Резюме: В предходни научни доклади бяха разгледани следните възможни форми на правна закрила на видеоигрите: авторскоправна закрила, включително чрез създаването на т.нар. „технически средства за защита”, регистриране на търговска марка, на патент, на полезен модел, както и правната закрила, която може да се ползва, ако определени данни и/или информация попадат в категорията „търговска тайна”. Настоящият научен доклад е допълнение към изброените по-горе и представя на носителите на права върху видеоигри още една възможност за правна закрила на отдени елементи от видеоиграта и/или на хардуерната й система, а именно: чрез придобиване на права върху промишлен дизайн. Докладът съдържа и преглед на относимото европейско законодателство и избрана съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

Ключови думи:, Видеоигри, правна закрила, промишлен дизайн, индустриален дизайн, национален промишлен дизайн, регистриран дизайн на ЕС, нерегистриран дизайн на ЕС.

   УВОД

Динамичното развитие в сектора с видеоигри през последните години и все по-високите приходи, които реализира гейм индустрията, пораждат необходимост от анализ и тълкуване на приложимата правна рамка, от запознаване на създателите на видеоигри с видовете правна закрила на интелектуалния им резултат съгласно действащото национално и европейско законодателство.

Комплексният характер на видеоигрите е обусловен от съставните им части, а именно: различни интелектуални резултати, които сами по себе си попадат под различни режими на правна закрила. По тази причина закрилата на видеоигрите обхваща цялата съвкупност от правни средства за закрила на интелектуалната собственост. В предходни научни доклади[1] бяха разгледани възможностите за закрила на различни елементи от една видеоигра и хардуерните й системи, предоставени от авторското право, патентното право, правото на търговските марки, означенията и защита на конкуренцията. По – долу са обсъдени възможностите за правната закрилата и чрез придобиване на права върху промишлен дизайн.

      1. Видео игра. Определение. Съставни елементи.

Легално и еднозначно определение на понятието „видео игра” и към настоящия не се съдържа изрично нито в национално законодателство, нито в правото на ЕС, нито в международните договори, по които Република България е страна, нито в правото на някоя държава. Съществуват различни дефиниции на ниво съдебна практика и юриспруденция[2].

Италианската юрисдикция приема първото определение за видеоигра: „приспособление, създадено за разнообразяване на неангажираните/безработните хора, за облекчаване чувството на скука“ (Магистратски съд на Торино, май 25, 1982). По това време все още не съществува класификацията им като софтуер и авторско-правната им защита в тази връзка[3]. Копирането им обаче е било забранено и защитата се е предоставяла по реда на действащия Закон за нелоялната конкуренция. Последващо решение, постановено от съда в Торино (Решение „Атари“ от 17 октомври, 1983), обръща внимание на елемента „движещи се изображения“, който е характерна част на всяка видеоигра, определяйки го като аудио-визуално произведение. С цитираното решение се отворя вратата към авторско-правата защита и приложимостта й при нарушение и незаконното копиране на създадена видеоигра. Италианският Върховния съд, наясно със съществуващия противоречив подход[4] и с факта, че концепцията за „изображения в движение“ не е достатъчна, за да обхване сложността на видеоигрите, най-накрая да ги класифицират като „мултимедийно произведение” (Решение „Далвит”, 25 май, 2007г.). Възприетият правен статут е потвърден от последващата съдебна практика[5]

В последно време юриспруденцията във Франция застъпва виждането, че „видеоиграта е сложно произведение, което не може да бъде сведено само до своето софтуерно измерение, колкото и съществено да е то, така че за всеки от елементите на видеоиграта следва да се прилага регулиращата го правната рамка.”[6] Не е обсъден обаче въпросът коя регулация ще се приложи с предимство по отношение на видеоиграта като краен, комплексен и съставен продукт при колизия на правните разпоредби, приложима спрямо отделните нейни елементи.

