ВЪРХУ НАСЛЕДЯВАНЕТО НА НАЛИЧНИ АКЦИИ И НА ЧЛЕНСТВЕНО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Общи бележки върху наследственото правоприемство и състава на наследственото имущество

Наследяването представлява преминаване на имуществото на починало физическо лице (наследодател) към едно или повече други лица (негови наследници) по силата на закона или по действието на направено от наследодателя саморъчно или нотариално завещание[1]. Наследяването или наследственото правоприемство са неразривно свързани с правото на наследяване, което е едно имуществено право[2], отнасящо се до съвкупността от права и задължения на наследодателя като упражняването на това право (чрез приемане или отказ) води до наследствено правоприемство.

С оглед елементите на фактическия състав, от които се определят наследниците и техните дялове, се различават двата основни вида наследяване – по закон и по завещание. В първия случай кръгът от наследниците и дяловете им от наследството се определят въз основа на съществуващата родствена и семейноправна връзка с наследодателя. При наследяването по завещание наследниците и заветниците, както и отреденото им имущество, се посочват в завещанието от наследодателя приживе. С предимство настъпва наследяването по завещание (принцип на завещателната свобода). Наследниците по закон получават само това, което е останало извън кръга на завещателните разпореждания. Освен в случаите на отмяна и недействителност, завещанието не води до правоприемство в полза на посочените в него лица и при неспособност за наследяване (когато наследникът или заветникът е починал преди откриването на наследството, или ако е налице основание за недостойнство по чл. 3 ЗН), както и при отказ от наследството или от завета. Тогава завещаното имущество също се наследява по правилата на закона.

При наследяването всички права и задължения преминават като съвкупност върху наследника, като то е типичен пример за универсално правоприемство, т.к при него към наследника преминава цялата съвкупност от прехвърлими имуществени права и задължения, които наследодателят е притежавал към момента на смъртта. В законодателството традиционно тази съвкупност се обозначава като наследство или наследствено имущество[3], като с основание в правната ни литература[4] се сочи, че наследството[5] като съвкупност има една особено важна и неизменно присъстваща характеристика – притежание към момента на смъртта на наследодателя, и втора – наследимост, тоест качеството да преминава след смъртта на притежателя към друг правен субект. Тоест, наследяването е безспорно, освен ако правата (респективно задълженията) по естеството си са ненаследими или по преценка на законодателя са изключени от наследственото правоприемство.

Когато наследниците са няколко, към всеки от тях преминава съответната дробна част от това имущество, от всеки негов елемент. Дяловете на сънаследниците се определят към момента на откриване на наследството съобразно вида на наследяването – от закона или от завещанието. В литературата в тази връзка традиционно се изтъква[6], че за наследниците възниква общност (съсобственост) само върху вещните права и разделно притежание в съответни дялове на останалите права, както и съразмерна обвързаност със задълженията. Категоричността на един подобен извод като че ли се разколебава, ако бъдат разгледани проблемите, които могат да възникнат при наследяване на акции[7]. Тези въпроси, заедно с придобилата популярност в съдебната практика теза, че акциите се наследяват по начина, по който се наследяват вземания, са повод за настоящето изложение.

„Съпритежание“ и „съсобственост“ на акции вследствие на наследствено правоприемство

Членството в акционерно дружество е наследимо на общо основание. При смърт на наследодателя – акционер, неговите акции преминават по пътя на универсалното правоприемство върху наследниците му. Наличието на неимуществени елементи в членственото отношение не е пречка членството в акционерно дружество да бъде наследимо на общо основание. Наследяването на акциите може да бъде по закон или по завещание, включително акции могат да бъдат прехвърлени и чрез завет, но спецификите на наследственото правоприемство, когато част от наследството са акции, са обусловени от спецификите на правата, които акцията като ценна книга обективира. Акцията[8] може да се разглежда като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва в капитала на съответното акционерно дружество и е носител на свързаните с това членствени права. Всеки акционер участва в капитала на акционерното дружество с номиналната стойност на акциите, които притежава. Капиталът на дружеството представлява сбора от номиналните стойности на притежаваните от акционерите акции. Тъй като капиталът се внася от акционерите, акцията се определя като форма на финансиране на дружеството. Като ценна книга тя удостоверява съществуващото между нейния притежател и дружеството членствено правоотношение[9]. Акцията предоставя определени права на своя притежател, които той може да упражнява спрямо акционерното дружество и спрямо останалите акционери: право на глас, право на дивидент, право на ликвидационен дял и др. В този смисъл акцията се определя и като титул за участие в акционерното дружество. Наличната акция може да се разглежда и като диспозитивен документ, който материализира членството в АД, макар че поради характера й на легитимационно – разпоредителен документ, качеството на акционер възниква преди придобиването й. Това качество се прекратява включително с изгубване на притежанието върху акцията.

