането на длъжника с недвижимия си имот, докато той още е в неговия патримониум. Освен това, възбраната е началото на принудителното изпълнение върху недвижим имот, като вписването и от съдебния изпълнител е задължително условие, за да може да се пристъпи към всички последващи действия водещи до осребряването му – опис, оценка, публична продан. От своя страна, Павловият иск се предявява в исково производство. Възбраната е обезпечение на процесуалното гражданско право, докато правото по чл. 135 ЗЗД е материално.
Извън гореизложените съображения, смисълът на иска по чл. 135 ЗЗД не е да създаде възможност за упражнилия го кредитор да се присъедини като взискател при висящо принудително изпълнение насочено върху имота, а да осигури бъдещото принудително изпълнение върху него независимо в чии патримониум се намира той. Това следва от факта, че след вписаната искова молба по чл. 135 ЗЗД, всички последващи прехвърляния са непротивопоставими на вписалия я кредитор. В допълнение на казаното, дори и имотът да бъде изнесен на публична продан и кредиторът по чл. 135 ЗЗД да не бъде включен в разпределението, съответно интересът му да не бъде удовлетворен чрез плащане, или охранен чрез заделяне на припадащата му се сума, той може да проведе последващо принудително изпълнение и отново да изнесе имота на публична продан, като третото лице купувач на предходната продажба ще претърпи евикция. Разбира се това не важи във всички случай, а само тогава, когато третото лице приобретател е придобило своите права след проведено изпълнение от взискател, чиито права са непротивопоставими на ищеца по чл. 135 ЗЗД, поради по-рано вписаната му искова молба.
Чл. 175 ЗЗД постановява погасяване по силата на закона на всички ипотеки вписани след първата ипотека, както и на всички вещни права, но никъде не се споменава за други права, включително права възникващи от вписани искови молби и следващите ги съдебни решения. Правата по вписаната искова молба не може да се погасят поради провеждането на публична продан и при евентуално уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да насочи изпълнението спрямо имота, тъй като неговите права ще са противопоставими на правата на взискателя по изпълнителното дело по аргумент от чл. 496, ал.2, изр 2 ГПК.
Тъй като предявеният отменителен иск няма сила на присъдено нещо относно наличието на вземане на кредитора и неговия размер, ако се приеме тезата, че този кредитор е присъединен по право, не става ясно за каква сума ще го присъедини съдебният изпълнител и на какво основание.
Така стоят нещата de lege lata. De lege ferenda обаче, следва да се подкрепи становището изразено в доктрината, че кредитор с вписана искова молба по чл. 135 ЗЗД, следва да се счита за присъединен по право взискател по смисъла на чл.459, ал. 1 ГПК, с уговорката, че разпоредбата трябва да бъде променена, чрез посочването на този кредитор в обхвата и. Нуждата от такава промяна е продиктувана от факта, че в хипотезата, при която е проведено принудително изпълнение върху недвижим имот от обезпечен кредитор – например ипотекарен, чието обезпечение е вписано преди исковата молба на ищеца по чл. 135 ЗЗД, е възможно след последната да има вписани други обезпечения – възбрани, ипотеки или залози на търговско предприятие. Ако кредиторът по чл. 135 ЗЗД не се счита за присъединен по право взискател и вземането на първият по ред кредитор – в случая ипотекарният, бъде удовлетворено от продажната цена и остане сума за разпределяне, обезпечените кредитори считани за присъединени по право ще получат остатъка въпреки, че исковата молба по чл. 135 ЗЗД е вписана преди техните обезпечения. Така този кредитор ще бъде ощетен, тъй като третото лице приобретател по публичната продан ще има противопоставими нему права, поради това, че ипотеката на взискателя провел принудителното изпълнение е била вписана преди исковата молба, съответно кредиторът по чл. 135 ЗЗД няма да може да насочи изпълнението срещу третото лице и съдебното решение ще се окаже безполезно. Именно поради изложеното в последните редове, Отменителният иск като вид обезпечение, следва да бъде включено в обхвата на чл. 459, ал.1 ГПК[11], но не и да се счита, че поради сходните му последици с тези на възбраната, чл. 459, ал.1 ГПК, трябва да се прилага пряко спрямо него в сегашния и вид. Ако приемем, че последното е вярно, би излязло, че вписаната искова молба буквално следва да се квалифицира като възбрана, и при бъдещото принудително изпълнение, съдебният изпълнител ще може да пристъпи директно към опис и публична продан, без да вписва възбрана. Подобно явление е непознато в доктрината като опция, а и не би следвало да се допуска. Последиците на вписаната възбрана са сходни с тези на положителното съдебно решение по предявен отменителен иск, но това не прави вписаната искова молба по чл.135 ЗЗД възбрана, а и никъде в законодателството – ЗЗД, ГПК, ЗС не е предвидено такова отъждествяване. Възбрана може да не се вписва в изпълнителното производство единствено, когато същата е вписана по-рано в обезпечително производство.