В решението си по дело C-355/12 Съдът на ЕС е предоставил следната дефиниция[7]: „видеоигрите … представляват сложен софтуер, съдържащ не само компютърната програма, но и графични и звукови елементи, които, макар и кодирани на компютърен език, имат собствена творческа стойност, която не може да се сведе до посоченото кодиране. Доколкото съставните елементи на видеоигра, а именно графичните и звуковите елементи, са израз на оригиналността на произведението, те са защитени с авторско право заедно с цялото произведение в рамките на установения с Директива 2001/29 режим.“

Съдът на ЕС констатира, че нищо в Директива 2001/29 не показва, че за съставните елементи на видеоигра се прилага различен режим от този на цялото произведение. От това следва, че те са защитени с авторско право, когато като части от произведението допринасят за оригиналността на цялото произведение (вж. Решение по дело Infopaq International, посочено по-горе, точка 38).

Що се отнася до компютърните програми като елемент от всяка видеоигра, те се закрилят от авторското право, при условие че са оригинални, а именно че са израз на собственото интелектуално творение на техния автор (вж. Решение от 16 юли 2009 г. по дело Infopaq International, C‑5/08, Сборник, стр. I‑6569, точка 35)[8].

Доколкото в световен мащаб няма изрична правна регулация, видеоигрите и техните съставни елементи и хардуерни части се прилага по аналогия авторскоправна закрила, включително чрез създаването на т.нар. „технически средства за защита”, регистриране на търговска марка, на патент, на полезен модел, както и правната закрила, която може да се ползва, ако определени данни и/или информация попадат в категорията „търговска тайна”. Друг вид правна закрила, който може да бъде приложен по отношение на изброените съставни елементи на видеоигра, е чрез регистрация на промишлен /индустриален дизайн[9].

       2. Закрила на отделни елементи на видеоигрите като промишлен дизайн

Българският законодател е предоставил възможност дизайнът да бъде закрилян и като обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1 т. 5 от ЗАПСП и като обект на индустриална собственост по смисъла на чл. 3 от ЗПД[10]. Подобна авторскоправна закрила, действаща едновременно/успоредно с регистрационния режим, се среща в правото на много държави. Като цяло в Европейските страни по отношение на промишления дизайн са възприети най-общо две системи за правна закрила: кумулативна и регистрационна[11].

Следва да се обърне внимание на предпоставките за получаване на правна закрила на дизайн, обект на авторско право, и на промишления дизайн. Първият попада в категорията произведения на изкуството, при които се цени основно оригиналът. Всеки отделен предмет следва да носи отпечатъка на автора, без да е от значение функционалността му. Обратно, промишленият дизайн не е необходимо да е резултат от определено творчество, за да се предостави закрила чрез регистрация. Той се създава веднъж, за да бъде прилаган най-често чрез производствени способи към един определен брой продукти. Изискването за оригиналност също се отличава при двата вида дизайна[12].

В дял II, раздел 1, чл. 3, буква „а” от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността[13] (Регламент (ЕО) № 6/2002 или Регламента) и чл. 3, ал. 1 от българския Закон за промишления дизайн (ЗПД) е възприета следната легална дефиниция на «промишлен дизайн»: “видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях”. В дял II, раздел 1, чл. 3, буква „б” от Регламента и чл. 3, ал. 2 от ЗПД се съдържа и дефиниция на понятието «продукт», която включва и: „….опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми”.

Анализирайки буквата на закона, авторът на настоящия доклад счита, че като промишлен дизайн могат да се регистрират различни елементи на видеоигрите като рисуваните герои и други визуални образи, чертежи на обекти, схеми и други графичните елементи на играта, в това число шрифтове и икони, корицата, опаковката на видеоиграта или дори графичният й интерфейс (менюта, бутони, списъци и др.), От приложното поле на закона изрично са изключени: «компютърни програми», но в обхвата на закрилата попадат графичните елементи (интерфейс) и иконите на компютърните програми.[14]

Авторът споделя изразеното в литературата становище, че „В определени случаи, например, регистрацията на рисуваните герои като промишлен дизайн може да се окаже добро решение, особено с оглед обстоятелството, че те рядко могат да получат закрила чрез регистрация като марка поради изискването марката да има отличителен характер”[15]. Същото счита, че се отнася и до авторскоправната закрила поради изискването за творческа дейност и оригиналност.

