(Преглед на съдебната практика)
Визите се причисляват към актовете, свързани с устройство на териториите.Освен тях основни административни актове по устройство на териториятаса устройствените планове. Те се разделят на общи устройствени планове и подробни устройствени планове и са уредени в Глава шеста от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Визата може да има статут на индивидуален административен акт или да обективира извършване на административна услуга, в зависимост от правното основание за издаването й. Визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, в случаите при които с нея се допуска ново строителство (чл. 41, ал. 2 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ), което е различно от предвиденото по устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самият план. Визата за проектиране, в случаите в които има статут на индивидуален административен акт, подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е Определение № 3218 от 10.03.2009 г. по адм. д. № 2638/2009 г. на ВАС. Няколко са съществените момента в това определение, а именно: 1) когато визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ е част от процеса на инвестиционно проектиране, който завършва с одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж, тя не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. На обжалване пред съда подлежат одобрения инвестиционен проект и строителното разрешение. Това е така, тъй като съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие от действащия подробен устройствен план. 2) В случаите по чл. 41, ал. 2 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ с визата за проектиране се допуска ново строителство, което е различно от предвиденото по устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самия план. В тези случаи визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ.
Изводът от гореизложеното е, че когато с визата се определят параметрите на допустимото застрояване в конкретен поземлен имот или същата е предпоставка за одобряване на инвестиционни проекти и за учредяване право на строеж, тя има характеристиката на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ. В подкрепа на изложеното е и Определение № 13613 от 10.12.2008 г. по адм. д. № 14110/2008 г. на ВАС. Производството е образувано по частна жалба на „Топливо“ АД срещу Определение № 2356 от 20.10.2008 г., постановено по адм. д. № 3725/2008 г. по описа на Административен съд София – град. Пред АССГ „Топливо“ АД е оспорило виза за проучване и проектиране от 06.10.2007 г. на главния архитект на София за „Технологична реконструкция на съществуваща бензиностанция“. Съдът е приел, че в случая се касае за технологична реконструкция на временен обект по чл. 50 от ЗУТ, чието изграждане по силата на чл.51 отЗУТ се разрешава само еднократно в един поземлен имот въз основа на виза за проектиране с указан начин на застрояване, издадена от главния архитект на общината, и строителни книжа, издадени по общия ред. Освен това приема, че издаването на виза е задължително за обектите по чл. 50 от ЗУТ и съгласно ал. 3 на чл. 140 от ЗУТ. Въз основа на тези разсъждения съдът приема, че визата за проучване и проектиране е част от процеса на инвестиционно проектиране, който завършва с одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж. Прието е също така, че визата няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като от нея не произтичат пряко правни последици в сферата на заинтересованите лица. Правата или задълженията, според съда, респ. засягането на правата на заинтересованите лица възникват от акта, с който завършва процеса на инвестиционно проектиране.Съдът приема и че визата за проучване и проектиране за обектите по чл. 50 от ЗУТ е само етап от този процес. С оглед на това, в този случай на обжалване пред съда подлежат одобрения инвестиционен проект и строителното разрешение. Поради това подадената жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Върховният административен съд приема така постановеното определение за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване на конкретния поземлен имот. Тя е предпоставка за одобряване на инвестиционни проекти и разрешения за строеж – чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и за учредяване на право на строеж – чл. 180 от ЗУТ. В случаите на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, което е различно или не е предвидено с плана за застрояване, без да се изменя самия план, включително и в случаите на чл. 50 и чл. 51 от ЗУТ. Характеристиката и предназначението на визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 214, т. 1 от ЗУТ. Като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
В този смисъл е и Определение № 11205 от 01.10.2010 г. по адм. д. № 11747/2010 г. на ВАС. В случая частният жалбоподател е обжалвал определение на Русенския административен съд, с което е прекратено производството по жалбата му срещу заповед на кмета на общината, отхвърляща жалбата му срещу съдържанието на виза за проектиране. Върховният административен съд приема, че: „ Визата е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК вр. чл. 214 ЗУТ, тъй като определя параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот – чл. 140, ал. 2 и 4 ЗУТ, предпоставка е за одобряване на инвестиционни проекти – чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ, и за учредяване на право на строеж – чл. 180 ЗУТ. Контролът върху нея е само съдебен, не и административен – чл. 213 ЗУТ, поради което не е бил приложим и чл. 81 АПК. Съдът, обратно на това, като е приел, е следвало да се произнесе по съществото на жалбата срещу контролната заповед на кмета, включително валидността й.“Въз основа на тези разсъждения Върховният административен съд отменя определението на Русенския административен съд и връща делото на последния за продължаване на съдопроизводството.
