Авалист по неволя… с бонус – солидарен длъжник без законова уредба или договорна уговорка

Фактите

Съгласно чл. 234, ал. 1, изр. 2 ТЗ е допустимо юридическо лице да бъде член на управителен орган на акционерно дружество, а по решение на съвета може да стане и негов изпълнителен член и това не е рядкост в съществуващия търговски оборот. В разгледания по-долу случай и времеви момент (11.09.2007г.) „Вато-2002“ ЕООД (към онзи момент ООД) е било член на Съвета на директорите на „Холдинг Пътища“ АД, като към този момент и тримата членове на съвета са били юридически лица, а начинът на представителство е бил чрез съвместно представителство на всеки двама членове на съвета. Именно в качеството си на член на СД и заедно с друг от членовете от името на холдинга „Вато-2002“ ООД подписва авал по запис на заповед към „УниКредт Лизинг“ АД.

По неясни причини – определени дефицити на процесуалните представители или по настояване на лизингодателя и поемател по записа – се образува заповедно производство не само срещу издателя и авалиста по записа, но и срещу „Вато-2002“ ЕООД, въпреки че последното е било само член на СД на авалиста, което дори няма самостоятелна представителна власт! Срещу другия член на СД – „Занзи Холдингс БГ“ ЕАД, който заради съвместното представителство също е подписал авала от името на „Холдинг Пътища“ АД, не се иска издаване на изпълнителен лист, въпреки че към 2012г., когато се образува заповедното производство, а и към настоящия момент вторият представител на „Холдинг Пътища“ АД е съществуващо и действащо дружество. Заповедното производство не само е образувано, но и по него е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу трите посочени в заявлението лица – издател на записа, авалист и член на СД на авалиста!

Правото

Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава изпълнителен лист след като провери дали документът удостоверява вземане срещу длъжника. Следователно част от констативната работа на заповедния съд се състои в изследване на въпроса кой е заявител, кого сочи за свой длъжник, въз основа на какъв документ и удостоверява ли документът наличие на правоотношение между тези лица, респективно вземане на едното спрямо другото. Дори само прегледът „от външна страна“ на представения в заповедното производство запис на заповед е достатъчен да се установи, че по менителничната ценна книга има само две задължени лица – издателят и авалистът, който съгласно вписванията в Търговския регистър се представлява само заедно от две други юридически лица.

Задължението на съда в тази насока може да се изведе и чрез систематичното тълкуване на чл. 411, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК, което повелява на съда и в заповедното производство да установи кои са страните по правоотношението.

Въпреки горе описаните си задължения 45-ти състав на Софийския районен съд (към процесния момент в лицето на съдия Петя Петкова Стоянова) издава Заповед от 14.12.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата както срещу издателя и авалиста по записа, така и срещу изпълнителния директор на авалиста – само срещу единия от двамата, подписали от името на авалиста!

Като допълнение към пороците на описаните съдебни актове (заповед и изпълнителен лист) следва да се изтъкне, че вероятно под силното въздействие на непреодолими за съдията инерционни сили изпълнителният директор на авалиста е станал и солидарен длъжник! Както е известно, първото правило за солидарността, което Законът за задълженията и договорите урежда, е това, че извън изрично определените в закон случаи пасивната солидарност възниква само когато е уговорена (чл. 121, ал. 1 ЗЗД). Ако за авалиста такова законово уреждане на солидарна отговорност е изводимо от чл. 485, ал. 1 във връзка с чл. 288, изр. 1 от ТЗ във връзка с чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, то за неговия изпълнителен директор няма подобно изрично определение в закон, както изисква чл. 121, ал. 1 ЗЗД.

По-долу ще бъдат разгледани хипотези на законово регламентирана в Търговския закон солидарна отговорност за отграничаване от обсъжданата порочна съдебна практика.

Съгласно чл. 304 ТЗ „лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго“. В обсъждания казус не е налице нито поемане на общо задължение, нито от сделката (авала) следва солидарно задължаване по авала съвместно от авалиста и дружество, което е член на неговия Съвет на директорите.

Солидарна отговорност по закон е предвидена и в чл. 240, ал. 2 от ТЗ, но от субективна страна това е солидарност между членовете на съветите в АД и е насочена не спрямо контрагенти на дружеството, а спрямо акционерите в него. От друга страна, предметно тази отговорност се ограничава само до виновно причинените на дружеството вреди, но не се разпростира спрямо задълженията на дружеството, произтичащи от сключваните от него сделки.