3. Закрила на хардуерната им система като промишлен дизайн

Останалата част от дефиниция на понятието «продукт», съдържаща се в посочените по-горе разпоредби гласи: „всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия …”.

Автора на настоящия доклад споделя становището, че като промишлен дизайн могат да се регистрира конзола за видеоигра и допълнителните артикули към нея – дистанционното управление, бутоните му, включително друга специфична хардуерна система. Не се ползват от закрила функционални дизайни, чиито външен изглед е продиктуван изключително от техническата им функция, както и дизайни на свързващи елементи, т.е. съставни части, които позволяват сглобяването или свързването на продукта с друг продукт.

Дружество Nintendo, например, което произвежда и продава видеоигри и конзоли за видеоигри, а именно преносими системи – конзолите DS и системи със стационарни конзоли за видеоигри – конзолите Wii, както и допълнителни артикули към тях, притежава няколко регистрирани промишлени дизайни на ЕС за допълнителни артикули към Wii като дистанционно управление Wii, допълнителния артикул Nunchuck за дистанционното управление Wii, даващ възможност да се контролират по различен начин съвместимите игри, свързващият елемент, наричан Wii Motion Plus, който може да се включи към дистанционното управление, както и Balance Board, допълнително устройство, позволяващо на играча да контролира играта чрез измененията на теглото.

Чрез регистрация на промишлен дизайн на елементи на видеоигра и/или на хардуерните им системи се предоставя правна закрила спрямо трети физически и юридически лица, произвеждащи конзоли, дистанционни управления и други допълнителни артикули към видеоигра с дизайн, сходен или съвместим с вече регистриран такъв. Същото важи и за използването в търговската дейност на изображения на конзола, дистанционното или артикули, графичен интерфейс на видеоигра, визуалните й елементи, шрифтове, икони, рисунки на обекти и др. (без разрешението на притежателя на правата върху регистриран за тези продукти дизайн). Подобни действия ще съставляват нарушения, ако не попадат сред изчерпателно изброените в закона ограничения на правото върху дизайн, разбира се.

Следва да се отбележи, че чрез регистрация на промишлен дизайн се закриля видимият външен вид на продукта, не съставните му елементи, метод или технология на производство. Въпреки използването на конкретни материали за получаване на продукта и външния му вид, предоставеното на притежателя на промишления дизайн право не включва изключителното право да произвежда от тези материали конкретния продукт. В Закона за промишления дизайн на Канада[16], например, изрично е предвидено, че регистрацията на промишлен дизайн не предоставя на притежателя на правата върху дизайна и защита по отношение на съставните елементи на продукта, технологията, принципите и методът на производството му или начина на работа и функциониране. В Регламент (ЕО) № 6/2002 липсва подобно изрично ограничаване на обхвата на закрилата. Същото законодателно решение е възприето и в ЗПД, но от буквата на закона става ясно, че закрилата се отнася само до дизайна, до формата на продукта, не и до съставните му елементи.

  1. Същност на правото върху промишлен дизайн

Лицето, създало дизайн, има право на авторство, което е неимуществено, безсрочно, непрехвърляемо и се ползва от защита по ЗПД, независимо от защитата, която може да получи и по други закони.

Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му[17], считано от датата на подаване на заявка за регистрация. Обхватът на правната закрила се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие.

Правото върху дизайн е изключително и включва правото да се използва дизайнът[18], да се разпорежда[19] притежателят на правото с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила. Използването включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели.