Наследяването на акции е общопризнат способ за придобиването им, но в литературата не са обсъждани подробно свързаните с него проблеми[10]. Правната уредба относно наследяването на акции в ЗН и в ТЗ не е достатъчна и дава основания за различни правни тълкувания в специфичните хипотези, както и за различни случаи на злоупотреба и нарушаване на правата на наследниците на акции. Наследяването на акции се подчинява на общите разпоредби на Закона за наследството, тоест акции могат да се наследят по закон или по завещание (чл. 5 чл. 28 от ЗН). Акциите се включват в наследствената маса по чл. 31 от ЗН. Задължения при наследяването на акциите, в смисъл на имуществени задължения по тях, могат да възникнат, ако не е изплатена пълната им стойност (чл. 186 от ТЗ, чл. 188 от ТЗ). За наследника на акция възникват различни права и задължения, с оглед естеството на правата, които материализира конкретната акция (напр. акции на приносител се предават на притежателя им, ако е изплатена стойността им съгласно чл. 178, ал. 3 от ТЗ; за поименните акции не се изисква предаване; привилегированите акции дават право на допълнителен дивидент, винкулираните акции изискват съгласие на другите акционери при прехвърлянето и т.н.). И докато хипотезата, в която наследник е само едно лице, изглежда да е безпроблемна (т.к всички притежавани от наследодателя акции преминават към единствения наследник), то определени трудности създава случаят, в които наследници са две или повече лица.

Съгласно чл. 177 ТЗ, когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник. По повод на този законов текст, в литературата[11] се сочи, че разпоредбата има предвид случаите, при които по отношение на материализираните от акцията права е налице съпритежание, като неточно това съвместно притежание се нарича съсобственост, тъй като то се отнася преди всичко до членствените права, които не са вещни. Този принципно верен извод се нуждае от известни корекции, т.к. поне що се отнася до наличните акции, едно подобно заключение не държи сметка за това, че тези ценни книги могат да бъдат обект на два вида субективни права: права върху ценната книга и права по ценната книга[12]. В качеството им на писмени документи, наличните ценни книги се разглеждат като особени движими вещи, които могат да бъдат обект на вещни, заложни, облигационни и др. права, както и на упражняване на фактическа власт чрез владение или държане[13]. Наличните акции са вид частни диспозитивни писмени документи с определена от закона форма и съдържание, които материализират волеизявлението на издателя им и породените от него прехвърлими права[14]. При все това, не е съвсем правилно наличните акции да се разглеждат като особен вид вещи, по причина, че вещите и ценните книги са самостоятелни обекти на граждански правоотношения, за което вкл. законът държи сметка. Напр. в чл. 78 ЗС изрично се говори за ценни книги и за движими вещи като напълно самостоятелни категории. Ценните книжа са подчинени на режим, различен от този на вещите, затова се разглеждат като самостоятелна група обекти на гражданските правоотношения[15]. От друга страна, писменият документ, представляващ налична ценна книга, материализира определени субективни права (парични вземания[16], членствени права в акционерно дружество[17] и др.права по акцията).

Доколкото пък съсобствеността се определя в теорията като единно субективно вещно право на собственост, принадлежащо на две или повече лица[18], респективно като самостоятелно право на собственост, възникващо в полза на всеки един от съсобствениците върху част от вещта и частта не е материално обособен дял, а вещта е поделена мислено[19], то за съсобственици[20] може да се говори само по отношение правата върху ценната книга – документ, но не и за правата, обективирани в ценната книга – акция, а именно – върху членственото правоотношение. Това е така не само по причина, че съсобственост възниква единствено при вещните права, каквито безспорно правата, включени в състава на комплексното членството правоотношение не са. Всъщност имущественият характер на акцията се определя не толкова от качеството й на вещ с определена стойност (което може и да отсъства, както е при безналичните акции), а от стойността на инкорпорираните в нея членствени права.

Отделно от това, „съсобствеността“ върху правата върху ценната книга по необходимост влече и съпритежание/ съвместно притежание на правата по ценната книга. В този смисъл би било безсмислено да се говори за съсобственост върху акцията като документ (вещ). Това е така най-малкото защото извън залога на акции, едва ли е възможна хипотеза, при която едно лице да е собственик на документа, а друго – да е титуляр на собствено основание само на правата по акциите, без да е собственик на документа, който ги материализира. Правният и икономическият смисъл от самостоятелна уредба на акциите е в акционерните права, които те инкорпорират, а не в съществуването им като документи, поради което вещно-правната уредба на останалите движими вещи не е приложима за акциите, при наличието на специални търговско-правни норми за тях. Оттук нито институтът на съсобствеността може да намери приложение, нито правилата, които регулират отношенията между съсобственици.

