ГРУПОВИЯТ ДОГОВОР

I. Въпросът

1. Досега в теорията и в законодателството договорът се дефинира като постигане на съгласие, съвпадане на волеизявленията между две или повече лица, насочени към пораждане на правни последици[1]. Основните принципи, върху които се изгражда договорът, са свободата на договарянето, намерил израз в чл. 9 ЗЗД – страните могат свободно да определят съдържанието на договорите, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави; на принципа, е договорът е задължителен за страните, които са го сключили – pacta sunt servanda; че договорът поражда действие за страните, които са го сключили, а за трети лица може да породи права и задължения, само ако законът предвижда това. Трето, в договора страните трябва да са равнопоставени и да липсват отношения на власт и подчинение. Към тези всеобщо признати принципни постановки на договора[2] следва да се добави, че от договора възникват не каквито и да правни последици, а желаните и целените от страните права и задължения. Тези, които правят волеизявленията, сключват договора и диктуват правата и задълженията, които ще възникнат от него. Те поемат и задълженията, предвидени в договора, доколкото договорът съгласно чл. 21 ЗЗД поражда действие (права и задъжения) само за страните, които са го сключили, освен ако законът не предвижда друго. Или с други думи, на плоскостта на действието на договора важи принципът, че договорът има действие само за страните, които са направили волеизявления, които са го сключили и които изрично са се съгласили да бъдат носители на съответните права и задължения. Изключение прави договорът в полза на трето лице, но този договор поражда само право, но не и задължение за третото лице, а и при него третото лице може изрично да заяви, че акцептира клаузата, уговорена от страните в негова полза и от този момент клаузата става несменяема. Договорът не може да обвърже със задължение трето лице, това е допустимо само въз основа на императивна правна норма – арг. от чл. 23 ЗЗД.

2. Възможно ли е обаче да съществува и друг вид договор, който да поражда права и задължения за трети лица, които не са го сключили и не са направили волеизявления, но се обвързват от тях. Тук се изключват договорите, сключени чрез представители – законни или доброволни, защото те изразяват волята на същинските страни по договора и пораждат пряки последици за тях.

3. В следващите редове ще се опитам да открия и да анализирам тези договори, които се сключват от едни лица, а защитават интересите на други лица, като пораждат желаните и целените от тях правни последици. В началото условно ще ги нарека „групови договори”.

4. Планът на изследването е следният:

Първо, ще използвам индуктивния метод – ще разгледам отделни договори, които притежават белезите на групови договори.

Второ, ще обобща техните общи черти и ще се опитам да създам облика на нов вид договор на облигационното право.

Трето, ще направя сравнение на груповия договор със стоящи близко до него други сходни договори. Целта е да се направи разграничение между други подобни договори, за да се обособи самостоятелната правна същност на груповия договор.

II. Отделни видове групови договори

Договор за групово застраховане

Според чл. 441 от Кодекса за застраховането, в сила от 1.1.2016 г., групово застраховане възниква тогава, когато се сключва един застрахователен договор, но застрахованите лица са повече от едно. Броят на застрахованите може да бъде определен или определяем. Те могат да бъдат посочени поименно или чрез своите правни белези – напр. работници, държавни служители и прочее. Затова кодексът не изисква във всички случаи договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите. Необходимо е обаче те да са определени по недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно качество. Предмет на застраховката е животът, здравето и трудоспособността на застрахованите лица и именно те имат право на застрахователната сума при настъпване на застрахователното събитие. Без значение e, че друго лице е сключило договора, платило е застрахователните премии и е страна по него.

Следователно при договора за групово застраховане могат да се открият следните белези:

Първо, сключен е ЕДИН ДОГОВОР.

Второ, страна по него е ЕДНО ЛИЦЕ, което кодексът нарича „застраховащ”.

Трето, ЗАСТРАХОВАНИ СА ДВЕ ИЛИ ПОВЕЧЕ ЛИЦА, извън застраховащият. Не е задължително, по какъв начин те се идентифицират – чрез имена и адреси, или чрез посочване на определено тяхно качество – чл. 441, ал. 1 КЗ. Това може да бъдат работници и служители на работодателя, пътници в обществено превозно средство, ученици, екскурзианти и пр.

Четвърто, разноските, изразяващи се в заплащане на застрахователните премии, се поемат по принцип както от застраховащия, така и от застрахованите лица. В този смисъл се казва, че груповото застраховане е за сметка на застрахованите лица. Когато груповото застраховане, сключвано от работодателя, е ЗА СМЕТКА на работниците и служителите, се изисква писменото съгласие на работниците и служителите. Съгласието за сключването, изменението и прекратяването на застраховката не се изисква, ако работодателят сключва застраховката за своя сметка – чл. 441, ал. 2 КЗ.

