Публикувано на www.gramada.org

      Следващите редове са за мен една авантюра, едно приключение в обетования свят на античната история и то само в една загадка на само един частично запазен древен паметник. На този чужд бряг ме изхвърлиха вълните на благоговението пред една забулена  във времето и ненадмината цивилизация, която продължава да хвърля искри към душите ни като опашката на отдалечаваща се комета. Човечеството не спира да търси жадно тайната на това древно величие, което не успява да клонира чрез жалко копиране на институции /сенат/, имена на хълмове /Капитолия/, заимстване на символи /орел на бойното знаме/  или препис на правни норми и т.н. От друга страна, българската душевност е разбираемо гостоприемна към историческите върхове на други народи, които са избегнали нашата зла участ на многовековна примитивна чужда власт. Особено, когато се касае за такива културни следи на отминало величие, намиращи се на днешна българска територия. Аз нямам намерение да се „заселвам“ като неканен имигрант на този чужд бряг, а само почтително ще го разгледам и напусна с поклон. Това особено се отнася за археологията, където високо ценя българските експерти и ползвам наготово техните постижения. Разчитам и на обичайния бонус и снизхождение, които съдбата дава на рискуващия аматьор.

Конкретен предмет на нашия интерес е голямата базилика на Филипопол, намираща се в централната част на Пловдив до самия бул.„Княгиня Мария Луиза“, на склона точно под днешната католическа църква „Свети Лудвиг“. Предполага се, че е била епископската катедрала на града от построяването й през втората половина на IV век до непонятното й разрушаване в средата на VI век. Макар и неизцяло разкрита, размерите на базиликата са внушителни: дължина 86,33 м. и ширина 38,50 м., което прави близо 3300 кв.м. площ.[1] Самата сграда не е запазена поради разрушаването й вероятно в края на управлението на император Юстиниан 1 Велики (527-565) или на наследника му Юстин II (565-574). Неразкритата половина на базиликата се намира на дълбочина над 3 метра под нивото на днешната повърхност и вероятно крие интересни изненади, вкл. и основите на предишна сграда от I в.  За сметка на това, относително добре са съхранени подовите мозайки на разкритата част, съставляващи около 700 кв.м. изображения на птици. Тези 74 /седемдесет и четири/ цветни мозаечни фигури на птици доминират почти целия под на базиликата. Става въпрос за най-горния мозаечен слой на храмовия под т.е. последният и най-достъпен, но под него има останки от друг пласт мозайки на по-ранна епоха, който едва ли в предвидимото бъдеще ще види светлина. За нас остава насладата от горната мозаечна настилка с множеството птици, чиято скъпа и сложна реставрация през последните пет години е пред своя тържествен край. За съжаление не можем да покажем в момента снимки на този монументален мозаечен албум от птици, защото съществуващите предварителни фотоси са предмет на авторско право. Но тези изображения с цялото си великолепие могат още сега да бъдат видяни на общодостъпни интернет сайтове за възкръсването на Филипополската голяма епископска базилика, а след предстоящото празнично откриване ще „избухнат“ множество дигитални и печатани каталози на тази древна светиня. Самите изображения не са задължително приложение към настоящия текст, защото негов предмет е не само какво има в тези мозайки, а много по-интересно е какво няма и защо го няма.

Тези редове тръгват по пътя към отговора на следния въпрос: Защо мозайките на тази древна християнска катедрала не изобразяват евангелски сюжети и символи, а само птици? Защо дори кръстът е като някаква малка междинна и случайна апликация между големите каменни образи на птици? Ако въобще тези кръстосани разделителни линии са каноничен кръст. Това нормално ли е, щом катедралата се счита строена около половин век след Първия Вселенски (Никейски) Събор в 325г., свикан от император Константин Велики? Що за църква е било това?

Тази интригуваща загадка е непоносимо тежък камък за всеки индивидуален изследовател, а още повече за един лаик. Тя може би е по силите само на колективния ум на археолози, историци, орнитолози, каноници, както и за всеки друг, който може да хвърли свята скромна лепта в общото усилие. Моята смирена цел е да споделя разсъждения от специфичния ъгъл на римско-правен любител и да „подам топката напред“ към експертите професионалисти с надеждата те именно да „вкарат гол“. Имам чувството, че историческата тайна предпочита да се разкрие пред искреното общо усилие, а не пред амбициозния егоист. Причината, поради която представям публично и в популярен стил чертите на тази мистерия не е авторството на  интригуващо четиво, а скритата надежда, че някой млад и непредубеден ум на читател може да съзре разковничето там, където никой не го очаква. В унисон с евангелската истина: „Господи,…укрил си го от мъдри и разумни, а си го открил на младенци“ (Матей 11:25). Както в криминалното разследване, така и в историческото проучване, дори отхвърлянето/ опровергаването на определена версия е полезна стъпка към обективната истина.

Дължа една предварителна бележка: чисто историческото изложение в следващите страници идва до голяма степен от общоизвестна, публично достъпна и необхватна литература за онази епоха, поради което е излишно конкретно позоваване. Ограничил съм се в посочване на източници само по специфичните въпроси.