Като аргумент в тази насока може да бъде посочено обстоятелството, че искът за делба на акции е недопустим и производството по делото трябва да се прекрати. Съгласно трайната практика на ВКС[21] институтът на съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Това следва пряко, както от разпоредбите на материалното право – чл. 34 от ЗС, чл. 69 от ЗН, така и от текстовете на ГПК за съдебната делба. Способите, по които се извършва делбата във втората и фаза са съобразени с предмета на делбата – т.е. с обстоятелството, че се делят вещи или вещни права. Като се изхожда от спецификата на вещта, при определени условия тя може да бъде възложена на един от съделителите за задоволяване на жилищните му нужди. Ако вещите са повече, делбата им може да бъде извършена чрез теглене на жребий или разпределение по чл. 292 от ГПК (отм.), сега чл. 353 от ГПК. Ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан. Тези правила не могат да бъдат прилагани по аналогия към ценните книги, които не са вещи, каквито и паралели да се правят между тях. Невъзможността за прилагане на чл. 288 от ГПК (отм.), сега чл. 349 от ГПК по отношение на акциите е очевидна и не се нуждае от обосновка. Ликвидирането на съсобствеността чрез жребий или по реда на чл. 292 от ГПК (отм.), сега чл. 353 от ГПК, не би могло да се извърши във всички случаи – например когато броят на акциите не може да бъде поделен без остатък между съделителите, съобразно квотите им на съсобственост /при делба на нечетен брой акции между четен брой съделители с равни дялове и др./ В тези случаи съдът не може да постави в някой от дяловете по-голям брой акции, отколкото в другия дял, тъй като липсват правила за уравнение на дяловете. Същевременно в цитираното Определение № 94 от 9.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2011 г., съдът не отрича възможността наследниците да извършат доброволна делба на акциите, с което решаващият състав косвено признава възникването на особена форма на съпритежание между наследниците на придобитите по силата на настъпилото наследствено правоприемство акции, а не че се придобива брой акции от общия брой такива, съответен на дела на всеки от наследниците.

Друг аргумент срещу приложимостта на правилата за съсобствеността, уредени в ЗС по отношение на възникналото „съпритежание“ върху акции е и обстоятелството, че правилото на чл. 177 ТЗ дерогира приложението на чл. 32 ЗС относно управлението на съвместно притежаваната акция, и в частност – на правата обективирани в самата акция (комплексното членствено правооношение).

Неудържимо би било допускането, че чл. 177 ТЗ урежда само акционерните права, произтичащи от акциите, а чл. 32, ал.2 ЗС – вещните права върху самия документ. Изводът, че чл. 32 ТЗ не се прилага за наличните акции (въпреки качеството им на особени движими вещи -документи), се подкрепя и от историческото тълкуване на разпоредбите. Чл. 32 ЗС действа и понастоящем в първоначалната си редакция от приемането на ЗС (обн. ДВ, бр.92/16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г.), след като от 28.11.1951 г. с Указа за отменяване на Търговския закон и на Закона за дружества с ограничена отговорност на Президиума на Народното събрание е отменен изцяло в неотменените му дотогава части ТЗ от 1897 г., включително в частта му относно акционерните дружества. След което акциите вече не са уредени от българското законодателство като обекти на правото, поради което и новоприетият чл. 32 ЗС не е включвал акциите (които при действието на ТЗ от 1897 г. са били само налични) в предметния си обхват. С възстановяването на търговското право чрез приемането на части първа и втора от Търговския закон през 1991 г. и уреждането на акционерните дружества, акциите бяха възстановени като отделен вид обекти на права. Върху тях обаче законодателят уреди управлението на наличните акции им чрез специалната норма на чл. 177 ТЗ, вместо да остави тази материя неуредена (и така да насочи към прилагането на чл. 32 ЗС за този нов вид движими вещи), или пък да създаде изрично препращане към чл. 32 ЗС. Следователно и понастоящем нормата на чл. 32 ЗС не включва в предметния си обхват наличните акции. Поради това и след като чл. 177 ТЗ не предвижда съдебна намеса в уредената от него хипотеза, съдът няма правомощието да назначава управител на съсобствени акции, поради което искането за това е неоснователно и не следва да се обсъжда кое точно лице да се назначи за такъв управител[22].