Съдът на ЕС е имал възможност да се произнесе по някои въпроси, касаещи изключителното право върху промишлен дизайн. В Решение от 27 септември 2017 година, по съединени дела C‑24/16 и C‑25/16. Съдът на ЕС (втори състав) приема, че трето лице, което търгува законосъобразно с продукти, предназначени да бъдат използвани със специфични продукти, съответстващи на защитени промишлени дизайни, като възпроизвежда (репродуцира) последните, за да обясни или покаже съвместното използване на търгуваните от него продукти и продукт, съответстващ на защитен промишлен дизайн, извършва действия по репродуциране с „демонстрационна цел“ по смисъла на член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002.

  1. Срок на правната закрила

Изключително право върху регистриран национален промишлен дизайн по ЗПД се придобива за първоначален срок от десет години от датата на подаване на заявката за регистрация пред Патентно ведомство на Република България. Регистрацията може да бъде подновявана от титуляра на правата върху дизайна за още три последователни периода от по 5 години, т.е. до максимум двадесет и пет години, считано от датата на подаване на заявката.

Изключително право върху регистриран промишлен дизайн на Общността се придобива за първоначален срок от пет години, считано от датата на подаване на заявката за регистрация пред Службата на ЕС за интелектуална собственост. Титулярът на правото може да удължава срока на закрилата с един или няколко периода от по пет години до максимум двадесет и пет години, считано от датата на подаване на заявката.

С правна закрила се ползва и т.нар «нерегистриран промишлен дизайн на Общността” по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002, ако е станал общодостъпен по начина, предвиден в Регламента. Нерегистриран промишлен дизайн на ЕС се ползва от закрила за срок от три години, считано от датата, на която промишленият дизайн за първи път е станал общодостъпен в рамките на Съюза.

Макар Регламентът да предвижда възможността за закрила като регистриран или нерегистриран промишлен дизайн, авторът споделя изказаното в литературата становище, че „Дизайнът е един и всеки обект, който отговаря на установените в Регламента изисквания, следва да се ползва от закрила”[20]. От гледна точка на изискванията към обекта не съществува разлика между регистрирания и нерегистрирания промишлен дизайн.

Особеностите на продуктите, произвеждани и предлагани от някои сектори на индустрията, имат кратък пазарен живот и поради това продължителността на закрилата е от второстепенно значение. За такива стоки е обосновано да получават закрила без тежестта на формалностите по регистрация.

Авторът на настоящия доклад споделя мнението, че Законът на Мур е толкова приложим по отношение на тях, колкото и по отношение на процесорите, доколкото видеоигрите стават два пъти по-усложнени на всеки осемнадесет месеца.[21] С оглед на динамичното развитие в сектора с видеоигри, закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността е възможно да се окаже особено необходима и приложима.

В настоящата статия няма да бъдат разлеждани изискванията за регистрация на промишлен дизайн, процедурата по регистрация пред Патентното ведомство (за национален промишлен дизайн) или Службата на ЕС за интелектуална собственост (за промишлен дизайн на Общността), основанията за обявяване на недействителност на регистриран дизайн, изчерпването и погасяването на правото върху национален дизайн или дизайн на ЕС, реда, сроковете и начина за обжалване на актовете, постановени в хода на отделните производствата. Ще бъдат разгледани обаче някои ограничения на правото върху дизайн.

  1. Ограничения на правото върху дизайн.

Допустимите ограничения на правото върху дизайн на Общността са изрично уредени в член 20 от Регламент № 6/2002, а по отношение на националния дизайн – в член 20 от ЗПД. Съдът на ЕС е имал възможност да се произнесе по преюдициално запитване, касаещо въпроса за правилното тълкуване и прилагане на член 20, параграф 1, буква в) от Регламента. Разпоредбата е смислово съответстваща на член 20, т. 2. от ЗПД и регламентира едно от основанията за ограничения на правото върху дизайн, а именно: използването на дизайн с цел цитиране или обучение, ако е съвместимо с добросъвестната търговска практика и не вреди без основание на нормалното използване на дизайна, при посочване на източника.