Пето, ЗАСТРАХОВАЩИЯТ е страна по договора за групово застраховане и се намира в договорно отношение със застрахователя. Такова договорно отношение не възниква между застрахованите и застрахователя. Застрахованите имат претенция единствено към застраховащия. Първоначално това е задължение на застраховащия, респ. право на застрахованите лица да получат писмено цялата информация по груповата застраховка „живот”, включваща данни за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката, третите ползващи се лица, процедурата, която се прилага в случай на застрахователно събитие, както и промените в някои от тези обстоятелства – чл. 441, ал. 3 КЗ. При настъпване на застрахователното събиртие застрахованите, респ. техните наследници (ако те починат в резултат на застрахователното събитие) имат право да изискват тази информация от ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ. Или с други думи, след настъпване на застрахователното събитие, застрахованите лица влизат в пряко отношение със застрахователя, по силата на което имат право да получат информация, а ако това е предвидено в груповия договор, и право на застрахователната сума.

Договор за съзастраховане

Според възприетатата в нашия Кодекс за застраховането от 1.1.2016 г. от правото на ЕС концепция за съзастраховането се сключва ЕДИН застрахователен договор между застраховащия, от една страна и двама или повече застрахователи, от друга страна за едно и също имуществено или неимуществено благо, право или вещ, за един и същи период на покритие и за едни и същи рискове – чл. 376, ал. 1 КЗ.

На страната на застрахователите и по-точно на съзастрахователите стоят повече от едно лице, но застраховащият не сключва множество отделни съзастрахователни договори, а един договор с ЕДИН ЗАСТРАХОВАТЕЛ, наречен ВОДЕЩ ЗАСТРАХОВАТЕЛ. Последният прави волеизявление и извършва действия от свое име и от името и за сметка на останалите съзастрахователи. Следователно, при съзастраховането има повече застрахователи, наречени съзастрахователи, но един от тях само влиза в договорно застрахователно отношение със застрахования.

Следователно, от гледна точка на субектния състав и тук има по едно лице на двете страни на правоотношението – застраховащ/застраховани и водещ застраховател, както и едно договорно застрахователно отношение. Особеното е, че на страната на застрахователя има едно лице – водещ застраховател, който действа от свое име и от името на другите застрахователи, в своя полза, интерес и сметка и в полза, интерес и сметка на останалите съзастрахователи. За груповия договор при съзастраховането е без значение в какви правоотношения се намира водещият застраховател с другите съзастрахователи и по какъв начин те разпределят риска и застрахователната премия помежду си, защото застрахованият влиза само в едно договорно отношение и това е договорното отношение с водещия застраховател. Той е длъжен да заплати застрахователната премия на него, а при настъпване на застрахователното събитие – застрахованият има претенция да иска застрахователната сума само от водещия застраховател – исковете се предявяват от и срещу водещия застраховател – чл. 376, ал. 6 КЗ.

Съзастрахователите не влизат в преки отношения със застраховащия, но поемат спрямо водещия застраховател задължението да покрият риска. Следователно на страната на застрахователите стои ГРУПА ОТ СЪЗАСТРАХОВАТЕЛИ, които имат не само право да получат съответната част от застрахователната премия, но и задължението да платят реципрочната част от дължимата от водещия застраховател застрахователна сума.

Застрахователен договор за сметка на друго лице

Кодексът за застраховането от 1.1.2016 г. въведе изрично израза „застрахователен договор за сметка на друго лице”. Съгласно чл. 431 КЗ когато застраховката „гражданска отговорност” се сключва от юридическо лице, тя покрива отговорността както на юридическото лице, така и на лицата, които го представляват и на лицата, които се намират в трудови отношения с него. Застрахователното покритие е автоматично, то настъпва по силата на закона и не се нуждае от изрично очертаване на субектния състав на застраховката. Застраховката обаче е за сметка на физическите лица – работници, служители, членове на управителни органи със законова представителна власт. Това означава, че застрахователните премии се заплащат или се удържат от трудовите възнаграждения на тези лица. Законът и тук урежда групов договор, защото той съдържа следните белези, характерни за него:

Първо, ЕДИН ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ДОГОВОР – договор за застраховка на гражданската отговорност.