Особена форма на съвместно притежание на правата по и върху акциите в хипотезите на наследствено правоприемство

Изложеното дотук, касаещо неприложимостта на правилата за съсобствеността регламентирани в ЗС към режима на наследяване на акции, категорично показва, че няма основание наследяването на акции да бъде приравнено към режима на наследяване на вземания, каквато тенденция се наблюдава в съдебната практика[23] и в някои публикации в правната периодика[24]. Не мога да приема за безспорно твърдението, според което ценните книги, а от там и акциите по своята правна природа са по-близо до вземанията, отколкото до вещите, следователно те могат да бъдат много лесно „поделени“ от съсобствениците, стига преди това да се отстранят споровете между тях относно размера на дяловете им. Не става ясно и защо в цитираните съдебни актове се говори едновременно за „подялба на акциите между съсобствениците без остатък, както се поделят и паричните суми или вземанията за парични суми“ и ведно с това се изтъква, че „когато частите от наследството са безспорни, акциите, попадащи в наследствената маса, се разпределят автоматично, ex lege, без да е нужно каквото и да било изявяване на воля от страна на наследниците (бел.моя – И.Р) между наследниците, пропорционално на припадащите им се части, както не са налага воденето на иск по чл. 110 ГПК, а е достатъчно да се подаде искане до самото акционерно дружество, което да впише съответния наследник и броя на притежаваните акции в книгата на акционерите.“

Тези вътрешни противоречия в аргументацията се дължат на погрешното разглеждане на акциите, притежавани приживе от общия наследодател, като някаква самостоятелна съвкупност, която се разпределя между наследниците съгласно дяловете им в наследството и която е самостоятелен и единен обект – част от наследствената имуществена маса. Това не е така, по причина, че всяка отделна акция е самостоятелен обект на възникналото като последица от настъпилото наследствено правоприемство съпритежание, а не акциите като някакъв вид еднородна съвкупност върху която наследниците придобиват права. Отделно съпритежание възниква върху всеки самостоятелен обект от тази еднородна съвкупност, съставена от всички притежавани от общия наследодател акции преди неговата смърт. Носителите на правата по всяка една акция са всички нейни съпритежатели, т.к. настъпилото основание за възникване на това особено „съпритежание“ обуславя преминаване на правата, инкорпорирани в акцията, към всички. В случай на такова общо притежание съсобствениците следва да упражняват правата си заедно, като определят пълномощник по арг. от чл. 177 ТЗ. Наследниците са притежатели на „идеални части“ от акции (от всяка една от акциите притежавани общия наследодател преди неговата смърт) а не акционери, притежаващи брой акции, равен на наследствения им дял. Не е вярно, че това правило се прилага само когато след осъществено ex lege преминаване на правата върху акциите, в съответствие с дяловете на наследниците в наследството (т.е. да се наследяват толкова броя акции, които чисто аритметически са съответни на дела на наследника в наследството), остане такъв остатък и няма съгласие за подялбата му, само той може да остане под режима на чл. 177 от ТЗ[25].

Не може да бъде споделено и виждането, според което поименните акции се придобиват от всеки от наследниците в момента на наследяването, съобразно частта му в наследството, като в този случай няма нужда да се извършва каквато и да е делба. И ако поради броя на акциите е налице остатък, който не може да се придобие самостоятелно от наследниците, тъй като една акция е неделима, този остатък да се притежава съвместно от всички наследници, съгласно чл. 177 от ТЗ. Доколкото всяка акция е самостоятелен обект на наследственото правоприемство, не може да се твърди, че всеки наследник придобива такова число акции, което е съответно на размера на неговия наследствен дял, т.к. акциите не се вземания, респективно не отразяват вземане за стойност, а често обективират различни права. Така например общият наследодател може да е притежавал акции от различни класове, акции, част от които са с гарантиран дивидент, респективно с гарантиран ликвидационен дял и други възможни права, които носят определени привилегии. Съгласно чл. 182 ТЗ могат да се предвидят пет вида привилегии: право на гарантиран дивидент – изплащането му не зависи от това дали е налице печалба или не; право на допълнителен дивидент (изплаща се само ако има печалба, но преди да бъде платен дивидентът, който се разпределя по обикновените акции), право на гарантиран ликвидационен дял (реализира се без значение дали е останало нещо след прекратяването; възниква преди удовлетворяването на кредиторите); право на допълнителнителен ликвидационен дял (възниква след удовлетворяване на кредиторите, ако е останало имущество); право на обратно изкупуване по чл. 187в ТЗ. Възможни са и други привилегировани права (право на лихва, право на повече от един глас, права върху т.нар. „златна акция”, без участието на кято не могат да се вземат определени решения и др.). Правото на лихва се изплаща преди дивидентите. Възможно е привилегированите акции да са без право на глас (чл. 182, ал. 2, 3, 4). Те се включват в номиналната стойност на капитала, като не се допуска повече от 1/2 от акциите да бъдат без право на глас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас. При това положение, ако бъде възприета тезата, че без да е нужно разпределение на акциите между наследниците, те придобиват брой акции, равни на дела им в наследството (при наследяване по закон), то при притежавани от общия наследодател акции от различни класове и с различни привилегии, не става ясно как точно ще се определи кой от наследниците кои акции поема.