Авторът на настоящия доклад счита, че Решението по съединени дела C‑24/16 и C‑25/16 е от особена важност за правилното тълкуване и прилагане на посоченото ограничение, което може би е и най-често срещано в търговските отношения. Макар Регламентът да се отнася до промишлените дизайни на ЕС, а не до националните такива, анализът на Решението е важен не само с оглед обстоятелството, че е постановен по преюдициално запитване и има задължителен характер за съдилищата на държавите – членки относно дизайна на Общността, но и предвид обстоятелството, че в съображение 9 от преамбюла на Регламент № 6/2002 изрично е посочено, че: «материалните разпоредби на настоящия регламент, относно правото относно промишления дизайн, следва да са съобразени със съответните разпоредби от Директива 98/71/EО на Европейския Парламент и Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни (Директива 98/71/ЕО)”. Препратки към директивата, целяща от своя страна да унифицира право за закрила на промишления дизайн в отделните държави – членки, се съдържа и на други места в Регламент № 6/2002.

Ищец по съединени дела C‑24/16 и C‑25/16 е дружество Nintendo, което счита, че търговията на BigBen Германия и BigBen Франция с някои произведени от второто дружество продукти чрез уебсайтовете нарушава правата, които то черпи от притежаваните от него регистрирани промишлени дизайни на ЕС. То смята също, че на тези две дружества не може да бъде признато правото да използват в търговската си дейност изображенията на продуктите, съответстващи на тези защитени промишлени дизайни на Nintendo. Поради това то сезира Областен съд Дюселдорф, Германия (Landgericht Düsseldorf) с искове срещу BigBen Германия и BigBen Франция за установяване на нарушение от тяхна страна на правата, предоставени му от тези промишлени дизайни.

Областен съд Дюселдорф, Германия, признава наличието на нарушение на правата върху регистрирани промишлени дизайни на Общността на Nintendo от страна на BigBen Германия и BigBen Франция, като осъжда BigBen Германия да преустанови да използва посочените промишлени дизайни на територията на Съюза и уважава също, без териториално ограничение, допълнителните искания на Nintendo за получаване на държани от ответниците в главните производства различни сведения, сметки и документи, за установяване на задължението за обезщетяването му, за разпореждане да се унищожат и изтеглят спорните продукти, както и за публикуване на съдебното решение и възстановяване на направените от Nintendo разходи за адвокат.

Решението е обжалвано пред Висш областен съд – Дюселдорф (Oberlandesgericht Düsseldorf), който решава да спре производствата и да отправи до Съда на ЕС преюдициални въпроси, формулирани по един и същ начин по дела C‑24/16 и C‑25/16.

Иска се да се установи дали член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което без съгласието на притежателя на правата, предоставени от промишлен дизайн на ЕС, използва, включително чрез сайта си в интернет, изображенията на продукти, съответстващи на такива промишлени дизайни, при законосъобразно пускане в продажба на продукти, предназначени да се използват като допълнение към специфичните продукти на притежателя на правата, произтичащи от тези промишлени дизайни, за да обясни или да покаже съвместното използване на така пуснатите в продажба продукти и на специфичните продукти на притежателя на тези права, извършва действия по «репродуциране» с «демонстрационна цел», по смисъла на посочения член 20, параграф 1, буква в), и ако това е така, при какви условия може да се допусне такова действие по репродуциране.

Съдът на ЕС приема, че разпоредби като член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002, които ограничават правата, предоставени на притежателя на регистриран промишлен дизайн на ЕС, трябва да се тълкуват стриктно, без обаче това тълкуване да засегне полезния ефект на така установеното ограничаване и да попречи на неговата цел. Съдът отбелязва, че ограничаването на правата, предоставени от промишлените дизайни на ЕС, посочено в член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002, се прилага, когато използването на такива регистрирани промишлени дизайни, осъществявано от трето лице с демонстрационна цел, представлява „действия по репродуциране“ на същите. В мотивите си съдът уточнява, че посочените действия по репродуциране трябва да са извършени в контекста на търговска дейност.