1.Тъй като се занимаваме с останките на постройка от IV в., наречена Голяма Епископска Базилика, следва да изясним що е антична римска базилика? Става въпрос за сгради с такова име от дълбока римска древност до края на IV век н.е. и въобще изключвам по-късните римокатолически катедрали като Сан Джовани, Свети Петър, Санта Мария Маджоре и др. В историографията няма колебание, че името „базилика“ идва от старогръцки и означава „царски дом“. В древния Рим базиликата била обществена сграда с правоъгълна форма и нечетно число куполи,  използвана за култови, мемориални, търговски, съдебни или административни функции. По-късният християнски смисъл на едноименните храмове е хвърлил сянка върху оригиналното антично предназначение на този тип сгради. Всъщност историческата еволюция е била точно в обратната посока- християнската църква обсебва древния гръко-римски титул „базилика“ и го присажда на своите катедрали, за да им придаде универсалното име на властови център като приемници на предходния хилядолетен смисъл. Да се идентифицира античната базилика само с религиозен храм е толкова неточно, колкото да се поставя знак за равенство между римска магистратура /висша администрация/ и съдебна система. Всъщност почти целия централен римски форум е бил зает от сгради-базилики далеч преди епохата на християнството. Например Curia Hostilia от VII в. пр.н.е.- впоследствие първото седалище на Сената. Или известната Basilica Porcia от 184 г. пр.н.е.- издигната от Катон Стария и седалище на трибуните. Или Basilica Aemilia et Fulvia от 179 г. пр.н.е.- пазар, съдебна сграда и граждански събрания. Или Basilca Sempronia от 169 г. пр.н.е. на Тиберий Гракх. Както и Basilica Julia от 46 г. пр.н.е., построена от Юлий Цезар и завършена от Октавиан Август в чест на победите над галите. Особено интересна е Basilica Neptuni на Марсово поле от 25 г. пр.н.е. на Марк Агрипа в чест на морските му победи срещу Помпей и Антоний.  Или Базиликата на Максценций и Константин от 312 г. н.е.- най-голямото здание, някога строено на римския форум, където е била огромната статуя на Константин Велики. Най-интересна и близка до епохата, в която се вглеждаме, е Базиликата на Юний Аний Бас = Basilica Junii Bassi, построена на хълма Есквилин през 331г. н.е. Юний Бас е бил преториански префект 318-331 и консул през 331г. н.е. Забележителни са нейните фрески и мозайки с антични сюжети като консулска процесия, изнасилването на Хилас от нимфите или жреческа церемония- но без какъвто и да било християнски символ.

За да не навлизам в излишни и известни подробности бих само отбелязал, че горното кратко изброяване на някои от най-известните антични базилики ни позволява да заключим, че зданието базилика е известно в далечната предхристиянска древност като обществена сграда с разнообразно държавно-административно и икономическо предназначение или военен триумф в зависимост от волята на строителя-патрон. Тя е могла да служи и за нуждите на определен култ, като например Basilica Vestalia, но в никакъв случай не се ограничавала само до подобна функция. Това съответства на римската концепция, че жреческата колегия е в известен смисъл част от администрацията.[2]

2.Птиците в Християнската и в Римската митология.PtiziPlovdivBasilika

2.1.Птиците в Библията.

Християнското Свещено Писание не съдържа текстове, които да въздигат птиците в култ. Според Стария Завет, Мойсей, Първа Книга, Глава 1, стих 19-20,23 Бог създава птиците чак на петия ден /един ден преди човека/:

 

И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души;

И птици да полетят над земята по небесната твърд.

(Тъй и стана)….Биде вечер, биде утро – ден пети.

 

Не ми е известен текст на Стария Завет, според който някаква конкретна птица да символизира Бог или да е асоциирана чрез някаква свещена функция към него. На много места се говори общо за „птиците небесни“ като род и природна даденост. Само Йосиф (Мойсей, Първа книга, Глава 40, 16:23) предсказва смъртта на фараоновия хлебар, разтълкувайки му сън с птици.

Библията съдържа голям списък на птици, които обявява за мръсни и негодни за ядене: орел, гриф, сокол, гарван, камилска птица, кукумявка, чайка, ястреб, бухал, рибар, лебед, пеликан, щъркел и др. (Мойсей, Пета Книга, Глава 14, 13:19) без каквато и да било тяхна роля в божествени сюжети. Известно изключение е паунът, чието присъствие красяло двореца на Соломон, но в чисто декоративен смисъл (Трета Книга-Царства, глава 10, стих 22).

Специално внимание заслужава гълъбът, когото Ной пуска от плуващия ковчег, за да открие земята след потопа (Мойсей, Първа книга, Глава 8, стих 8:12). А освен това млади гълъби се препоръчват като жертвени птици за всесъжение (Мойсей, Трета Книга, Глава1, стих 14). Точно тук е мястото да припомня евангелската сцена, когато Иисус изгонва от храма менячите на пари и птицепродавците. Последните са изрично наречени гълъбопродавци, защото в Храма на Соломон тези търговци продават жертвените птици- млади гълъби, според горното указание на Мойсей (Матей Глава 21, стих 12 и Йоан, Глава 2, Стих 14:16).