Освен това, съгласно чл. 175, ал. 3 ТЗ акциите обикновено се издават, т.е. отпечатват в т.нар. „купюри“ от по 1, 5, 10 и кратни на десет акции – сбор от определен брой акции, които могат да се придобиват от акционерите. Могат да се напечатат 1, 5, 10 или кратни на десет акции върху един лист хартия, което пък би означавало, че всички притежавани от общия наследодател акции може да се окажат обективирани в една единствена купюра, която да се намират във фактическата власт на само един от наследниците, като в случая ценна книга е купюра, защото акцията няма самостоятелно съществуване и може да се окаже само една. Което поставя въпроса как ще се разделят „по право” между сънаследниците акциите, материализирани в купюра.

Струва ми се, че в случаите на универсално правоприемство наследниците не могат и да бъдат вписани в книгата за акционерите направо (като бъде записан всеки от наследниците като притежател на съответния брой акции), а е необходимо преди това акциите да бъдат разпределени между наследниците по причина, че въз основа на наследственото правоприемство е възникнало особено състояние на съпритежание върху всяка една от акциите, притежавани от общия наследодател, а не състояние, при което всеки от наследниците притежава определен брой акции от общия брой акции. Дори и авторите[26], които поддържат виждането, че акциите се наследяват ex lege, съобразно дяловете в наследството на съответния наследник, сочат, че пълна равностойност съществува само между акциите от една и съща емисия и от един и същи клас, затова разпределянето следва да се извърши поотделно за всяка от тези групи акции (авторът говори за „разпределение”, въпреки че първоначално декларативно заявява, че всеки наследник придобива такова число акции, което е съответно на размера на неговия наследствен дял). Нещо повече, цитираният автори и сам изтъква, че разпределянето не може да стане във всички случаи по силата на закона, автоматично, което обостря вниманието върху очевидната несъстоятелност на самото допускане, че всеки от наследниците придобивал такова число акции, което е съответно на размера на неговия наследствен дял. В действителност наследяването на акции не следва режима на съсобствеността, която възниква върху придобитите общо от наследниците вещни права, но именно по арг., че ценните книжа, и в частност акциите, са подчинени на режим, различен от този на вещите, не следва да се подценяват и различията, които акциите проявяват по отношение на парите и на облигационните вземания. И докато вземане за определена парична стойност, притежавано от общия наследодател, преминава към наследниците съобразно техните дялове автоматично, то това разрешение не може да се приложи по аналогия и към акциите. Наследените акции, ако не са поделени реално между наследниците на починалия акционер чрез доброволна делба (т.е. разпределение), автоматичното им разделяне е правно и фактически невъзможно. Нуждата от доброволно разпределение на акциите се налага и от обстоятелството, че приемайки, че всички акции от наследството стават общи на наследниците, при липса на съгласие между тях как да се упражняват правата, би се блокирала възможността за упражняване на правата по множество акции, а не само по неразпределените. Именно поради тази причина трябва да се извърши тяхното предварително доброволно разпределение, респективно при спорове относно дяловете, същите да бъдат разрешени чрез предявяване на иск за наследство по смисъла на чл. 110 ГПК. От това следва и че отделен сънаследник на починалия акционер не е активно легитимиран да иска вписването на припдащ му се брой акции в книгата на поименните акционери, т.к. той до разпределянето, такива, определен брой акции, не притежава.

Този извод струва ми се може да се обоснове и със спецификата на отделните видове акции. Така например при акциите на приносител разпределението следва да се извърши чрез предаване на съответния брой акции. При поименните акции е необходимо да се изясни конкретно кои акции следва да се запишат в книгата за акционерите, на името на всеки от наследниците. Наследниците следва да посочат номерата на акциите, които всеки е получил съобразно дела си., като самото вписване не е част от фактическия състав по тяхното прехвърляне, а единствено има действие само по отношение на дружеството[27]. При безналичните акции[28] съгласно Правилника за дейността на „Централен депозитар” АД[29] и по-точно чл.172, регламентиращ процедурата за откриване партида на лица, придобили безналични акции по наследство, предвижда, че регистрационният агент подава нареждане до ЦД за регистрация на прехвърляне на финансови инструменти чрез наследяване по закон след изискване на: 1. удостоверение за наследници (оригинал или нотариално заверен препис); 2. искане за справка за притежаваните от наследодателя финансови инструменти, подписано от всичките наследници или упълномощени от тях лица; 3. договор за доброволна делба между всички наследници по удостоверение за наследници, с нотариална заверка на подписите.