В Решението си Съдът изследва дали действието по репродуциране е осъществено „с демонстрационна цел“, като отбелязва, че в член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 няма никакво препращане към правото на държавите членки относно понятието „демонстрационна цел“. В Решението си Съдът прави сравнителен преглед на текстовете на тази разпоредба на различните езици и установява, че в тях има различия, доколкото в някои от текстовете, а именно тези на френски и нидерландски език, е използван изразът „illustration“ — „демонстрационна“, докато текстове на други езици, като българския, препращат към понятието за „citation“ („цитиране“). Съдът приема, че в случаи на несъответствия между текстовете на различни езици на текст на Съюза съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която тя е част.

Що се отнася до преценяване на обхвата на понятието «демонстрационна цел» по смисъла на член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002, Съдът отбелязва, че трябва да се съобразява и интересът от развитие на иновацията, т.е. да не се пречи на предприятие, създаващо нови продукти, които са предназначени да бъдат съвместими със съществуващи продукти, съответстващи на притежавани от друго предприятие промишлени дизайни на ЕС, да използва изображенията на тези съществуващи продукти при законосъобразно пускане в продажба на новите продукти, за да обясни или покаже съвместното използване на двете категории продукти.

На въпросите, които си задава запитващата юрисдикция относно условията, при които е възможно позоваване на това ограничаване, следва да се припомни, че от член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 следва, че това ограничаване е поставено в зависимост от спазването на три кумулативни условия, а именно: съвместимост на действията по репродуциране с лоялните търговски практики, липса на неоснователна вреда, нанесена на нормалното използване на промишления дизайн поради такива действия, и посочване на източника.

 

Съдът възприема виждането, че действие по репродуциране с демонстрационна или учебна цел на защитени промишлени дизайни не е съобразено със законните търговски практики по смисъла на посочената разпоредба, ако е направено по начин, който създава впечатлението, че съществува търговска връзка между третото лице и титуляра на предоставените от тези промишлени дизайни права, или когато третото лице, което иска да се позове на предвиденото в тази разпоредба ограничаване във връзка с търговията с продукти, които се използват съвместно с продукти, съответстващи на защитени промишлени дизайни, нарушава правата, предоставени на неговия титуляр от защитения промишлен дизайн по силата на член 19 от Регламент № 6/2002, или също когато това трето лице извлича неоснователно полза от търговската репутация на този титуляр.

Поради сливането на творчески и технологичен елемент при създаването на видеоигра, в Решението от 27 септември 2017 година по съединени дела C‑24/16 и C‑25/16 Съдът на ЕС (втори състав) разглежда и по-сложни въпроси при прилагане на законоустановената правна закрила, произтичаща от регистрирането на промишлен дизайн на конзолите и/или на допълнителните артикули към тях, а именно: 1/ какви са законовите ограничения на правата на притежателя на регистриран дизайн за хардуерни елементи към игра; 2/ може ли трето лице, без съгласието на притежателя на регистриран промишлен дизайн за конзола, законосъобразно да използва, включително чрез сайта си в интернет, изображенията на тази конзола за рекламата на продуктите, които това лице търгува и които са допълващи към конзолата. 3/ как се тълкува понятието „цитиране” по смисъла на чл. 20, т. 2, предложение първо от българския ЗПД, аналогично на понятието „демонстрационна цел” по смисъла на член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение, съществуват законодателни начини за закрила на отделни елементи от всяка видеоигра и на хардуерните й системи. Тази правна закрила обаче както на национално, така и на ниво право на ЕС, е разпръсната основно в законите за индустриална и интелектуална собственост, както и в законите за защита на конкуренцията. Налице са множество неясни и противоречиви разпоредби, уреждащи реда и начина на прилагане на различни видове правната закрила.

С няколко последователни научни доклади, в които са разгледани различните видове правна закрила, приложима по отношение на видеоигрите, отделните им съставни елементи и хардуерни системи, авторът целеше чрез препратки и сравнения с приложимата закрила на европейско и международно ниво да се посочат аналогични възможностите съгласно националното законодателство. Носителите на права обаче следва да преценяват поотделно кои видове правна закрила ще използват. Както се спомена в настоящия доклад, авторскоправната закрила възниква без формалностите на регистърното производство, включително заплащане на такси за регистрация, но е обусловена от наличието на творчество и оригиналност. Срокът на тази закрилата е в пъти по-дълъг от срока на действие на регистрираните обектите на индустриална собственост, но при последните е по-лесно да се определи началната дата на възникване на правата – датата на подаване на заявка за регистрация, съответно от приоритетната дата, ако се претендира за приоритет. Следва да се съобразява и териториално действие на различните видове закрила.