По-конкретен израз на отговорността по чл. 240, ал. 2 ТЗ е законово уредената солидарна отговорност по чл. 234, ал. 1, изр. 4 ТЗ. Буквалният и първосигнален прочит на тази разпоредба може да прозвучи така, щото изложената по-горе критика срещу ангажирането на солидарната отговорност на дружество, което представлява друго дружество, да изглежда неоснователна. Според цитираната разпоредба юридическото лице, което е определило свой представител за изпълнение на задълженията му в съвета, „е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител“. Четено буквално, това означава, че юридическото лице, което е член на съвет на директорите (СД) или управителен съвет (УС) на АД, би следвало да отговаря за задълженията, които произтичат от действията на неговия представител, определен да изпълнява задълженията му в СД/УС, т.е. за сключените от представителя търговски сделки от името на самото акционерно дружество.

Този буквален извод обаче е неверен по няколко причини. От една страна, изречение 4 на чл. 234, ал. 1 ТЗ говори за солидарност с останалите членове на съвета, но общото правило за отговорност на членовете на трите вида съвети (чл. 240, ал. 2 ТЗ) ограничава отговорността им само до виновно причинените „на дружеството“ вреди. Отговорността на членовете на съветите е спрямо акционерите на дружеството, а не спрямо контрагентите му. Именно такъв вид отговорност целѝ уредбата и в чл. 234, ал. 1, изр. 4 ТЗ. От друга страна, да се приеме, че юридическо лице член на СД/УС/НС отговаря за задължения, произтичащи от сделките на самото АД, сключени от представителя на юридическото лице член на СД/УС[1], означава да признаем различен обем отговорност за членове на съвети, които са юридически лица, спрямо други членове на същото АД, които обаче са физически лица, каквото разграничение законът не целѝ. На следващо място, ако юридическо лице член на съвет отговаряше за задълженията на АД, то това би изменило съдържанието и смисъла на чл. 158, ал. 1, изр. 2 ТЗ, според което „дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си“, защото в хипотезите на юридическо лице член на съвет отговорността би била носена от повече от един имуществен патримониум. Чрез логическия аргумент reductio ad absurdam също се достига до извод за несъстоятелност на буквалното тълкуване на чл. 234, ал. 1, изр. 4 ТЗ. Буквалният прочит на закона би означавал нов вид обезпечение, което обаче не се учредява по волята на страните по сделка, а възниква ex lege, но не винаги, а в зависимост от персоналния състав на управителния орган – ако той е съставен само от физически лица, то няма да е налице обезпечение, респективно, ако в състава му има юридическо лице, ще има допълнително обезпечение, което е правен non sense. Законово уредено обезпечение все пак има, но то е за акционерите, които избират за член на съвет юридическо лице, но това юридическо лице изразява самостоятелно и независимо от акционерите воля за определяне на свой представител, който да изпълнява функциите му в съвета на акционерното дружество.

Ето защо макар и привидно да изглежда, че е допустимо юридическо лице, което е изпълнителен директор на акционерно дружество, да отговаря солидарно с дружеството за негова сделка (в случая авал), в същност не е налице основание за солидарна отговорност на авалиста и изпълнителния му директор спрямо поемателя по менителничния ефект, а солидарността е, от една страна, между членовете на съвета и, от друга страна, спрямо акционерите в АД, а не спрямо контрагентите на дружеството.

За пълнота следва да се посочи, че разгледаният казус приключи с частично обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по отношение на „Вато-2002“ ЕООД на основание чл. 415, ал. 2 ГПК поради непредявяване на установителен иск срещу „Вато-2002“ ЕООД. Това обаче не беше достатъчно за вдигането и на запора, наложен от ЧСИ Ренета Милчева-Василева, който случай е достоен за отделен камък в Грамадата от съдебни и съдебно-изпълнителни бисери…

[1] законовият текст на чл. 234, ал. 1, изр. 4 ТЗ включва и членовете на надзорен съвет, но те по дефиниция нямат представителни функции, поради което и техен член (или представител на член юридическо лице) не може да поема задължения за дружеството, което самò по себе си е допълнителен аргумент, че тази разпоредба касае отговорност спрямо акционерите, а не спрямо контрагенти на дружеството.

Автор: Александър Андонов