Договорът за прехвърляне на дялове в ООД и невъзможното му действие без А4

Анонс: Размисли за вписването по чл.129 от ТЗ и конкуренцията на права между кредитори на продавача на дялове

Резюме:
Предмет на анализ и критика са Решение № 1014 по гр. д № 1152/2013 год на ОС ( Окръжен съд) – Варна, и Решение № 393 по т.д 302/2014 г. на Апелативен съд (АС) – Пловдив (ПАС) и възприетото от тези съдилища становище за конститутивно действие на вписването в търговския регистър на договор с нотариална заверка на подписите, прехвърлящ дялове в капитала на ЕООД. Очевидната невъзможност на ОС – Варна и АС Пловдив да си служат правно – технически и понятийно с „конститутивно” и „оповестително” действие на вписването, търпи принципно несъгласие и критика. Търсеният от ОС и АС възможен резултат с невъзможно интерпретиране на действието на вписването на договорите по чл. 129 от ТЗ излъчва неубедителност. Приетата схема – разрешение, предпоставяща последиците на договора от вписването му, предполага недоразумения – облигационни, корпоративни, административни, за това кой е действителният съдружник в ООД до вписването му. Допълнителната квалификация на ОС- Варна на договорd за прехвърляне на дялове и като относително недействителен поради запор, следващ сключването на договора, свидетелства за един сериозен порок в мотивирането на съдебни актове, търсене на убедителност посредством масирана концентрация на аргументи и основания, изключващи се взаимно – правно и логически. Няма как сделка при незавършен фактически състав поради липса на вписване (според логиката на ВОС) да е относително недействителна и нищожна едновременно.
В по – широк план решенията поставят въпроса за конкуренцията между правата на купувача на дялове в ООД и кредиторите на продавача на дялове в ООД. Разрешението на този въпрос само на плоскостта на хронологията на вписването може в определени случаи да е неправилно, без отчитане на т.нар. (не)противопоставимост на достоверна дата на съставяне на частен документ – по чл.181 от ГПК, добросъвестността на страните и целите на института на вписването на търговците.
Факти:
На 19.04.2012г., по силата на договор с нотариална заверка на подписите, „П. Х“ ООД прехвърля цялото си дялово участие в „П. П“ ЕООД на „М.-В.“АД. Прехвърлянето е заявено в Агенция по вписвания на 25.04.2012г. На 26.04.2012г. длъжностно лице е постановило отказ от вписване на договора. След отмяна на отказа на длъжностното лице на 06.06.2012 год. от ВОС, сделката е вписана в ТР. Междувременно, на 17.05. 2012 год., кредиторът на „П. Х.” ООД – „ Б” ЕООД , въз основа на обезпечителна заповед, налага запор върху вече прехвърлените дяловете на длъжника в „П. П.“ ЕООД.
В началото на 2013 год., по искане на кредитора „Б” ЕООД, ЧСИ връчва на „П. П.“ ЕООД заявление за прекратяване на „дяловото участие на „П. Х“ ООД в „П. П“ ЕООД, прехвърлено с договора от 19.04. 2012 (вписано на 06.06. 2012 год). Сезиран с жалба от купувача на дяловете – „М.-В.“АД против действията на ЧСИ, ОС Варна, приема, че сделката по чл. 129 от ТЗ от 19.04.2012 г., е относително недействителна от една страна, а от друга, не е произвела действие за „М.-В.“АД поради липсата на конститутивно вписване в ТР към 17.05.2012 г. Купувачът на дяловете не бил едноличен собственик на капитала, въпреки нотариалната заверка от 19.04.2012 г. и последвалото вписване.
Решението на ПАС, от своя страна, разглежда дружествен спор, ключът към разрешението на който апелативната инстанция отново намира в правосъздаващото вписване на договора за продажба на дружествен дял в търговския регистър (чрез формуляр А4).