Голямото евангелско изключение от старозаветния образ на гълъба е известната сцена с кръщението на Иисус, описана от Матей в Глава 10, стих 16-17:

 

И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата,

И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий

да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.

И ето, глас от небесата, който казваше:

Този е моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение.

 

Това е уникален цитат от Новия Завет, където белият гълъбът  въплъщава Светия Дух и от там разбираемо е станал птица- символ на мира. Но това не се повтаря в друг евангелски пасаж. Между разпознатите птици от мозайките на пловдивската базилика има само едно изображение на двойка зелен африкански гълъб, което с нищо не превъзхожда останалите птичи фигури, нито загатва централен или акцентиран сюжет.

Тълкуванията на бъдещето чрез личби т.е. чрез предсказания, знамения и знаци по какъвто и да било начин е също отречено в Евангелията. За поглед към предстоящото Християнството предпочита пророците, словото на Иисус и Откровението на Йоан като директни послания, без посредници и тълкуватели.

Накрая следва да споделя впечатлението, че в Библията птиците не са митологизирани, нито са някакви мистични вестители на небесни откровения и в божествената йерархия те не изпреварват, а следват хората. Лука, Глава12, стих 24:

 

„…а колко сте вие по-ценни от птиците!“

 

BirdsPlovdivskaBasilika2.2.Птиците в Илиада.

 

Погледът към древногръцкия епос от Илиада в контекста на нашето приключение е неизбежен заради известното му влияние върху римската митология и пантеон и защото е концентриран и безспорен източник по интересуващата ни тема- макар гръцките легенди и митове да разказват и за други птици.[3]

Още в Първа песен героите на Омир търсят изход от божествено проклятие чрез съвета на птицегадател:

 

 

68 Каза и седна Ахил, а сред тях се изправи с достойнство

Калхас, потомък на Тестор, отличният птицегадател,

който сегашно, и бъдно, и минало знаеше вещо;

 

Орелът е птицата на Зевс, негов символ и вестител на бъдещето. Това личи от Песен VIII, стих 245-250:

 

245.      Тъй каза. Зевс се смили над Атрида, окъпан във сълзи.

              Кимна му, че ще запази войската, не ще я погуби.

              Тутакси прати орела, най-веща в предсказване птица,

              в ноктите с младо еленче, родено от бърза кошута.

              Пусна еленчето точно в олтара прекрасен на бога.

 

Птицегадатели имат и троянците-

Мизи начело със Хромий и Еном, вещ птицегадател.

                                                            Песен II, стих 858

Дори един от синовете на троянския цар Приам е птицегадател:

Хелен, синът на Приама, отличният птицегадател.

                                                                Песен VI, стих 76

 

Атина Палада помага на Одисей и Диомед като им праща птица-водач:

Прати Атина Палада отдясно по пътя им чапла.

              Птицата те не можаха с очите си зорки да видят

              в мрака среднощен, но чуваха нейния крясък пронизен.

Песен X, стих 274-276[4]

Тук е мястото да се позова пак на две обяснителни бележки от същото издание на проф. Александър Милев- 310 и 314-, според когото тракийците и мизийците /населявали днешната българска територия/ били съюзник на троянците и дори цар Приам лично ходил в Тракия, за да сключи съюза- а тракийците му подарили великолепна/уникална винена чаша, която впоследствие Приам дава на Ахил, за да откупи трупа и доспехите на сина си Хектор:

 

…чаша прекрасна-голямо богатство, която тракийци

           дар му дариха, когато при тях бе изпратен. И нея

           старецът не пощади във двореца, че искаше много

           своя мил син да откупи. Песен XIV, стих 234-237

 

Това обаче не пречело на тракийците да продават вино на гръцкия си противник по време на Троянската война:

 

Пълни са твойте палатки със вино, което докарват

           често ахейци от Тракия тук през морето широко.

                                                        Песен IX, стих 71-72[5]

 

Без да залитам повече в поетичния епос на Омир, искам да оправдая горните цитати с фокуса на настоящото изложение, а именно, че става въпрос за храм в централна Тракия с множество мозаечни образи на птици, макар и 16 века след Троянската война. Птицегадателите от Илиада /гърци, мизи, траки и троянци/ показват, че култът към птиците е с дълбоки древни корени в тези земи, а не мистична странност. И че между гръцката древност и християнска Европа е съществувала една непостижима във величието си цивилизация – римската – която не само не била враждебна или пренебрежителна към птиците, а напротив – считала ги за пратеници на боговете и вестоносци на тяхната воля за бъдещето. Поради това птиците са били елемент от римския пантеон през цялото хилядолетие на Рим.

 

MozaikaPtiziHomes

2.3.Птиците в Римския пантеон и митология.

За целите на настоящата историческа разходка е достатъчно да се вгледаме в преданията за главния храм на Рим- Храмът на Юпитер на Капитолийския хълм[6], завършен през 509 г. пр.н.е. и посветен на римската  божествена триада Юпитер, Минерва и Юнона. С извинение за припомнянето,  Юпитер е бил римският аналог на Зевс, Минерва- на Атина Палада, а Юнона- на Хера.