Договорът за разпределяне на акциите като че наподобява договор за доброволна делба, но между двете фигури категорично не може да бъде сложен знак за равенство. Това е така, т.к. основна цел на договора за разпределение на придобитите по наследство акции не е прекратяване на съсобственост, а разпределяне на членствените права, доколкото, както бе изяснено, възниква съпритежание върху всяка една от акциите, притежавани от общия наследодател[30]. Друг е въпросът, че наследниците по закон придобиват правата върху притежаваните от наследодателя безналични акции, не от момента на откриване или приемане на наследството, а от момента на регистрацията им като акционери в Централния депозитар и само регистрираните притежатели на безналични акции имат противопоставими на дружеството права на акционери[31].

Сходна е и процедурата, предвидена за наследяване на безналични акции по силата на завещани, респективно придобити въз основа на завет. Регистрация на наследяване по завещание/завет е регламентирана в чл.173, ал. 1 от Правилник за дейността на „Централен депозитар” АД. Съгласно цитираното правило, нареждане до ЦД за регистрация на прехвърляне на финансови инструменти чрез наследяване по завещание/завет, се подава след прилагане на: удостоверение за наследници (оригинал или нотариално заверен препис); нотариално заверен препис от саморъчно или нотариално завещание изготвено в изискуемата от Закона за наследството форма с всички необходими реквизити; протокол от нотариус за обявяване на завещанието. След проверка на документите по ал. 1, регистрационният агент подава до ЦД заявка за справка и блокиране на финансовите инструменти – портфейл на наследодателя. След получаване на информация за портфейла на наследодателя уведомява наследника, който го е заявил, само до размера на частта която следва да получи от притежаваните от наследодателя финансовите инструменти съгласно завещанието/завета. В съответствие със завещанието/завета регистрцонният агент нарежда прехвърлянето на съответните дялове, от притежаваните от наследодателя финансови инструменти от неговата сметка, по съответните сметки на наследниците, заявили процедурата по наследяване. За прехвърлянето по сметка на всеки отделен наследник се изпраща отделно съобщение, като за неуредените въпроси се прилага съответно чл. 172.

В режима на съпритежание на наследствени акции, преди същите да бъдат разпределени, са налице значителни сходства с този на дяловете при ООД (в разпоредбите на чл. 132 и чл. 177 ТЗ), произтичащи от капиталовия характер на ООД и АД, който позволява нормите да се прилагат по аналогичен начин. И в двата случая правата, произтичащи от съсобствени дялове, респ. акции, следва да се упражняват „съвместно“/“заедно“, чрез определяне на общ пълномощник, действащ от името на съпритежателите в отношенията им с дружеството. Горното, с оглед общите за всички търговски дружества правила на чл. 71 и чл. 74 ТЗ, налага еднакво разрешаване на въпроса имат ли самостоятелно право на иск притежателите на идеални части от дялове/акции, т.к. императивните разпоредби на чл. 132 и чл. 177 ТЗ уреждат преките отношения между съдружниците, респ. акционерите, и съответното търговско дружество.

В практиката се поставя въпроса дали, по аналогия с необходимостта от съвместно упражняване на правата по акциите, е небходима съвместна легитимация за предявяване искането от страна на наследниците на акционер, за вписване в книгата на акционерите, като титуляри на наследенте членствени права. Считам, че искането за вписване в книгата на поименните акционери не съставлява действие по упражняване на правата по акциите, а е предпоставка за такова. Поради което всеки сънаследник може и индивидуално да подаде искане за вписването му като титуляр, но на идеални части от всички наследени акции, стига да представи доказателства за качеството си на наследник и да поиска вписването му като акционер, легитимиран със съответна идеална част от наследените акции, а не като притежател на конкретен брой от тях, докато няма разпределяне по цели акции между сънаследниците.

В съдебната практика се срещат напоследък и решения, в които се приема, че при твърдения за накърнени членствени права и поискана намеса на съда по предвидения от закона ред, поставянето на изискване за съвместна процесуална легитимация /т.е. задължително другарство/ при предявяване на иска от всички съпритежатели на дялове/акции фактически би ги лишило от право на иск в тяхна защита, особено когато предметът на тази защита включва неимуществени права. Затова тя е склонна да приеме, че ищецът по иск с правно основание чл. 71 ТЗ не е длъжен да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иска, когато това е и поставеният въпрос по съществото на спора; както и че активна процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права по реда на ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции[32].

Наблюдава се като че ли тенденция в юрспруденцията, да се прилагат различни разрешения при упражняването на имуществените и на неимуществените права – елементи от членственото правотношение. Членството в АД, което акцията обективира, се разглежда от два аспекта – от една страна, като трайна съвкупност от права и задължения с комплексен характер.; а от друга – като единно субективно право, както сякаш го третира чл. 71 ТЗ, като установява неговата защита. Има се предвид защитата на правото на членство, отделно от защитата на самостоятелните членствени права, което поставя спорния въпрос дали има основание такова право да възниква като самостоятелно за всеки един от съпритежателите на акциите. Тези въпроси, респ. тенденцията за „дефрагментиране” на единството на това правоотношение, следва да получат отговор в друго, специално посветено на тях изследване.