Според ВОС и ПАС, “транслативният ефект на договора за прехвърляне на дялове настъпва с вписването му в търговския регистър, което е елемент от фактическия състав на договора”, т.е прехвърлянето на дяловото участие представлява смесен фактически състав, в който действието на договора следва да се утвърди допълнително с властнически акт, който да констатира съответствието на съглашението с утвърдения формуляр А4. В социално- икономически контекст ВОС и ПАС предлагат уютната планова стопанска реминисценция, според която проявлението на сделките е въпрос на административна целесъобразност. В строго правен технически ракурс предложената зависимост на транслативния ефект на договора за прехвърляне на дялове от вписването му, е неприемлива и дълбоко погрешна. В практиката си ВКС е отрекъл конститутивното действие на вписването на договорите за прехвърляне на дялове – Решение 690 по т.д 449/2008 година на ІІ т.о. на ВКС. Според инстанцията, тълкуваща правото – ВКС, договорът за прехвърляне на дялове поражда действие между сключилите го страни, задължителен е за дружеството, но не можел по никакъв начин да се противопостави на трети лица до вписването му, като това е и преобладаващото положение в практиката. Неспособността на съставите на ПАС и ВОС да основат мотивировката на актовете си с основни, азбучни и последователно утвърдени правила, свързани с вписването в търговския регистър, освен въпроса за пълноценното битие на тези съдебни състави в сферата на търговското правораздаване, насочва и към често срещаните случаи на конкуренция на права между кредитори на продавача на дялове в ООД, и необходимостта от преоценка на предлаганите и утвърдени от съдилищата окончателни развръзки по тези спорове.

Нуждите на практиката и прецизното правораздаване, всъщност не могат да бъдат посрещнати както от постановките в Решение 690 по т.д 449/2008 година на ІІ т.о на ВКС, така и от съображенията в цитираните решения на ВОС И ПАС ( най –малко, поради невъзможност на съставите на ВОС и ПАС да издирят разделителната линия между оповестително и конститутивно действие на вписването). Задължителната практика на ВКС в тази насока е формална и нехомогенна, при съпоставката на Решение 690 по т.д. 449/2008 година на ІІ т.о на ВКС, с Решение 53 по т.д. 98/2011 год. на І т.о. ВКС (напълно издържано, обосновано и аргументирано). Независимо, че последното третира друго обстоятелство – това за действието на вписването на прехвърляне на търговското предприятие (което не е уредено с изрични норми подробно – чл. 140 от ТЗ и 231, ал.3 и ал.4 от ТЗ), двете решения на ВКС са обединени от един проблем – възможните конфликти и конкуренцията на права, свързани с вписването в ТР на вече извършени сделки, прехвърлящи имущество. Интересите на страните по договора за продажба на дялове и кредиторите на продавача и купувача на дялове не заслужават правораздаване, основано само на филологическото тълкуване (единствено предпочетено в Решение 690 по т.д 449/2008 година на ІІ т.о на ВКС) на съчетанията “имат действие” и “влизат в сила”, в които едва ли законодателят е вложил особен и различен смисъл.
Конфликтът, свързан с приоритета между правата, произтичащи от сключен договор във формата, предписана от чл. 129 от ТЗ, заявен за вписване, но невписан в срока по чл.19, ал.2 от ЗТР и наложеният след сключване на договора запор на дяловете, не може да се реши само на плоскостта на хронологията на вписването ( или по -скоро – на неуместния принцип – първи по вписване, първи по право, за сметка на всички останали). И в двата случая е налице длъжник – прехвърлителят на дяловете, и двама негови конкуриращи се кредитори – купувачът на дяловете и взискателите. Съгласно чл. 129 от ТЗ договорите за прехвърляне на дялове в ООД се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписват. Значението на нотариалното удостоверяване е в две посоки – автентичност на волеизявленията и достоверност на датата, която, след заверката на договора, е противопоставима на трети лица. Според ВОС и ВКС, вече противопоставимият на трети лица договор, съгласно чл.181 от ГПК, следва да бъде вписан в ТР за да е “действително противопоставим”, не на други, а пак на трети лица. Едва ли систематичното тълкуване на двете разпоредби – чл. 181 от ГПК и чл. 7, ал.1 от ЗТР, води до своеобразна консолидация на “противопоставимостта”, градираща през степенуването “по– по-, най–противопоставим”. Двата нормативни акта (единият от които кодекс) имат различни цели и предмет на регулиране. Търговският регистър оправдава съществуването си с основната си задача – “да осигури узнаване на подлежащите на вписване обстоятелства” – проф. Живко Сталев,“ Търговски регистър “, стр.30, изд. „Софи- Р”, 1994 год. ГПК разрешава спорове по граждански и търговски дела, като за целта в него е уредена система от способи и средства за доказване, сред които тези за условията, при които даден документ може да се противопостави на трети лица чрез достоверна дата.