Символът на Юпитер бил орелът /aquila/, съответствие на орела на Зевс. Щандартите на римските легиони /метална дръжка с военни емблеми/ задължително съдържали образа на орел, наред с другите знаци, идентифициращи легиона. Честта да носи щандарта принадлежала на военен герой. Чрез орела върху щандарта римляните изразявали вярата си в покровителството на Юпитер над тяхната победа.[7]  Не случайно бойните знамена на Наполеон имат на върха на дръжката си позлатен орел- защото Бонапарт носил последователно две римски титли- в началото „Първи Консул“- от републиканската епоха, а после „Император“- от Принципата.

Символът на Юнона Монета, съпругата на Юпитер и покровителка на семейството, са свещените гъски, които според преданието спасили Рим от нападащите гали през 390 г. пр.н.е. Гъските на Юнона усетили през нощта промъкващите се гали и с крясъците си събуждат римските войни, които успяват да отблъснат от Капитолия нападателите. От тогава гъските са свещени, участвали във военни паради и били неделима част от култа към Юнона. В нейна чест е наречен месец юни.

Символът на Минерва, дъщерята на Юпитер и богиня на мъдростта, е совата. Както казва Хегел в известния си цитат от „Принципи на философията на правото“ : Совата на Минерва разтваря криле за полет при здрачаване.  Тя е свещената птица на мъдростта. А литва при залез, защото според древните залезът е вратата към звездите. Пак само за целите на настоящото приключение ще припомня, че Минерва е почитана богиня през цялото римско хилядолетие, вкл. и в християнския IV в. н.е.- Минервина се казва първата съпруга на император Константин Велики. Не се спирам на „отрасловите“ богове в римския пантеон като Марс, Сатурн, Церера, Янус и др.

 

2.4.Птицегадателството в управлението на Рим.

За краткост ще започна с българския преразказ на един любопитен казус за свещените птици, описан от Цицерон в De Officiis 3, 65-67, развил се през 98-95 пр. н.е.:

Тит Клавдий Центумал бил собственик на една висока сграда на Целий, един от седемте хълма на Рим. На недалечния хълм Капитол бил разположен храмът на жреците Авгури, които тълкували и гадаели бъдещето по поведението на птиците. В началото на 1 в. пр. н. е. жреците Авгури поискали от Центумал да премести сградата си така, че повече да не им пречи да наблюдават полета на птиците над Целий. Вместо да изпълни предписанията им, Тит Центумал обявил къщата за продажба и скоро я продал на Публий Калпурний Ланарий, но без да казва на купувача за изискването на Авгурите сградата да бъде преместена. Те не закъснели да поискат същото и от купувача Ланарий. Щом той разбрал, че неговият продавач и предишен собственик Тит Центумал знаел за тази заповед на жреците от Авгурския храм, но не му я казал, Публий Ларнарий предявил иск за обезщетение. Съдия по спора бил Марк Порций Катон – от известния Катонов род. Никой не поставял под съмнение правото на гадателите Авгури да искат преместване на къщата заради полета на наблюдаваните от тях птици.

Текстът говори сам за себе си. Той показва каква безспорна власт имали в Рим жреците Авгури, покровители на храма на Юнона Монета. Самата им компетентност да тълкуват бъдещето по поведението на птиците била всепризната тежест/сервитут върху всеки недвижим имот като гореописания. Те били пазители и разпоредители на целия съдебен архив на Рим вкл. на образците на процесуални акции и формули и удостоверявали съдържането на законите като последна инстанция- както твърди Pomponius в Digesta 1,2,2,6. Най-известнят от тях бил понтифексът юрист от 1 в. пр.не. Квинт Муций Сцевола[8]  Предполага се, че думата pontifex произлиза от pons-pontis=мост и fas=божествено право, т.е. мост-посредник към боговете). Колегията на жреците-авгури имала и две други много важни функции, свързани с управлението на Рим- auspicia и inauguratio. Ауспицията е птицегадателство, т.е. гадаене волята на боговете чрез полета на птиците, начина им на хранене или техния писък. Важен способ, особено по военни въпроси, било гадаенето чрез начина на кълване/ хранене на кокошките и техните подобни т.е. наземни птици (auspicia pullaria)- подбора на зърната, фигурите при стъпване на кокошката и т.н. За по-голяма прецизност следва да поясня, че auspicia е самото поведение на птиците, а augures са онези, на които е поверено тълкуването му. Чрез знаците на летящите птици (signa ex avibus) жреците тълкували небесните послания (signa caelestia), за да се служи на небето (de caelo servare). Така авгурите проверявали дали е налице божествена благословия за даден държавен акт и имали правомощие да се намесят ако съответният магистрат не се съобразявал с предвижданията им. По този начин те осъществявали пряка интервенция в администрацията на Рим по въпроси, които, макар не чисто религиозни, били чувствителни към божествено неодобрение. Освен това, освещаването на нови храмове или встъпването във висша длъжност[9] ставало чрез „приобщаване към авгурите“=”in-augura-tio”. Игнориране мнението на авгурите било немислимо, защото водело до възможно обезсилване на съответния публичен акт, вкл. и закон. Особена привилегия било правото на висш властник=магистрат да отправя такова запитване към боговете /auspicia impetrativa/, но интерпретацията на отговора им било изключително право на жреците. Чрез статута на авгурите Рим е постигнал свое регламентирано, институционализирано и централизирано птицегадателство, до което се допитвали и сенат и народно събрание.[10] Тяхното влияние се разпространило далеч извън столицата Рим след едикта на император Каракала от 212 г.н.е. Constitutio Antoniana, по силата на който всички свободни жители на империята получили римско гражданство и станали подчинени на римското право, на римските данъци и на римските жречески  институции- значи и на авгурите. Така същността на Рим като единна държава в правно и духовно отношение се разпространила от Италия към периферните провинции- вкл. и към недалечната Тракия.[11]