Интерес представлява и Определение № 11165 от 10.09.2012 г. по адм. д. № 10281/2012 г. на ВАС. Производството по делото е образувано по жалба на „Голф клуб Ибър“ срещу изричен отказ на главния архитект на община Долна баня да издаде виза за проектиране по искане не жалбоподателя. С обжалваното определение Административен съд София – област е приел, че обжалваният отказ не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Според съда такъв бил само визата за проектиране по чл. 41 ЗУТ, съответно отказът да се издаде такава. Върховният административен съд приема определението за незаконосъобразно въз основа на следните съображения:„Визата за проектиране, съответно отказът да бъде издадена такава са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК във вр.с чл. 214 ЗУТ, тъй като визата определя параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот – чл. 140, ал. 2 и 3 ЗУТ, предпоставка е за одобряване на инвестиционен проект – чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ и за учредяване на право на строеж – чл. 180 ЗУТ. В определените от закона случаи визата за проектиране допълва застроителния план или замества същия.”
На следващо място може да се спомене Решение № 918 от 27.05.2014 г. по адм. д. № 15/2014 г. на Административен съд – Бургас.Производството е по чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалба на физическо лице против виза за проектиране на ограда в УПИ по плана на гр. Созопол, издадена от главния архитект на гр. Созопол. Съдът излага доводи, че визата за проектиране съгласно легалното определение на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ е копие от действащия подробен устройствен план, а параметрите на бъдещото застрояване, които определя (линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания по действащия план и допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ) са подлежащи на определяне с подробния устройствен план – чл. 112, ал. 2, т. 3 и чл. 113, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ. Поради това визата може да бъде оспорвана само от лицата, оправомощени да оспорват подробните устройствени плановесъгласно специалната норма на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Това изрично предвижда чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, според който за точно посочени типове строежи, както и за обекти – недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително и следва да бъде съобщена на заинтересованите лица. В разглеждания случай, районът в който се намират имотите предмет на оспорваната виза явно има характера на недвижима културна ценност, заради указанието във визата, тя да се съгласува с НИНКН (МК). Съдът приема, че жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебно оспорване акт – виза за проектиране, с която се допуска различно или непредвидено с плана за застрояване – ограда, без да се изменя самия план. „В тези хипотези визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който е предпоставка за одобряване на индивидуален архитектурен проект и разрешение за строеж – чл. 48, ал. 9 от ЗУТ. Същата подлежи на обжалване направо пред съда по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.“ Тук може да се спомене, че са недопустими жалби срещу издадени виза за проектиране, когато са подадени от лица на които визата не се съобщава, защото не са заинтересувани страни по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. В споменатия тук случай обаче тя се съобщава, защото имотът за който е издадена визата има характера на недвижима културна ценност, а отделно от това е включен в свързано застрояване, от което произтича заинтересоваността на жалбоподателя и правото му на жалба. В този смисъл еОпределение № 14531/20.11.2012г. на ВАС по адм.д.№ 12962/2012г., II о.
Относимо към настоящата статия е и Решение от 09.02.2010 г. по адм. д. № 2035/2009 г. на Административен съд – Варна. Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ и е образувано по жалба на физическо лице срещу отказ на главния архитект на район Аспарухово, община Варна, за издаване на виза за промяна на предназначението на гараж в магазин. Съдът приема, че характеристиката и предназначението на визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 214, т. 1 от ЗУТ. Като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Вслучая съда приема, че то не представлява такова по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ – копие (извадка) от плана, а се касае за искане за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, което е различно или не е предвидено с плана за застрояване, без да се изменя самия план.„ При липсата на доказателства относно проведена процедура по § 1, ал.4 от ДР на ЗУТ за делегиране на правомощия от Главният архитект на Община Варна на Главния архитект на район Аспарухово, като не е изпратил заявлението по компетентност на Главния архитект на Община Варна, а се е произнесъл с оспорения изричен отказ, Главният архитект на район Аспарухово при община Варна е издал нищожен индивидуален административен акт, чиято нищожност следва да бъде прогласена.“ Воден от изложените съображения, съдът обявява нищожността на изричния отказ на Главния архитект на район Аспарухово при община Варна за издаване на визата.
Процесът на инвестиционно проектиране, част от който е визата, завършва с одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж. Издаването на визата е предпоставка за започване на проектирането на предвиденото в плана застрояване, поради което отказът да бъде издадена засяга интересите на възложителя, защото е пречка за осъществяване на застрояването. Поради това, когато се отказва издаването на такава виза, отказът подлежи на оспорване като отказ да бъде извършена административна услуга.
Автор: Кристиян Трендафилов
Подобни статии
КАК СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВА ИЗТИЧАНЕТО НА СРОКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 102 АПК В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ПРЕДМЕТ НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ Е НИЩОЖЕН ИЛИ УНИЩОЖАЕМ АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ?
НАЛИЦЕ ЛИ Е СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРАВИЛА, СЪСТАВЛЯВАЩО САМОСТОЯТЕЛНО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ПРИЕТИЯ НОРМАТИВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ, ПРИ НАРУШАВАНЕТО НА НОРМАТА НА ЧЛ. 26, АЛ. 2 ОТ ЗНА?
Действие на отмяната на индивидуален административен акт във времето и по отношение на субектите – при осъществен съдебен контрол за законосъобразност на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР
Преглед на съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 218 от ЗУТ
Преглед на някои решения, в които ВАС е съобразявал законосъобразността на обжалвания административен акт с нормите от чл. 8 на ЕКПЧ, които регламентират правото на зачитане на личния и семейния живот
