1. Решението за откриване на производство по несъстоятелност като способ за придобиване на вещни права  
    1. Въведение

    Предмет на изследване на настоящата статия представлява решението за откриване на производство по несъстоятелност като способ за придобиване на вещни права. В настоящото изложение е направен опит да се изяснят същността на субективното право по чл. 625 ТЗ, упражняването му и правните последици на съдебното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Статията засяга мнения и становища по въпроси, свързани с предмета на изследване, изложени в правната доктрина и залегнали в съдебната практика, като по тях са направени коментари и е изразена позиция. Изследването има за цел да бъде полезно и да предизвика интереса както на всеки, който упражнява юридическа професия, така и на студентите към юридическите факултети[1].

    Ключови думи: решение, откриване, производство, несъстоятелност, придобиване, вещни права

    1. Проблемът

    Важността на разглеждания проблем е продиктувана от въпросите, на които е уместно да се обърне внимание при обсъждането му, а именно: „Какви са предпоставките за възникването на субективното право по чл. 625 ТЗ?”, „Как се упражнява субективното право по чл. 625 ТЗ?”, „Поражда ли вещен ефект съдебното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ?”; „Спрямо кои лица се разпростира конститутивното действие на конститутивното съдебно решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ?” В следващите редове се коментират както посочените въпроси, така и други, въпроси, свързани с предмета на изследване, като с оглед на дадените отговори се цели да се изясни обсъждания проблематичен въпрос, предмет на настоящото изложение.

    1. Субективното право по чл. 625 ТЗ като предпоставка за придобиване на вещни права.

    За да възникне субективното право по чл. 625 ТЗ, следва да са налице предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, предвидени в чл. 607а ТЗ – неплатежоспособност на търговец, респ. свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. Субективното право по чл. 625 ТЗ е преобразуващо по своя характер. То се упражнява изрично по съдебен ред. Потестативното субективно право по чл. 625 ТЗ може и да не бъде упражнено по волята на съпруга длъжник, а чрез подаване на писмена молба от останалите правни субекти, посочени в чл. 625 ТЗ. Въпреки това и двамата съпрузи са адресати на конститутивното действие на съдебното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ поради обстоятелството, че то има действие erga omnes[2]. Правната промяна се изразява в откриването на производството по несъстоятелност спрямо длъжника, а оттам и в превръщането на СИО от бездялова съсобственост в обикновена дялова съсобственост при равни дялове за съпрузите, доколкото те не са сключили брачен договор, респ. вписали имуществен режим на разделност. В този смисъл потестативното субективно право по чл. 625 ТЗ се разглежда като предпоставка за придобиване на вещни права от двамата съпрузи. В тази връзка, в следващите редове, конститутивното съдебно решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ се разглежда не само като съдебен акт, въз основа на който се открива производството по несъстоятелност, но и в един по-специфичен аспект – като способ за придобиване на вещни права в полза на съпрузите.

    1. Решението за откриване на производство по несъстоятелност като способ за придобиване на вещни права.

    4.1. Общи положения.

    Законодателят за пръв път в сега действащия СК от 2009 г. предвижда с изричната разпоредба на чл. 27, ал. 5 СК, че СИО се прекратява с влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност срещу съпруг, притежаващ качеството  ЕТ или неограничено отговорен съдружник. Преди влизането в сила на СК от 2009 г. прекратителното за имуществената общност действие на влязлото в сила решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу съпруг ЕТ или неограничено отговорен съдружник се извличаше по тълкувателен път, въз основа на предвиденото в разпоредбите на чл. 614, ал. 2 и 3 ТЗ – вж. ТР № 2/2001 г., ОСГК на ВКС. В този смисъл, законодателят урежда нормата на чл. 27, ал. 5 СК, за да бъде тя в унисон[3] с разпоредбите на чл. 614, ал. 2 и 3 ТЗ.

    С оглед целите на изследването, в следващите редове се коментират: правното значение на масата на несъстоятелността и нейният обхват, правното действие на решението за откриване на производството по несъстоятелност и приложното поле на основанието за прекратяване на СИО по чл. 27, ал. 5 СК. Извън предметния обхват на изследването остават специфични въпроси, присъщи на търговскоправната материя, касаеща отриването на производството по несъстоятелност[4].

    4.2. Правно значение и обхват на масата на несъстоятелността.

    Разпоредбите на чл. 614, ал. 2 и 3 ТЗ, които са приети при действието на отменения СК от 1985 г., посочват обхвата и състава на масата на несъстоятелността като динамична съвкупност от секвестируемите имуществени права на длъжника, която е предмет на универсално принудително изпълнение в производството по несъстоятелност. Нормите на чл. 614, ал. 2 и 3 ТЗ включват в масата на несъстоятелността наред с личните имущества на длъжника, притежавани от него към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, респ. придобитите от длъжника лични имущества след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, още и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които длъжникът в производството по несъстоятелност, имащ качеството ЕТ или неограничено отговорен съдружник, притежава в режим на СИО с брачния си партньор.