Автор:проф. д.ю.н. Иван Русчев

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Така Хр.Тасев, “Българско наследствено право”, нова редакция Г. Петканов, С. Тасев, С., 2009, с. 20. Виж в този смисъл и мотивите към Тълкувателно решение № 77 от 19.XII.1984 г. по гр. д. № 60/84 г., ОСГК на ВС.

[2] Правото, което всеки наследник придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил воля за приемане или отказ, е правото на наследяване, т.е. възможността да придобие наследството, Вж. Станева, А. Право на наследяване. Държава и право, 1990, № 12, с. 23-28.

[3] Така Тасев, Хр., Българско наследствено право. Десето преработено и допълнено издание. Сиела, С., 2013 г., с. 22, така и Венедиков, П. Система на българското наследствено право, второ прераб. Изд.София, 1945, с.1

[4] Така изрично Петров, В., Приемане на наследство. Сиела, С., 2014 г.с 76

[5] За римския термин “hereditas“, виж Андреев, М., Римско частно право. Пето преработено изд. Наука и изкуство, С., 1975 г., с. 421

[6] Вж. Марков, М., Особености на съсобствеността възникнала от наследяване, Собственост и право, 2012 г., кн. 5, стр. 35. Авторът изтъква, че наследството е съвкупността от всички имуществени и наследими права и задължения, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт. Съсобствеността обаче възниква само върху вещите, притежавани от наследодателя – в собственост или въз основа на ограничено вещно право (с изключение на правото на ползване). Отделна съсобственост възниква върху всеки самостоятелен обект (вещ) от тази съвкупност.

[7] Затрудненията при упражняването на правата от наследниците на акционер произтичат от сложния характер на акциите като обект на правоотношения, както и от комплексния характер на членственото правоотношение.

[8] 2 Относно приликите и разликите на акциите в европейското и американското право вж. Калайджиев, А. Сравнително правен поглед върху правния режим на акцията по българското и американското право. – В: Търговско право, 1993, № 1.

[9] Ланджев, Б. Правото на членство в акционерното дружество. С., 2000, с. 160.

[10] Вместо всички вж. Герджиков, О. Коментар на Търговския закон, Книга Трета, т. I., С. 1998, с. 857.

[11] Вж. Марков, М. Съвместно притежание на акции. – В: Пазар и право, 2005, № 12, с. 5..

[12] Вж. най-подробно Марков, М., За правата върху и по ценните книжа. – Търговско право 1995 г., № 1, с. 18-23.

[13] Така Василев, Л., Гражданско право, цит. съч., с. 363; Таджер, В., Гражданско право, цит. съч., с. 154-157; Павлова, М., Гражданско право, цит. съч., с. 399.

[14] Вж. § 1, т. 1 от ДР на ЗПФИ; чл. 2 ЗППЦК, където наличните ценни книги са дефинирани като документи, материализиращи прехвърлими права. За доктриналната дефиниция на понятието налични ценни книги в съвременната ни доктрина вж. Василев, Л., Гражданско право, цит. съч., с. 363; Таджер, В., Гражданско право, цит. съч., с. 154 и сл.; Павлова, М., Гражданско право, цит. съч., с. 399 и сл.; Голева, П.. Понятие и функции на ценните книги-някои юридически аспекти. – Финанси и право 1996 г., № 8, с. 10 и сл.; Калайджиев, А., Коментар на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. ИК Труд и право, С., 2005 г., с. 23; Касабова, К., Платежните карти инструмент за безналично плащане. ИК Труд и право, С., 2012 г., с. 155-156. Не се спирам на тази част от легалните и доктринални определения, които се отнасят до безналичните ценни книги, тъй като те представляват прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар, а за държавните ценни книжа – регистрирани по сметки в Българската народна банка или в поддепозитар на държавни ценни книжа, или в чуждестранни институции, извършващи такива дейности (арг. от § 1, т. 1, предл. първо от ДР на ЗПФИ; чл. 2 ЗППЦК). Поради това, че тези прехвърлими права не са материализирани в писмен документ или друг предмет, отговарящ на признаците на движима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС и върху тях не би могло да се установи владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, те по хипотеза са изключени от приложното поле на придобивния способ по чл. 78 ЗС.

[15] Вж. Павлова, М. Гражданско право – Обща част. С. Софи-Р, 2002, с. 399.