Авгурите били неделима част от понятието за римска власт, защото отношението към бъдещето е ъглов камък на всяка цивилизация. Тези жреци били нещо като религиозно-идеологически надзор на почти всеки управленски акт с политическо измерение.[12] Избирани са пряко от народното събрание с пожизнен мандат. И нещо, което често се пропуска: никой нямаше да ги търпи като институция цяло хилядолетие, ако наистина не познавали/разгадавали божествената воля – с много лесен последващ контрол. Също така и Сибилските книги/Libri Sibyllini – пророчески книги-сборник от оракулски предсказания на пророчицата Сибила от времето на Тарквиний Горди (VI в. пр.н.е.), чието отваряне ставало по решение на Сената. До тях са се допитвали дори във втората половина на IV в. н.е., вкл. Максценции 312г. и Юлиан Апостат 363г.- т.е. отново почти хиляда години.[13]

 

3.Изображенията на птици в мозайките на пловдивската базилика

Тук следва да припомня уговорката, че от горния реставриран пласт мозайки е разкрита малко повече от половината. Ние не знаем какви изненади са възможни от неразкритите пластове мозайки в ширина и особено в дълбочина- има най-малко един долен недокоснат пласт, вероятно от I в.н.е.

Това, което виждаме са 74 цветни мозаечни фигури на птици с приблизително еднакви размери. Няма нито една птица в полет- всички са изобразени в наземното си поведение. Само четири птици са с размахани крила, но на земята. Множеството са единични екземпляри, има само четири двойки, една от които в момент на съвкупление. Само фигурите на две птици са зад решетки. Не е изобразена нито една хищна/ловуваща птица като орел, сокол, ястреб. Между разпознатите 20 птици има различни видове гъски /вкл. египетска/, петли, кокошки, фазани, кеклик, пъдпъдък, паун, жерав, токачка, чайка, кълвач, папагал и гълъб- зелен африкански, т.е. предимно наземно живеещи птици, хранят се чрез кълване на земята, не разкъсват жертви, не са предмет на лов в мозайката и са подходящи за човешко наблюдение.

Най-ценното и задълбочено изследване на горните мозаечни птици принадлежи на проф. Златозар Боев в студията му Birds in everyday life and art in Bulgaria (Thracian and Roman periods) в Historia naturalis bulgarica 27:3-39, която студия и нейните препратки горещо препоръчвам на всеки любознателен читател. Голяма част от това изследване е посветена на римските птичи мозайки в пловдивската базилика. Ще си позволя да цитирам само някои от неговите изводи на известен орнитолог:

1.Повечето екзотични птици от римската епископска базилика в Пловдив са чужди на българската фауна. Седем от разпознатите екзотични видове обитават северна и тропична Африка, а не Тракия: розова блатна кокошка, египетска гъска, малък папагал, африканска токачка, абисинско вълнисто папагалче, африкански зелен гълъб, етиопска гъска с кръгли крила- един удивителен факт, според проф. Боев- с изключение на домашния паун. /Зл. Боев, цит. съч. с.26/.

2.Тези птици безспорно доказват връзките на Римската империя с източна тропична Африка- днешни Етиопия[14], Еритрея и Южен Судан, от където предимно са доставяли диви животни за римската арена. Според мозайките от там може да са донасяли и птици.

3.Други от мозаечните птици обитавали днешни Южна Испания, Франция, Италия, Алжир, Тунис и Либия.

4.Приложените към изследването географски карти за произхода и обичайната среда на изобразените птици е по-скоро карта на цялата средиземноморска Римска империя от Гибралтар до Босфора и прилежащите крайбрежни територии. Т.е. те не са местни птици за областта на Филипополис.

Центърът на тези карти и таблици е по-скоро Рим.

Изследването не се произнася за смисъла на фигурите от мозаечния под на базиликата спрямо функцията й на християнски храм, но това не е и предмет на подобна студия.

В заключение авторът изразява възхищението си от чувството на артистична симпатия към изобразените птици от античния майстор на мозайките.

 

  1. Сътресенията през IV в. н.е., когато е твърдяното изграждане на епископския храм във Филипополис.