БИБЛИОГРАФИЯ

Заглавия на български език:

[1] Саракинов, Г. Авторското право и сродните му права.

[2] Саракинов, Г. Патентно право в Република България – 5 прераб. и доп. изд. – София: Сиби, 2010.

[3] Драганов Ж., Правна закрила на промишления дизайн в ЕС, Университетско издателство Стопанство, 2008.

[4] Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната собственост, Сиби, 2016.

[5] Павлова, М.  Правна закрила на промишления дизайн.

Заглавия на английски език:

[1] Clarke B., Rouffaer C. and Sénéchaud F., “Beyond the call of duty: Why shouldn’t video game players face the same dilemmas as real soldiers?”, in Review of the Red Cross, Vol 94, Number 886, Summer 2012.

[2] Greenspan D., “Mastering the Game: Business and Legal Issues for Video Game Developers”, Creative industries – No. 8, WIPO Magazine 2/2014.

[3] Greenspan D, Boyd G. S., Purewal J., „Video Games and IP: A Global Perspective“, in WIPO Magazine 2/2014.

[4] Industrial Design Act, RSC 1985, c I-9, s 2., See also CIPO, “What is an Industrial Design?” (November 16, 2015), online: CIPO www.ic.gc.ca/eic/site/cipointernet-internetopic.nsf/eng/wr03717.html.

[5] Lipson S. A. and Brain D. R., “Computer and Video Game Law – Cases, Statutes, Forms, Problems and Materials”, by Carolina Academic press, 2009, p. 54.

[6] Nordicity, Canada’s Video Game Industry In 2015 (Entertainment Software Association of Canada, 2015) at 3, online: www.nordicity.com/media/20151210faaebhea.pdf.

[7] Ramos A., López L., Rodríguez A., Tim Meng and Stan Abrams, “The Legal Status of Video Games: Comparative Analysis in National Approaches”, WIPO Magazine 2013.

Copyright (Excluded Works) Order of 2008.

   [8] Rodriques. D. J., The Importance of the Intellectual Property in the Gaming Industry, online:https://inventa.com/en/news/article/321/the-importance-of-the-intellectual-property-in-the-gaming-industry

[9] Siwek E. S., Video Games in the 21st Century: The 2017 Report (Entertainment Software Association, 2017) online: www.theesa.com/wp-content/uploads/2017/02/ESA_EconomicImpactReport_Design_V3.pdf.

[10] Wexler J., „Artificial Intelligence in Games: A look at the smarts behind Lionhead Studio’s “Black and White” and where it can and will go in the future“.

    [11] Intellectual Property And Video Games, online:https://www.kashishworld.com/blog/intellectual-property-and-video-games/

Други

[1] Директива 98/71/EО на Европейския Парламент и Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни.

[2] Директива 2009/24, отменяща и заменяща Директива на Съвета 91/250/ЕИО от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (ОВ L 122, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114).

[3] Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

[4] Закон за авторското право и сродните му права.

[5] Закон за промишления дизайн.

[6] Решение на Съда (четвърти състав) от 23.01.2014, по дело C-355/12.

[7] Решение на Съда (втори състав) от 27.09.2017, по съединени дела C‑24/16 и C‑25/16.

[8] Решение на Италианския Върховен Съд, ноември 24,1986 г.

[9] Решение на Италианския Върховен Съд от 14.01.2009г. и 4.03.2011г

[10] Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността

[11] Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета за промишления дизайн на Общността.