Второ, страна по договора от една страна е застрахователят и от друга страна, застраховащият/застрахованите – юридическото лице и физическите лица, които работят в него по силата на трудов договор или които го управляват и представляват. Макар застраховани да са повече от едно лице, договорът се сключва с юридическото лице, т.е. волеизявлението се прави от ЕДИН ЗАСТРАХОВАЩ. Той влиза в правоотношение със застрахователя и става носител на правата и задълженията. Застрахователят може да претендира застрахователната премия само от него, а срещу застрахователя претенцията за получаване на застрахователната сума може да се насочи само от застрахованото юридическо лице. Друг е въпросът че по пътя на регреса оправомощените лица могат да претендират съответната част от застрахователната сума от юридическото лице, а юридическото лице, което е заплатило цялата застрахователна премия, може да иска дължимата част от нея от всяко от застрахованите лица.

Трето, на страната на застрахования има две или повече застраховани лица, които НЕ ВЛИЗАТ В ПРЯКА ДОГОВОРНА ВРЪЗКА СЪС ЗАСТРАХОВАТЕЛ, но се ползват от сключения застрахователен договор. Застраховката е в полза, интерес и поражда право на обезщетение на групата от застраховани лица, които притежават едно и също качество – работници, служители, менаджери. Тази група застраховани, макар че не прави волеизявления и може дори да не знае, че е сключен такъв договор, плаща застрахователните премии и изпълнява другите задължения, произтичащи от застрахователния договор.

Договор за организирано туристическо пътуване с обща цена

Договорът за организирано туристическо пътуване с обща цена е договор, по силата на който туроператорът се задължава да организира и предостави туристическо пътуване, което е съчетание от различни по вид услуги, а насрещната страна (физическо лице – потребител или юридическо лице) се задължава да плати определена цена. В предмета на туристическото пътуване влизат транспорт, настаняване, хотел, хранене, посещения на музеи, изложби, опери и др.

При договора за организирано туристическо пътуване с обща цена, създаден въз основа на Директива 90/314/ЕИО и регламернтиран в Закона за туризма[3], туристически услуги се предоставят от туроператор на потребител на организирано пътуване. Последният може да бъде физическо или юридическо лице. Ако договорът се сключи с юридическо лице, услугите, които съставляват неговия предмет, се ползват от физически лица, които участват в организираното пътуване. Допустимо е договорът да се сключи с юридическо лице, защото това не е забранено от закона или добрите нрави и се основава на принципа на свободата на договарянето, но винаги при такъв вид договор не лицето, което е сключило договора, направило е волеизявление и е носител на правата и задълженията по него, ще се ползва от предмета на договора, а лицата, които не влизат в пряк контакт с туроператора. Юридическото лице няма да ползва туристическите услуги, а те ще се ползват от физическото лице. Цената се заплаща от физическите лица – консуматори на услугата или от юридическото лице в случай че то реши да организира туристическото пътуване като награда на своите работници или служители. В първия случай се сключва договор за чужда сметка. По този белег договорът за чужда сметка се различава от договора в полза на трето лице.

Сключва се ЕДИН ДОГОВОР ЗА ОРГАНИЗИРАНО ТУРИСТИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ С ОБЩА ЦЕНА. Страни по него са туроператорът или туристическият агент и лицето, което прави волеизявлението и подписва договора и което може да бъде юридическо или физическо лице. Следователно, договорът се сключва с ЕДНО ФИЗИЧЕСКО ИЛИ ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, но ползватели на туристическите услуги, предмет на договора, може да бъдат други физически лица, определени поименно или по своето правно качество.

Трето, договорът обслужва нуждите и интересите на трети лица, на лица, различни от страните по него, когато страна е юридическо лице.

Четвърто, волеизявлението се прави от лице, различно от лицето, в чийто интерес се сключва договора и което ще се възползва от услугите, предмет на договора.

Пето, неизпълнението на договора се преценява съобразно поведението на страната, която е сключила договора – в случая юридическото лице.

Шесто, не само сключването, но и изменението и прекратяването на договора става въз основа на съгласието на лицето, което е сключило договора, а не на третите лица, които консумират неговия предмет.

5. Задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите

Задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите се сключва от собствениците на МПС и покрива не само гражданската отговорност на собствениците, но и на всички водачи, които в процеса на управлението и използването на МПС са причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица – чл. 477, ал. 1 КЗ. Застрахователният договор се сключва по начало от собственика, но застраховани са освен той, още и ползвателят, държателят на МПС, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението и използването на МПС на законно основание. Следователно, сключва се ЕДИН застрахователен договор, страна по него е ЕДИН застраховащ, но застраховката покрива освен неговата отговорност и отговорността на предварително неопределен и неизвестен брой водачи, които в бъдеще ще управляват и използват МПС-то на законно основание. Предварително неизвестни и неопределени лица ще се ползват от защитата, която предоставя застрахователният договор. Това може да бъдат членове на семейството, наематели, заематели за послужване, лица, които не е задължително да са упълномощени да управляват МПС –то.

Трудов договор, сключен с представител, който представлява няколко лица (Групов(екипен) трудов договор)

Тази хипотеза е уредена в чл. 61, ал. 3 от Кодекса на труда. Става дума за групов трудов договор.[4] От този договор възникват права и задължения за работодателя и всички работници и служители така, както биха възникнали, ако между тях бяха сключени поотделно договори. Това, което го отличава от другите видове трудови договори, е, че той се сключва от работодателя с определен брой работници, които ще извършват обща работа – бригада, група, екип. Затова групата се означава още и като „трудова общност”.[5]

Разглежданият договор по своята правна същност е групов договор, защото работниците и служителите, участващи в групата, екипа, упълномощават един от тях да ги представлява и той сключва от тяхно и от свое име трудовия договор с работодателя. На основата на този групов договор се създават отделни индивидуални трудови отношения с всеки от работниците или служителите. Груповият трудов договор не следва да се отъждествява с трудов договор, сключен от представител на работника или служителя. Той е различен, относително самостоятелен от индивидуалния трудов договор, в който се намира всеки от работниците или служителите с работодателя. Груповият договор се сключва с упълномощеното от участващите в групата лица, но към него се прилага списък с индивуализиращите данни на всеки един от работниците и служителите. В него се определя общата работа, която трябва да извършат работниците, разпределението на работата помежду им, срока за изпълнение, възнаграждението, което всеки ще получи и другите условия на труда и на целта, която ще преследва общата работа. Но всеки работник или служител се намира в отделно трудово отношение с работодателя, поради което претенциите се предявяват не от упълномощеното лице, а от всеки работник или служител лично. Работодателят може да прекрати договора на отделен участник в групата, без да се засягат отношенията на останалите работници и служители. Затова този договор прилича повече на договор, сключен чрез представител и се различава от досега разглежданите групови договори по това, че чрез него възникват преки договорни отношения между работодателя и работника. При груповия договор възниква едно правоотношение със страна, на която се намира ЕДНО ЛИЦЕ, което не представлява другите участници в групата, не е упълномощено от тях, не действа от тяхно име и не се пораждат преки договорни отношение между тях и насрещната страна по груповия договор. Именно в това се състои спецификата, особеността на груповия трудов договор.

III. Разграничение на груповия договор от сходни договори на облигационното и търговското право

Групов договор и договор в полза на трето лице

Приликите между груповия договор и договора в полза на трето лице е че договорът, сключен между промитента и стипуланта поражда конкретно определено право в полза на трето лице.

Разликите са следните:

На първо място, договорът в полза на трето лице може да бъде всеки вид договор на облигационното и на търговското право, в който по волята на страните е включена допълнителна клауза, облагодетелстваща трето лице, което не е страна по договора. При груповия договор такава клауза няма. Присъствието на други лица, извън този, който прави волеизявлението и сключва договора, е иманентно присъща черта на договора, тя е неразделна част от него. Договорът за организирано туристическо пътуване при обща цена не може да остане договор без участието на повече от две физически лица, извън юридическото лице, което го сключва. Съзастрахователният договор е такъв, само ако на страната на застрахователя участват двама или повече застрахователи. Договорът в полза на трето лице обаче може да остане без трето лице – ако клаузата бъде отменена, ако третото лице се откаже.

На второ място, договорът в полза на трето лице поражда само право, но не и задължения за третото лице – чл. 22, ал. 1 ЗЗД. Никой договор не може да обвърже със задължение лице, което не е изразило своето съгласие, освен ако законът не го предвижда – чл. 23, ал. 1 ЗЗД. Груповият договор обаче може да породи задължения за лицата, които не са го сключили – напр. задължения за застрахования водач на МПС по застраховката „гражданска отговорност” на автомобилистите.