Без да повтарям богатата, бурна и известна историческа хронология на това столетие, ще се опитам да маркирам само няколко събития и обстоятелства, които показват, че утвърждаването на Християнството на Балканите и специално в Тракия е бил бавен, мъчителен и противоречив процес, а не плавна, безконфликтна и еднопосочна еволюция. Този сложен цивилизационен преход има своя аналогия в съвременния жаргон чрез думите „две крачки напред, една назад“. Ето само някои от катаклизмите:

През 312г. Константин Велики побеждава на Милвинския мост пред вратите на Рим съперника си за императорската власт Максенций. С тази победа Константин се издига над всички останали претенденти за управление на Римската империя. Той става император на Западната Римска Империя, а съюзникът му Лициний- император на Източната, вкл. Балканите и Гърция.

През 313г. Константин и новият му партньор във властта Лициний издават прочутия Милански Едикт, с който официално се обявява религиозна толерантност в империята, т.е. преустановява се върховното покровителство на гоненията срещу християни.

Обаче през 320г. Лициний се отмята от религиозната свобода на Миланския едикт и започва ново гонение на християните и реставрация на древноримските култове в своите  източни територии вкл. Тракия и възстановява държавния култ към Юпитер. По тази причина започват войните между Константин и Лициний, които завършват през 324г. с пълен разгром на Лициний и с неговия плен.

За да утвърди новата религия, през 325г. Константин свиква под свое председателство първия Вселенски събор в Никея, където се утвърждава Символа на вярата и заклеймява тогавашната ерес. Нарежда се конфискация на съкровищата на езически храмове. А някои от тях се превръщат в църкви.

Обаче, както подчертава известният римски историк Леополд фон Ранке: Многобожието било победено, но в никакъв случай унищожено; Християнството спечелило превъзходство, но не и изключително господство. Все още не е отмряла вътрешната жизненост на езическите култове…и в местната администрация те запазили здравите си корени.[15]

От 360 до 363 римски император е Юлиан I. , който официално възстановява традиционната римска религия. Без да е забранено, Християнството губи специалния си статут. Юлиан е последният оцелял роднина на Константин от мъжки пол и смъртта му през 363 бележи края на династията- започнала с покръстителя Константин и завършила с „отстъпника“=“апостат“ Юлиан, заклеймен от християнските епископи

Чак през 391 император Теодосий приключва официалното приемане на християнството като забранява езическите ритуали на обществени и частни места и закрива всички езически храмове. Обаче по силата на един договор от 382 Теодосий разрешава заселването в Тракия на вестготи, а те през 395-397 опустошават Балканите и Гърция и през 401 тръгват срещу Италия и Рим. Тези вестготи естествено не били християни и 20 годишното им присъствие на полуострова е една нехристиянска/варварска власт.[16]

Някъде в средата или във втората половина на този бурен IV в. се твърди появата на Голямата Филипополска Епископска Базилика с нейните приказни и тайнствени мозайки.

 

  1. Възможни изводи за произхода и смисъла на мозайките в пловдивската базилика.

Едва ли някога ще стигнем до категоричен отговор на интересуващата ни загадка, изключващ съмнения или алтернативни обяснения. Достъпната цел е формулиране на версии и хипотези, които са исторически  правдоподобни и най-малко логически уязвими. Освен това не бива да се разделяме с безкомпромисната предпазливост и да се плъзваме по изкусителни предположения и романтични фантазии, защото историческата истина наказва подобна наивност. И да стъпваме, дори само с думи, върху тези свещени паметници с нужното смирение, скромност и съзнание за колективно усилие.

Когато се вглеждаме в такъв паметник, не бива да търсим изначален и последователен замисъл за обща хармония и единна естетика. При вулканичните катаклизми на  човешката история е възможно да се срещнат и заедно да застинат пластове от различни, чужди една на друга, епохи като снимка на едно странно историческо кръстовище.

Опитът за дешифрирането на мозайките в пловдивската епископска базилика е една сладка, но и отровна авантюра със самонадеяността. Тя ми дава усещането за гадаене на катедралата със 74 мозаечни карти, за да й познаем миналото. Тук много зависи от късмета. Въпросът не е просто за птичата мозайка като такава- в цялото римско Средиземноморие има мозаечни изображения на птици- примерно в Равена, в Йордания, в самия Рим, в Египет, Сицилия, Сирия и т.н. Една от най-изящните е сирийската от гр. Хомс, изобразяваща два пауна около разкошна амфора, върху която са кацнали два гълъба. Друга пленителна мозайка от Сицилия е впряг на две гъски, воден от малко момченце. Но те са индивидуални, изолирани декорации предимно в частни къщи. А такова струпване в една обществена сграда-базилика на цели 74 /седемдесет и четири/ мозайки на различни птици като във Филипополис-Пловдив не можах да открия никъде в достъпните каталози. Тази уникална количествена концентрация определя качеството на загадката.

Ще започна с установените факти, за да премина към възможните им комбинации и тълкувания.

 

5.1.Преди всичко, занимаваме се с християнски храм от 4в., където е запазен само подът, но не и стените и куполите над него. Представата за последните се формира от сравнителната фантазия. Това, което може да се каже със сигурност е, че този под, състоящ се от 74 мозайки на птици, не е характерна декорация за християнски храм. Върху него липсват основните християнски символи, напр. доминиращ кръст.[17] Всичко това ни кара да предположим, че се касае за сграда, съдържаща оцелели съставни части от различни епохи, а не хомогенно проектирано и изградено здание. Нас ни интересува само произходът, смисълът и функциите на съществуващите мозайки от птици.