[12] Регламент (ЕО) № 876/2007 на Комисията от 24 юли 2007 година за изменение на Регламент (EО) № 2245/2002 за прилагане на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета относно дизайните на Общността вследствие на присъединяването на Европейската общност към Женевския акт от Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените дизайни.

 

Автор: Христина Радкова Георгиева,

Докторант към катедра “Частноправни науки” на УНСС;

Адвокат, член на САК,

Email: georgieva.r.hristina@gmail.com


star



 

  1. [1] Вж. Георгиева, Хр. Правна закрила на видеоигрите,
  2. http://gramada.org/category/%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0/, посетен на 05.09.2019г.

 

Вж също Георгиева, Хр. По някои въпроси за правната закрила на видеоигрите. Създаване на технически средства за защита на права,

http://gramada.org/%D0%BF%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BD/, посетен на 05.09.2019г.

 

  1. [2] Георгиева, Хр. Научни трудове на Русенския университет – 2016, том 55, серия 7, SAT-2G.307-2-L-01, стр. 110-114.
  2. [3] Решение на Италианския Върховен Съд, ноември 24,1986 г., който изрично признава правото на софтуера на авторскоправна защита, приемайки че неговият технически език може да бъде аналогичен на азбуката или музикалните ноти.
  3. [4]Относно определянето на видеоиграта – мултимедия, аудио-визуално произведение или софтуерна програма.
  4. [5] Решение на Италианския Върховен Съд от 14.01.2009г. и 4.03.2011г.
  5. [6] 1re civ., June 25, 2009, Lefranc c/ Sté SESAM, pourvoi n°07-20387; CA Paris, September 26, 2011, Pôle 5, Chambre 12, SARL AAKRO PURE TRONIC et a. c/ NINTENDO, RG n°10/1053.
  6. [7] Решение по дело C-355/12, точка 23.

     [8] Този извод не се обезсилва от факта, че Директива 2009/24 представлява lex specialis по отношение на Директива 2001/29 (вж. Решение от 3 юли 2012 г. по дело UsedSoft, C‑128/11, точка 56). Всъщност съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2009/24 предоставената от същата закрила е ограничена до компютърните програми.

  1. [9] OB L 289, 28.10.1998г. По отношение на използването на термина индустриален дизайн в директивата вж. Драганов, Ж. Правна закрила на промишления дизайн, с. 25.
  2. [10] Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната собственост, Сиби, 2016, с. 207.
  3. [11] Драганов, Ж. Правна закрила на промишления дизайн в ЕС, Университетско издателство Стопанство, 2008, с. 27.
  4. [12] В този смисъл вж. Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната собственост, Сиби, 2016, с. 207, 208, 2011 и 2012.
  5. [13] Промишленият дизайн на Общността се ползва с еднаква закрила и има еднакво действие на територията на всички държави – членки на Европейския съюз.
  6. [14] Драганов, Ж. Правна закрила на промишления дизайн в ЕС, Университетско издателство Стопанство, 2008, с. 41-42. и Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната собственост, Сиби, 2016, с. 208
  7. [15] Драганов, Ж., Правна закрила на промишления дизайн в ЕС, Университетско издателство Стопанство, София, 2008 г., стр. 45.
  8. [16] Industrial Design Act, RSC 1985, c I-9, s 2., part II, p.5.1, (b).
  9. [17] Патентното ведомство (за национален дизайн) или Службата на ЕС за интелектуална собственост.
  10. [18] Използването на дизайна включва: производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели.
  11. [19] Правото на разпореждане осигурява на притежателя възможност за прехвърля правата върху дизайна – чрез продажба, дарение, замяна или друга сделка с транслативен ефект.
  12. [20] Драганов, Ж. Правна закрила на промишления дизайн в ЕС, Университетско издателство Стопанство, 2008, с. 46.
  13. [21] Wexler Jл, Artificial Intelligence in Games:A look at the smarts behind Lionhead Studio’s “Black and White” and where it can and will go in the future.

Не разбирам как са регистрирали такъв дизайн?!? Дизайн на свързващи елементи нали не се ползва от закрила?