    Обстоятелството, че ex lege в масата на несъстоятелността се включва обособена част[5] – една втора от общите на съпрузите имущества, ясно свидетелства, че към момента на образуване на масата на несъстоятелността СИО от бездялова съсобственост трябва да се трансформира в обикновена дялова съсобственост при равни за съпрузите дялове от по една втора обособена част за всеки от тях.  Целта е да може обособената част на съпруга длъжник да бъде включена в неговото имущество, което да послужи за справедливо удовлетворяване на колективния имуществен интерес на неговите кредитори по търговски и нетърговски вземания, предявени в производството по несъстоятелност. Масата на несъстоятелността се формира към датата на решението на окръжния съд (съдът по несъстоятелността) за откриване на производството по несъстоятелност.

    Решението за откриване на производството по несъстоятелност се постановява по реда на чл. 630 и сл. ТЗ, като с него съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на длъжника и определя началната й дата; открива производството по несъстоятелност; назначава временен синдик; допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки; и определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

    До постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност маса на несъстоятелността не е образувана, като е налице само имущество на длъжника, съставляващо съвкупност от парично оценимите му права и задължения, която съвкупност може да бъде предмет на предварителни и обезпечителни мерки по смисъла на чл. 629а ТЗ. Недействително по отношение масата на несъстоятелността до приключване на производството по несъстоятелност е прекратяването, респ. делбата на прекратената СИО, както и определянето на по-голям дял по реда на чл. 29 СК, ако е станало в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, определена със съдебното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ. В разглежданите хипотези изменението на предвиденото от законодателя в чл. 28 СК равенство в дяловете на съпрузите от прекратената СИО произвежда правно действие единствено във вътрешните отношения между съпрузите, но е непротивопоставимо на кредиторите в производството по несъстоятелност, като законодателната обосновка е да не бъдат създавани предпоставки за намаляване на масата на несъстоятелността.

    4.3. Приложно поле на основанието за прекратяване на СИО по чл. 27, ал. 5 СК.

    Предвиденото в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 СК основание за прекратяване на СИО намира своето приложно поле по отношение на две групи случаи[6]: при откриване на производство по несъстоятелност спрямо съпруг, притежаващ качеството ЕТ по смисъла на чл. 56-60а ТЗ; и при откриване на производство по несъстоятелност по отношение на съпруг, имащ качеството неограничено отговорен съдружник в събирателно, респ. в командитно дружество или в командитно дружество с акции.  Следва да се отбележи, че при откриване на производството по несъстоятелност спрямо съпруг, имащ качеството ЕТ, основанието за прекратяване на СИО по чл. 27, ал. 5 СК се прилага не само по отношение на него, но и спрямо починал или заличен в ТР ЕТ, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен – арг. от чл. 611, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производството по несъстоятелност в разглежданата хипотеза, искането за откриването му следва да бъде направено в едногодишен срок от смъртта, респ. от заличаването на ЕТ в ТР – арг. от чл. 611, ал. 4 ТЗ.

    Уместно е да бъде посочено, че при откриване на производството по несъстоятелност спрямо съпруг, притежаващ качеството неограничено отговорен съдружник в събирателно, респ. в командитно дружество или в командитно дружество с акции, съпругът не притежава търговскоправно качество като съдружник в търговско дружество, но поради обстоятелството, че отговаря неограничено с личното си имущество за дълговете на дружеството, за чието погасяване дружественото имущество се явява недостатъчно[7], едновременно с откриването на производството по несъстоятелност спрямо търговското дружество, се смята, че е открито и производството по несъстоятелност по отношение на неограничено отговорните съдружници. По аргумент от нормата на чл. 611, ал. 2 ТЗ основанието за прекратяване на СИО по чл. 27, ал. 5 СК следва да се приложи и спрямо починал, респ. заличен от ТР неограничено отговорен съдружник, ако искането за откриването на производството по несъстоятелност за дружеството се направи в едногодишен срок от смъртта, респ. от заличаването от ТР на неограничено отговорния съдружник. Основанието за прекратяване на СИО по смисъла на чл. 27, ал. 5 СК не се прилага по отношение на гражданското дружество по смисъла чл. 357-364 ЗЗД.

    4.4. Кратък поглед върху производството по несъстоятелност и решението за откриването му.

    Производството по несъстоятелност представлява конститутивно[8] исково производство, тъй като се образува въз основа на упражнено по съдебен ред потестативно субективно право по чл. 625 ТЗ, с чието упражняване се цели да се потвърди със сила на пресъдено нещо състоянието на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника и началната им дата, и наред с това да се предизвика правна промяна в правната сфера на длъжника чрез откриването на производството по несъстоятелност, в която правна промяна се състои и конститутивното действие на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

    Процедурата за откриване на производството по несъстоятелност започва по  писмена молба по чл. 625 ТЗ, която може да бъде подадена от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ следва да бъде подадена до окръжния съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Във връзка с откриването на производството по несъстоятелност, следва да се има предвид и задължението за заявяване по чл. 626 ТЗ и сроковете, в които следва да бъде изпълнено то от нормативно посочените лица. 