 

5.2.Приемам твърдението на болшинството археолози, че сградата датира от 4в. н.е. Мненията се разделят за рождената епоха на птичия под и каква е била първоначалната сграда над този под при създаването на мозайките. Може ли птичите мозайки да са „знаци за идентичност/лична карта“ на оригиналната постройка? Предпазливо припомняме, че остава неразкрит най-малко още един подов пласт с вероятни остатъци на вътрешни и външни стени от предишни векове.

 

5.3.Приемам и твърдението, че се касае за сграда-базилика. Това помага да заключим, че в древноримския смисъл на тази дума става въпрос за многофункционално обществено здание с мемориална цел, или съдебна сграда, или пазар, или банка, или място за граждански събрания, вкл. и култова сграда. Т.е. обемът на понятието „базилика“ е много по-широк и по-древен от представата само за християнски храм.

 

5.4.Коя обществена дейност в древния Рим е била фокусирана върху птици? Това е птицегадателството /auspicia/ на жреците-авгури, подробно описано в горната т.2.4. Както подчертах в т.3, разпознатите птици на мозайките са предимно наземно живеещи, хранят се чрез кълване на земята, не са хищни да разкъсват жертви, почти всички са ниско летящи и подходящи за човешко наблюдение. Това са точно „живите инструменти“ на авгурите за предсказване на бъдещето и волята на боговете. Нямам данни подът на пловдивската базилика да е бил под на авгурски храм, но е възможно предишната древна сграда да е била базилика, свързана с култа към птицегадателство. Имайки пред вид, че авгурите били неделима част от понятието за римска власт, че упражнявали култов надзор над почти всеки управленски акт и че игнориране на мнението им водело до възможната му отмяна- всичко това позволява да се предположи, че изразните форми на почитта към тях били подходящи за всяка обществена сграда,  където се осъществявала римска администрация[18]– като базиликите, дори те да не били храмове[19]. Напълно споделям хипотезата на ръководителя на екипа, изследващ паметника, Жени Танкова – археолог, изказано и на конференцията за епископската базилика през 2018: „Дано да намерим храм, посветен на императорския култ. Ние много отдавна сме на това мнение, че най-вероятно се отнася за някаква култова по-ранна римска сграда“. Възможно е да сме изправени пред пластове на повече от един по-ранни култове, като птицегадаенето и императорския култ не са взаимно изключващи се. Обаче, евентуалният императорски култ в по-долен пласт не би отговорил на въпроса за птиците в по-горния- сега разкрит и реставриран. „И не бива непременно да се търси Храм на императорския култ като се пренебрегват другите възможности за помещаване на култа“- примерно култови зони в обществени сгради с колони и други пространства.[20]

Това, което твърдя само е, че възможно обяснение на  множеството изображения на птици върху мозайките на вероятния предхристиянски римски храм-базилика във Филипополис/ Пловдив е някаква връзка на тази сграда с култа към птицегадаене като религиозно-управленска дейност. Още по времето на Омир Тракия познава птицегадателите.  Алтернативата е да признаем, че се касае за мозаечни илюстрации на древна птицеферма или на античен учебник по орнитология. Ако са верни твърденията на Милена Райчева в посочената й по-горе забележителна дисертация, че Тракия е посещавана от редица императори като Хадриан, Каракала, Септимий Север, Алабагал и членове на техните династии, едва ли може да предположим, че тези високопоставени гости на Тракия и  Филипопол са пристигали от Рим без култовите си пристрастия към Капитолийската триада и към нейните жреци и традиции. Филипопол дори е удостоен с титлата „пазител на императорския култ“=„неокория“[21] Да не говорим за водовъртежа на 4в., когато Тракия е била опорна провинция на конкурента на Константин-  „реставратора“ Лициний и на „отстъпника“ Юлиан.  Както вече казах, птиците-мозайки не са християнски под, макар да ги намираме в християнска катедрала. За мен това са мозаечни „икони“ на култа към птицегадателство. Тук става въпрос само за една хипотеза, за една версия, която има право на живот докато не бъде опровергана от преки доказателства или изпреварена от по-вероятна.

 

5.5Защо раннохристиянски църкви /3-4 в.н.е./се изграждали върху/до/във предишни римски храмове? Никой не твърди, че между древните римски култове и християнството има някаква приемственост и че второто е еволюция на първите.[22] Те са напълно несъвместими и затова преходът е продължил три кървави века до пълната победа на новата религия, която със същата нетърпимост започва да преследва старата и нейните поклонници.[23]  Тогава защо са делили или заимствали храмове през 3-4 в.?[24]Какъв е бил смисълът на този целенасочен вековен подслон на християни в езически храмове, за да станат впоследствие църкви? Идеята за обсебване не е особено убедителна за времето, когато християните са били безправни, преследвани и избивани. Трябва да има друга сериозна причина за тази тяхна странна „привързаност“ към римските храмове.

Възможният отговор е в защитата, която римското право давало на храмовете въобще като свещени места.