Кои са третите лица по смисъла на чл. 7 от ЗТР и чл.181 от ГПК и коректно ли съдът включва в състава им всички неучастващи в изготвянето на документа лица? Всъщност, това са не изобщо всички лица, които не са участвали в съставянето на документа – договора, или пък тези, които са заинтересувани от вписването в търговския регистър. Трети лица за документа (договора за прехвърляне) са тези, които могат бъдат увредени от антидатиране на документа или черпят права от някоя от страните, участващи в съставянето на документа (така – проф. Ж. Сталев, “Българско гражданско процесуално право” 1994 г., пето издание , стр.261; проф. Петко Венедиков, “Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес”, 1994 год. стр. 71- 72; проф. Д. Силяновски ”Гражданско съдопроизводство”, стр.395, 1948 г.) Трети лица, на които може да се противопостави вписването, са тези, за “които подлежащите на вписване обстоятелства могат абстрактно да имат известно мотивационно значение при сключване на правни сделки” -проф. Живко Сталев,“ Търговски регистър “, стр.291 изд. „Софи- Р”, 1994 год. Следователно, понятието трети лица няма еднакво процесуално предназначение и смисъл в гражданския процес (изпълнителното производство) и в материята, уреждаща действието на вписванията. Правно – технически, оповестителното действие на вписването се урежда с необоримата презумпция за знание на вписаните обстоятелства от всички трети лица, като оповестителното действие има други водещи цели, не само доказателствена такава. Докато правилото на чл. 181 от ГПК, вкл. и в разглеждания частен случай, касае законната материална доказателствена сила на официалния удостоверителен документ, като доказателствено средство, служещо да установи придобиване на права и тяхната противопоставимост в случай на спор. Следователно, при разглежданата конкуренция на права, приоритетно и основно приложение следва да намери чл.181 от ГПК, а не датата на вписването, предвид и на т.нар. формално, оборимо, значение на вписването на обстоятелства в ТР.

След като утежнената форма за прехвърляне на дялове – договор с нотариална заверка на подписите, гарантира правата на купувача, които следва бъдат зачетени от третите лица, вкл. и от съда в случай на спор, то инерцията, според която интересът на купувача на дружествени дялове като кредитор на продавача следва да бъде поставен в неизгодна, второстепенна позиция, подчинена спрямо другите кредитори, не само няма основание, но и не е оправдана. Всъщност, интересът на последните е по–тесен, и с по-малък интензитет, насочен е само към парично изразимата стойност на дружествени дялове и осребряването им. Интересът на купувача на дялове е по- широкообхватен и свързан с упражняването на комплексните права на съдружника, най- важното сред които е това да управлява, с което да развива дружеството и съхрани дейността му. В тази връзка, изграждане на изводите за противопоставимостта и конкуренцията между вписани и невписани обстоятелства е от значение и за преценката за приложението на чл. 135 от ЗЗД. Последната не може да се прави инцидентно по повод на жалба срещу действия на ЧСИ, формата на това производството и предметът му изключва подобен процесуален подход (в обратен смисъл е цитираното решение на ВОС). Ако купувач на дяловете е външно на дружеството лице, и сделката е възмездна и предхождаща запора, наличието на достоверна дата и добросъвестността на купувача следва да бъдат предпочетени пред интересите на другите кредитори, не само с оглед съхраняване дейността на предприятието, чиито дялове са закупени, но и с оглед запазване на правната сигурност.