- ИЗВОД:
Ефектът на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо принудителното изпълнение има две проявления. Когато изпълнителното производство е с взискател ищецът по този иск, положителното съдебно решение му осигурява възможност да насочи принудителното изпълнение върху имота на длъжника, който е бил прехвърлен от последния преди вписването а възбрана в полза на кредитора. Когато изпълнителното производство е с взискател обезпечен кредитор, положителното съдебно решение на конкуриращия го кредитор и ищец по чл. 135 ЗЗД, не създава задължение за съдебния изпълнител да го счита за присъединен по право, по смисъла на чл. 459, ал. 1 ГПК, а осигурява възможност за провеждане на принудително изпълнение върху имота, в чиито и патримониум да се намира той, но само в случай, че обезпеченият кредитор не е с вписано обезпечение преди исковата молба по чл. 135 ЗЗД. В противен случай третото лице приобретател по извършената публична продан ще има противопоставими права спрямо титуляра на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД и няма да подлежи на евикция, съответно титуляра ще бъде ощетен и съдебното му решение ще се окаже безполезно.
De lege ferenda кредиторът вписал искова молба по реда на чл. 135 ЗЗД трябва да бъде включен в предметния обхват на разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК, като бъде предвидено, че освен кредитори, в чиято полза са наложени запори/възбрани, присъединени по право следва да са и тези кредитори, които са вписали искови молби по предявени отменителни искове.
Автор: Д-р Димитър Иванов
[1] Статията е публикувана за първи път в сп. Търговско и облигационно право, 2017, №3.
[2] Тук става въпрос за случаите, при които кредиторът по чл. 135 ЗЗД няма учредена ипотека, залог на търговско предприятие, чиито елемент е имотът, или право на задържане върху него.
[3]Тълкувателно решение от 29.12.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ВКС.
[4]Вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие – Тълкувателно решение от 14.03.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ВКС.
[5]Дали сделката е безвъзмездна и е извършена преди вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съответно следва ли относителната недействителност да бъде прогласена в тази хипотеза, са въпроси, които следва да се разрешават в исковото производство. Под никакъв предлог съдебният изпълнител няма компетентност да преценява настъпили по смисъла на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД факти, съответно да извършва проверки относно това дали атакуваната сделка е възмездна или безвъзмездна, както и да преценява относителната недействителност по смисъла на тази разпоредба, тъй като тя има материалноправен характер. Единствената преценка, която съдебният изпълнител прави при наличие на вписана искова молба и отбелязано към нея съдебно решение по иска е относно реда на вписванията и дали той позволява насочването на изпълнението върху имота, предмет на обявената за относително недействителна сделка.
[6]Решение № 639 от 06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС; Решение № 552 от 15.07.2010г. по гр.д. № 171/2009г. на ВКС.
[7]Машев, К. Присъединен кредитор ли е ищецът, предявил иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, по чл. 459, ал. 1 ГПК. – Търговско и облигационно право, 2017, №1, стр. 36-40.
[8]Така и Решение № 102 от 07.02.2017г. по в.гр.д. № 117/2017г. на Бургаски окръжен съд, в което правилно е прието, че, цитирам – „не е налице правна норма, която да сочи, че присъединен взискател по право във висящо изпълнително производство е лице , което е вписало искова молба относно спор за имоти, предмет на висящото изпълнително производство. Разпоредбите на чл.456, ал.1 и чл.459 ГПК са императивни правни норми, поради което е недопустимо по пътя на разширителното им тълкуване да бъде увеличен кръга от правоимащи лица. Логични са аргументите относно възможните усложнения във връзка със собствеността върху недвижимите имоти, ако те бъдат продадени на публична продан и при уважаване на предявените искове по чл.135 ЗЗД с влезли в сила съдебни решения, но както частният съдебен изпълнител, така и съдът нямат правомощия да създават закони, а само ги прилагат.
[9]Определение № 498 от 21.07.2014г. по ч.т.д. № 1701/2014г. на Върховен касационен съд; В литературата – Голева, П. Прекъсва ли подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание погасителната давност. – Норма, 2014, № 8 и Велинов, Л. Погасителна давност по българското частно право, С., Фенея, 2008, с. 21.
[10]В Решение № 48 от 21.02.2014 по гр.д. № 4321/2013г. на ВКС е посочено, че спецификата на Павловия иск е да служи за обезпечение за удовлетворяване на вземанията на кредитора.
[11]В Решение № 356 от 20.12.2008г. по в.ч.г.д. № 745/2008г. на Апелативен съд Велико Търново неправилно е прието, че вземането на кредитор по чл. 135 ЗЗД е с право на предпочтително удовлетворение, което е с предимство пред всички вземания по чл. 136, т.3-6, позовавайки си на чл. 136, т.1 ЗЗД, където пък е предвидени предпочтително удовлетворение на разноските по отменителния иск. Предпочтителното удовлетворение е само за разноските по иска, но не и за вземането на кредитора. Съдът вероятно е искал да каже, че предпочтителното удовлетворение на кредитора по чл. 135 ЗЗД е спрямо кредиторите на приобретателя, който е придобил имота от длъжника чрез обявената за относително недействителна сделка, макар че и това квалифициране не е коректно, тъй като кредиторът по чл. 135 ЗЗД не влиза в конкуренция с кредиторите на приобретателя поради това, че става въпрос за различни длъжници.
Подобни статии
Спира ли се изпълнението спрямо приобретател на възбранен недвижим имот в хипотезата на чл. 638, ал. 1 ТЗ?
Конкуренция между апорт и особен залог на търговско предприятие във връзка с придобиване на правa върху недвижим имот
Някои въпроси на продажбата на недвижим имот по реда на Закона за особените залози
За симбиозата между правата по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 135, ал. 1 ЗЗД
ЗАЛИЧАВАНЕ НА ВЪЗБРАНИТЕ СЛЕД ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН НА НЕДВИЖИМ ИМОТ