    Според разпоредбата на чл. 634а ТЗ, производството по несъстоятелност се смята открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност води ex lege до превръщането на СИО от бездялова съсобственост в обикновена дялова съсобственост при равни дялове на съпруга длъжник и брачният му партньор, доколкото съпрузите не са сключили брачен договор или вписали имуществен режим на разделност. Посоченият ефект настъпва от влизането в сила на съдебно решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, без да се изисква да бъде постановявано отделно съдебно решение за прекратяване на СИО.

    4.5. Правни последици на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.

    Ако писмената молба по чл. 625 ТЗ бъде отхвърлена от съда по несъстоятелността, то влязлото в сила съдебно решение има установителен характер. То се ползва само със сила на пресъдено нещо – съдът отрича, че молителят е титуляр на претендираното от него потестативно право. Може да се направи извод, че в тази хипотеза отхвърлителното съдебно решение не поражда материалноправна промяна и в този смисъл не представлява способ за придобиване на вещни права.

    Ако обаче писмената молба по чл. 625 ТЗ бъде уважена от съда, влязлото в сила съдебно решение се ползва с две правни последици. От една страна, съдебното решение се ползва както със сила на пресъдено нещо – съдът потвърждава, че молителят е носител на претендираното от него преобразуващо право, така и с конститутивно действие – материалноправната промяна се изразява както в откриването на производството по несъстоятелност, така и в трансформирането на СИО от бездялова съсобственост в обикновена дялова съсобственост при равни дялове на съпрузите, доколкото съпрузите не са сключили брачен договор или вписали имуществен режим на разделност. Може да се направи извод, че в коментираната хипотеза конститутивното съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност притежава конститутивен характер и поражда вещен ефект между съпрузите, представлявайки по този начин способ[9] за придобиване на вещни права в полза на всеки един от тях.

    1. Заключение.                                                                                                                   

В настоящото изследване се направи опит за разглеждане на решението за откриване на производство по несъстоятелност в един по-специфичен аспект – като способ за придобиване на вещни права в полза на съпрузите. В изложението се подчерта ролята на потестативното субективно право по чл. 625 ТЗ, без чието съдебно упражняване не бигло да се стигне до откриването на производството по несъстоятелност и до прекратяването на СИО. В изследването се изтъкна и специфичния момент, че преобразуващото право по чл. 625 ТЗ може и да не бъде упражнено по волята на съпруга длъжник, а чрез подаване на писмена молба от останалите правните субекти, посочени в чл. 625 ТЗ. Подчерта се, че въпреки това обстоятелство, съпрузите са адресати на конститутивното действие на съдебното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.

  1. Автор: Димо Хаджиев

  2.                      преподавател по вещно право в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”                                      

    [1] В бележки под линия са предоставени използваната литература, касаеща предмета на изследване, което дава възможност на читателя да придобие яснота и по-детайлна представа по отношение на разглеждания проблематичен въпрос.

    [2] Правният ефект на съдебното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ настъпва спрямо всички лица, независимо от обстоятелството дали те са взели или не участие при откриване на производството по несъстоятелност. – вж. Кръстева, С. Откриване на производство по несъстоятелност. С.: Сиела, 2019 г., с. 321.

    [3] Вж. Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, В. Петров, Е. Балевска, Б. Дечева, В. Мечева. Семеен кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. Нормативен текст. С.: ИК Труд и право, 2015 г., с. 81.

    [4] За по-детайлен поглед относно процедурата по откриването на производството по несъстоятелност – вж. Григоров, Гр. Несъстоятелност. С.: Сиби, 2017 г., с. 208-255.

    [5] Вж. Матеева, Ек. Семейно право на Република България. Разширен лекционен курс по новия семеен кодекс (2009). С.: ВСУ Черноризец Храбър, 2010 г., с. 152-153.

    [6] Вж. Ненова, Л. Семейно право на Република България. Книга първа. Нова редакция проф. д-р Методи Марков. Трето основно преработено и допълнено издание по новия Семеен кодекс от 2009 година. С.: СОФИ-Р, 2009 г., с. 339.

    [7] Синдикът пристъпва към осребряването и разпределянето на масата на несъстоятелността на неограничено отговорния съдружник само ако след изчерпване  на масата на несъстоятелността на търговското дружество са останали кредитори с неудовлетворен имуществен интерес – така Григоров, Гр. Цит. съч., с. 224; Обратно – Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност. Второ издание. Велико Търново.: Абагар, 2014 г., с. 36.

    [8] Вж. Григоров, Гр. Цит. съч., с. 222; Обратно – Попова, В. – В:  Попова, В., К. Ефремова, П. Лалева, С. Божиков. Търговска несъстоятелност. С.: НЦЮО, 2004 г., с. 66, където посоченият автор споделя, че производството е спорно, но не е исково.

    [9] Вж. Стоянов, В. Вещно право. С.: БАН, 2004 г., с. 194-197, където авторът посочва ФС на придобиването на вещни права чрез конститутивни съдебни решения. Придобивният ФС включва следните кумулативно необходими елементи: материално потестативно право; упражняването му посредством заявен конститутивен иск; и влязло в сила конститутивно съдебно решение.

star