Разгледаната конкуренция на права е изолиран случай при т. нар. капиталови дружества (акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност са капиталови такива, поради което режимът на промяна в капиталовото им участие би следвало да има общи белези). Подобен проблем не би стоял при изпълнение върху налични акции, чието джиросване и вписването им в книгата на акционерите се извършва в писмена форма. Или, обикновената писмена форма за прехвърляне на акции – чл185, ал.3 от ТЗ, която предполага антидатиране, е практически необорима и противопоставима на кредитори, длъжностни лица и съд, за разлика от договора с нотариална заверка на подписите. Очевидно, е че подобно положение е необяснимо, стои далеч от практическите интереси на обмена и е повод за спекулации. Това е така, тъй като купувачът на дялове е само заинтересовано от вписването лице, но не и оправомощено да го извърши. Това би дало възможност на недобросъвестни бивши съдружници (продавачи на дялове) и свързани с тях кредитори, ползвайки се от приетото положение в практиката, да забавят вписването на сделката неограничено във времето до налагане на запор върху вече прехвърлените дялове, което ще преустанови възможността да се упражняват правата по придобитите дялове, и ще увреди добросъвестния купувач, най-малко с платената цена. Това е възможна, предполагаема, търсена и мислима хипотеза в местната стопанска реалност, в която на доводи от рода fair and just, съдът отрежда единствено снизходително умиление. На следващо място, отчуждени движими вещи на значителна стойност, прехвърлени вземания, за които е налице достоверна дата по чл.181 вр. чл. 453, т.3- 4 от ГПК( така проф. Венедиков – стр73, цит. съч.), също не могат да бъдат обект на изпълнение за задължения на отчуждителя им. Не така стои въпросът с дружествените дялове, за тях, независимо от достоверната дата, според ВОС и ПАС се изисква вписване, което било правопораждащо, а според ВКС – противопоставимо. Тази крайна постановка се дължи на абсолютизиране на дейността на ТР и вписванията, които са квалифицирани като правосъздаващи именно само поради филологическото тълкуване на съчетанието “имат действие” – чл. 140, ал. 4 от ТЗ. Всъщност, спорен е изначално конститутивният ефект на вписването (извън случаите на учредяване, прекратяване и заличаване на търговци) при действащата система на вписване, уредена в ЗТР. Според чл. 22, ал.( 2) от ЗТР вписването се състои в последователно въвеждане на данни. Как технически от машинописното действие, изразяващо се в пренасяне на текст от един носител на друг, се поражда конститутивно действие на вписаното обстоятелство, е законодателна енигма. Централният, образуващ елемент на конститутивното вписване е наличието на изявление. Такова липсва, а пренасянето на данните има аналог в действащата до 2007 год. уредба на дейността на пазителя на регистъра, воден към окръжните съдилища и вписващ вече постановения охранителен акт – съдебно решение.

На следващо място, неоспоримо в теорията и в закона, но неприлагано в практиката е положението, че невписаното обстоятелство е противпоставимо на трети лица, които не са добросъвестни, защото “когато третото лице е знаело неоповестените чрез вписване обстоятелства, то няма защо да бъде защитавано” стр. 295, проф. Живко Сталев, цит. Съч. Същият смисъл е вложен и в действащия ЗТР- вписаното обстоятелство се счита за известно за добросъвестните лица от момента на вписването, за останалите, тези които са запознати с вече осъщественото обстоятелство, вписването е без значение. Подобно е разрешението и в немския закон – §15 Handelsgesetzbuch, допускащ доказване, че подлежащите на вписване обстоятелства са станали известни на лицата, на които се противопоставят, преди вписването им. Подобно положение е немислимо при практическата употреба на чл. 181 от ГПК. Или, при спор, с всички доказателствени средства е допустимо да се доказва знанието или липсата на такова, у някоя от страните, и с оглед добросъвестността и всички доказателства ( а не само на данните в ТР и на тяхната последователност) съдът би следвало да разреши правния спор. Обратният подход – възприет от ВОС и ПАС, всъщност е липса на убедително правосъдие – всеки средноразумен и дееспособен съдещ се може да проследи последователността на вписванията в ТР.

Заб.: Коментираните решения могат да бъдат намерени и прочетени в съответните правно-информационни сайтове на Варненски окръжен съд и Пловдивски апелативен съд.