Върховният административен съд съществува от 1913 г. През 1948 г. е закрит от „народната власт“. Възстановен е като Върховен административен съд през 1996 г. Достолепната сграда на ВАС на бул. “Ал. Стамболийски“ в София е същата, в която е бил настанен съдът при създаването си през 1913 г. Двадесет години след „рестарта“ на ВАС, предлагаме на вниманието на читателите ни две решения – едното е от 23.06.1930 г., а другото – от 22.04.2016 г. Езикът на решението от 1930 г. е разбираем и логичен за субектите на правото, което в никакъв случай не накърнява юридическата стойност на използваните правни институти и достигнатите правни изводи на състава. Пледираме тази тенденция да върви в комплект със сградата, в която ВАС заседава и решава.
РЕШЕНИЕ
№ 4820
София, 04/22/2016
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Д.
ЧЛЕНОВЕ: Т.Х.
К.К.
при секретар Т.Щ. и с участието
на прокурора Г.К. изслуша докладваното
от съдията К.К.
по адм. дело № 1354/2015.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за земеделските земи към Министерство на земеделието и храните изпълнителния, подадена чрез пълномощника юрк.Н. Н., против решение №7209 от 26.11.2014г., постановено по адм. дело №13911/2012г. на Административен съд София – град. С него по жалба на Д. И. К. – Г. е отменено решение №КЗЗ-18/22.08.2012 г., т.108, на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието и храните. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.
Ответниците – Д. И. К. – Г. и Е. В. Г., не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде потвърдено.
Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение и в срока, установен в чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящите касационни ответници Д. И. К. – Г. и Е. В. Г., против решение №КЗЗ-18/22.08.2012 г., т.108, на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието и храните. С него Комисията за земеделските земи, на основание чл.40, ал.1, т.7 и чл. 36 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), е отменила свое решение №КЗЗ-04/01.03.2012 г., т.2, с което пък на основание чл.22, ал.1 във връзка с чл.18 от ЗОЗЗ, е утвърдила площадка за проектиране, с която се засяга 3 610 кв. м. земеделска земя от трета категория, неполивна, собственост на Д. И. К. – Г. и Е. В. Г., за проектиране на обект: „Изграждане на вилни сгради“ в поземлен имот с идентификатор 81178.1.83, м. „А.“ в землището на [населено място], [община], област Б..
С оспорваното решение №7209 от 26.11.2014г., постановено по адм. дело №13911/2012г. на Административен съд София – град, е отменено обжалваното решение. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма – мотивирано писмено решение, и без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приел е обаче, че оспорваното пред него решение е постановено в противоречие с приложимите материално-правни норми. В тази насока съдът е изложил мотиви, че с процесното решение административният орган се е основал на чл.36 от ЗОЗЗ във втората му хипотеза – настъпили промени в обстоятелствата, изразяващо се в това, че неговото предходно решение №КЗЗ-04/01.03.2012г., т.2, било издаденото в противоречие с разпоредбата на чл.17 от ЗУЧК. Административният съд е приел, че промени в обстоятелствата не са настъпили, тъй като обстоятелствата са били едни и същи както към момента на вземане на първото решение №КЗЗ-04/01.03.2012г. /т.2/, така и към момента на постановяване на оспорваното пред административния съд решение.
Обжалваното решение е правилно.
Установява се, че с първото решение №КЗЗ-04/01.03.2012г. /т.2/ Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието и храните на основание чл.22, ал.1 във връзка с чл.18 от ЗОЗЗ, е утвърдила площадка за проектиране, с която се засяга 3 610 кв. м. земеделска земя от трета категория, неполивна, собственост на Д. И. К. – Г. и Е. В. Г., за проектиране на обект: „Изграждане на вилни сгради“ в поземлен имот с идентификатор 81178.1.83, м. „А.“ в землището на [населено място], [община], област Б.. Към него момент поземления имот с идентификатори 81178.1.83, за който е утвърдена площадката за проектиране, е бил земеделска земя и е попадал в охранителна зона „Б“, по действащия Общ устройствен план /ОУП/ и Териториално устройствен план /ТУП/.
Според чл.36 от ЗОЗЗ, в относимата му втора хипотеза, посоченото първо решение може да се отмени или измени когато се установи, че са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издадено. В случая към момента на вземане на второто /процесното/ решение №КЗЗ-18/22.08.2012 г. /т.108/, не е била настъпила никаква промяна в някои от характеристиките на имота, респ. във фактите, послужили за издаване на първото решение. Единствената промяна не се отнася за промяна в обстоятелствата, а е свързана със събрана от КЗЗ при МЗХ информация след постановяване на първото решение, касаеща попадането на имота в охранителна зона „Б“. Това обаче не касае промяна в обстоятелствата за издаване на първото решение, а е свързано с по-късно изясняване на фактите и обстоятелствата. Такова задължение обаче според чл.35 от АПК административният орган е имал преди да издаде първото решение, а не след като го е издал. Касае се за изясняване на неизяснени факти и обстоятелства, а не за тяхна промяна. Затова не са били налице предпоставките по чл.36 от ЗОЗЗ за издаване на второто решение.
Съобразно това процесното решение е незаконосъобразно. Като го е отменил, съдът е приложил правилно материалния закон.
По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №7209 от 26.11.2014 г., постановено по адм. дело №13911/2012г. на Административен съд София – град.
Решението е окончателно.