На трето място, третите лица при груповия договор трябва да са дали съгласие да участват в него. Не може да бъде обхванат от групов договор субект, който не знае, че има такъв договор и не е дал съласието си. При договора за организирано туристическо пътуване с обща цена физическите лица – участници в пътуването, трябва да са знаели и да са дали съгласието си да участват в него. Без тяхното съгласие договорът няма цел и смисъл. При договора в полза на трето лице не се изисква съгласието на третото лице. Валидността на договора не се променя, дори третото лице да не знае за него.

На четвърто място, ако третото лице не се възползва от клаузата в негова полза, правото се консумира от стипуланта, докато при груповия договор няма как договарящият, който е юридическо лице, да консумира предмета на договора и на насрещната престация поради естеството си на юридическо лице и на предмета на договора.

На пето място, договорът в полза на трето лице не създава за третото лице задължения, а само права, докато при груповия договор третите лица – напр. застрахованите физически лица или туристите имат договорни задължения, вкл. и задължението да платят цената на договора за организирано туристическо пътуване или застрахователната премия, доколкото законът изрично ги определя като договори за чужда сметка.

На шесто място, груповият договор е договор, при който на едната страна по договора има повече от едно лице. Присъстващите на едната страна лица могат да бъдат поименно определени или определени по своето качество. Но те не влизат в пряко договорно отношение с насрещната страна, а в такова правоотношение влиза едно лице – юридическото лице, което сключва договора, изпълнява задълженията по него, упражнява права, но сключва договор в интерес, в полза и за сметка на група лица. При договора в полза на трето лице последното има пряка претенция срещу обещателя.

Групов договор и поемане на обща работа в търговското право

В чл. 304 от Търговския закон е визирана хипотезата, при която се сключва търговска сделка с участието на повече от едно лице, но задължението, възникващо от тази сделка, се поема общо от тези лица. По силата на закона те отговарят солидарно за изпълнението на общото задължение. Нормата е диспозитивна и страните може да уговорят друго и по-точно дерогиране на солидарната отговорност. Следователно, става въпрос за един договор, на едната страна има повече от едно лице – група длъжници, които обаче влизат в отделни отношения с насрещната страна. Най-често един такъв договор може да бъде договор за изработка, договор за услуга или договор за поръчка. Всеки участник изразява своето съгласие, т.е. прави волеизявление да участва в договора и носи самостоятелна отговорност за неизпълнение на общото задължение. Разликата между поемането на общо задължение по смисъла на чл. 304 ТЗ и груповия договор е в това, че подобно на груповия трудов договор и тук се извършва обща дейност или трябва да се изработи една вещ от няколко лица, но всеки от участниците в групата е страна по договора, всички участници правят волеизявления при сключването му и поемат едно и също задължение спрямо насрещната страна, макар че помежду си те могат да разпределят общата работа. Различното при груповия договор е, че страна е само едно лице, което сключва договора, носи правата и задълженията но не само в свой, а и в интерес на други лица, които не са страни по сключения договор.

IV. Правни белези на груповия договор

Гореизложеното ни дава основание да посочим следните правни белези на груповия договор:

Първо, груповият договор е ЕДИН договор

Второ, поне на едната страна следва да има ДВЕ ИЛИ ПОВЕЧЕ ЛИЦА.

Трето, волеизявлението на поне едната страна се прави от лице, РАЗЛИЧНО от лицата, които придобиват права и задължения по договора.

Четвърто, договорът се сключва от едно лице (може и юридическо), но ЗА СМЕТКА И В ПОЛЗА на две или повече лица, които може да бъдат индивидуализирани или определени по своето качество.

Пето, за неизпълнението на задълженията по договора ОТГОВАРЯТ САМО СТРАНИТЕ, които са го сключили (направили са волеизявленията и са го подписали).

Шесто, груповият договор НЕ Е МНОГОСТРАНЕН ДОГОВОР, независимо че в него участват повече от две лица. Той е двустранен, синалагматичен договор, с насрещни страни, които преследват противоположни цели.

Автор: Проф. Д-р Поля Голева

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част, С. Сиби, 2013 г., с. 61 и сл. Голева, П. Облигационно право, Нова звезда, С., 2015 с. Марков, М. Облигационно право, С. Сиби, 2004, с. 41.

[2] Основните принципи са признати в правото на европейските страни – вж за всички Faber, W./ Mader, P. Buergerliches Recht. Allgemeiner Teil. Lexux-Nexhus, 2014, Wien, S. 7-8.

[3] ДВ бр. 30 от 2013 г.

[4] Вж. Lawbg.com/lectures – 2.7.2016. Мръчков, В. Трудово право. Сиби, 2001, с. 237 и с. 238.

[5] Мръчков. Цит. съч., с. 237.