[16] Напр., чек по чл. 539 и сл. ТЗ; облигации по чл. 204 и сл. ТЗ; менителница по чл. 455 и сл. ТЗ; запис на заповед по чл. 535 и сл. ТЗ и др.

[17] Напр., произтичащите от акцията права по чл. 181 ТЗ (право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент, право на ликвидационна квота, съразмерно с номиналната стойност на акцията, особени права по чл. 181, ал. 2 ТЗ) представляват елемент от съдържанието на членственото правоотношение между акционера и акционерното дружество, емитирало акцията. Вж. Касабова, К., Придобиване на собствеността върху акции от добросъвестен владелец (или добросъвестността и „сивите брокери”) – Пазар и право, 2000 г., № 3, с. 5 и сл.

[18] Виж така Боянов, Г. Вещно право. С., 1994, стр. 33 и сл.; Петров Вл., Основи на правото, Дял втори – гражданско право. Свищов, 1988, стр. 136; Венедиков, П. Ново вещно право. С., 1995, стр. 75 и сл.; Василев, Л., Българско вещно право. С, 2001, стр. 83 и сл.; Джеров Ал. Вещно право. С. Сиела, 1994 г., стр. 41 и сл.

[19] Вж. Джеров Ал., цит. съч, стр. 35.

[20] Вж. Венедиков П., цит. съч, стр. 88 и сл. Според становището на проф. Венедиков, всеки съсобственик има отделно право на собственост върху цялата вещ, но упражняването на това право е ограничено от конкуренцията на другите съсобственици върху същата вещ. Така, както върху една вещ могат да съществуват едновременно няколко различни вещни права – съсобственост и плодоползване, собственост и суперфиция, така и върху една вещ може да има две или повече права на собственост.

[21] Определение № 94 от 9.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

[22] Косвено доказателство, че не може да възникне съсобственост – нито дялова нито бездялова – може да бъде открито и в ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според решението придобитите от единия съпруг акции не са съпружеска имуществена общност, независимо от техния вид – при условие, че СИО се разпростира само върху вещни права (в редакцията към 2001, когато е постановено конкретното тълкувателно решение) и върху вземания по влогове). Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им. Участието с акции в акционерно дружество е без оглед личността на акционера. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът нетитуляр не може да претендира дял от акция или от отделни права по нея, а само част от нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията – към момента на определянето й.

[23] Определение № 94/09.03.11 г. по ч. гр. д. № 24/11 г. на I г. о. и Определение № 613/09.07.12 г. по ч. гр. д. № 923/11 г. на II т. о

[24] Виж Балтов, Р. Наследяване на безналични акции, Търговско и облигационно право, 2015 г., кн. 1, стр. 5 макар, че авторът сочи, че в случай че наследниците са неколцина, върху наследените акции ще възникне съсобственост. В същия смисъл е изказаното без достатъчна аргументация и в противоречие с по-горе цитираното разбиране на автора Марков, М., цит. съч., според когото акцията може да бъде предмет на завет, при който е налице частно правоприемство. Ако като заветници са посочени няколко лица, без да е определен броят на акциите, които ще получи всеки от заветниците, счита се, че те придобиват имуществото в равни части – т.е. равен брой акции от тези, които са предмет на завещателното разпореждане.

[25] Определение № 94 от 9.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК

[26] Така Марков, М., цит съч.

[27] Книгата за акционерите не е търговска книга, каквито са само посочените в чл. 31 от ТЗ (отм.). Тя е специална книга, водена от акционерното дружество, и със задължителен характер установява правата на акционерите само спрямо дружеството /спрямо него акционер е онзи, на чието име е записана акцията – чл. 179, ал. 2 от ТЗ (отм.)/ и спрямо държавата /на която не може да се противопостави право на собственост върху акцията, ако не е вписана в книгата за акционерите – чл. 179, ал. 3 от ТЗ (отм.)/. Следователно в отношенията между акционерите записванията в книгата нямат задължителен характер и между тях може да се установява друго.Така Решение № 16 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2659/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева.

[28] По отношение разпореждането, наследяването, регистрацията на акции, които са безналични, воденето на книгата на акционерите се прилага специалната уредба на ЗППЦК и Приложение № 5 от Правилника на Централния депозитар, която дерогира на общата законова уредба в ТЗ.

[29] Одобрен с решение № 537-ЦД от 10.07.2013г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, в сила от 1 януари 2014г.

[30] Според Марков, М. цит. съч. неточно е договорът, с който се възлагат една или повече акции в собственост на един от съпритежателите, да се квалифицира като делба, тъй като по същество става въпрос за продажба или дарение.

[31] В този смисъл е и Определение № 167 от 17.03.2011 г. по т.д. № 723/2010 г. на ВКС.

[32] Определение № 88 от 15.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2857/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова по 274, ал. 3 ГПК