Римското право познава три категории свещени вещи:

Res sacrae: това са посветените/обречените на Боговете храмове, обслужващите ги пространства, статуи, олтари и др., които се обявяват

и освещават като такива от компетентен магистрат. По този начин те се изключват от граждански оборот, не могат да бъдат отчуждавани, придобити по давност или предмет на съдебен спор- завинаги.

Res religiosae: гробища и отделните гробове, където чрез погребението дори на един покойник се считало, че частната собственост върху тях е доброволно прехвърлена на боговете и така също ставали неотчуждими. Това се отбелязвало в надписите на надгробните паметници

Res sanctae: вещи под закрилата на боговете, но не тяхна собственост- като крепостни стени, крепостни врати и подобни.[25]

Същото го подчертава изрично Папиниан в Digesta 18.1.73:

 

Ако един храм бъде разрушен от земетресение,

мястото на сградата не става по този начин светско

и значи не може да се продава.

 

И още една защита, според Модестин, в Digesta 18.1.62:

 

Който по повод на публичната си или военна служба

пребивава в дадена провинция, няма право

в тази провинция да купува недвижими имоти.

 

Този почти абсолютен вещноправен имунитет на римските храмове, олтари, гробищни паркове и обществени сгради-базилики предоставял на ранните християни една относителна сигурност, подслон и убежище срещу възможни посегателства, произвол и уязвимост- особено що се отнася до стари, бивши или изоставени свещени места, но с валиден сакрален статут.Това до пълния триумф на новата религия в края на 4в. Не изключвам странното разрушаване на храма около средата на 6 в. да е свързано с тогавашната каноническа стерилна нетърпимост към предхристиянското му битие и към езическите елементи  в него.

Християнството обявило война на живот и смърт срещу древната римска религия, но не и срещу римското право като ненадминат шедьовър, което се опитали още тогава да консервират чрез Кодекса на Теодосий II в 438г. и Кодекса на Юстиниан I от 529-534. Те не си давали сметка за духовните корени на древното римско право, които били и в римската религия.[26] По тази причина опитът да се клонира чрез правни клетки  Древният Рим в Новия Рим на Босфора бил обречен.  Това става ясно още през пети век, когато срещу готи, вестготи, хуни и вандали пред вратите на Рим нямало кой да застане, подобен на Муций Сцевола, двамата Сципиони, Гай Марий, Сула, Помпей, Марк Агрипа, Юлий Цезар, Октавиан или Германик, Траян или Хадриан- всичките поклонници на римската божествена триада. Рим ни е оставил урока, че публичният морал има две подпорни колони като непогрешими критерии: себеотрицанието към живота и себеотрицанието към властта в името на Отечеството. Семената и на двете идват от религията.[27]

 

Голямата епископска базилика във Филипопол/Пловдив със своите разкрити и неразкрити тайни е една загадъчна многопластова мозайка. Нейната мистерия не е по силите на индивидуална амбиция, а само на колективен ум. Надявам се с предходните редове да съм почистил поне едно нейно камъче. Ако резултатът е някое развълнувано сърце след посещението си в базиликата да погледне към небето и към летящите по него птици- значи Възкресението на древния храм е започнало. Древните са гледали птиците, за да познаят бъдещето, а ние ги гледаме върху мозайките, за да познаем миналото – вълнението е същото.

 

Великден, 2020                                         

Валентин Брайков

                                         

[1] значи тя е с 2 м по-дълга от Пантеона в Рим /84м/, но 20 м. по-тясна от него /58м/

[2] J. Michael Rainer, Römisches Staatsrecht, Darmstadt 2006, s.s. 102-104

[3] Цитатите са от изданието „Омир–Илиада“, превод от старогръцки Александър Милев и Блага Димитрова, Народна култура, София 1971

[4] Според проф. Александър Милев, цит. съч., обяснителна бележка 125, „Когато гадаели чрез птици, заставали с лице към север. Дясната им страна била на изток, а лявата на запад- съответно към изгрева и към залеза /мрака/, затова появата на птица отдясно била смятана за благоприятна“- като чаплата на Атина Палада отдясно по пътя на Одисей и Диомед.

[5] не съм чул съвременен български винопроизводител да е поне развълнуван и вдъхновен от древното тракийско вино и легендарната тракийска чаша на цар Приам, според тези стихове на Илиада.

[6] наречен капитолийски, защото при строежа на храма в основите му била намерена отлично запазена човешка глава= caput /лат./ и от там жреците го нарекли Capitolia

[7] Орелът-символ останал на римския щандарт до битката при Милвинския мост  през 312 г.н.е., когато Константин Велики побеждава съперника си Максенции пред вратите на Рим, след което създава свой собствен щандарт с първите гръцки букви на името Христос- известната христограма/labarum, която Константин видял на небето като знак за победа

“in hoc signo vinces” = „с този знак ще победиш“.

[8] Rainer, op.cit., s.79

[9] Rainer, op.cit., s.104

[10] Не ми е известно по-прецизно и изчерпателно изложение по този въпрос от това на Бащата на историята на римското държавно право Theodor Mommsen- носител  на Нобелова награда- в краткия курс на неговия шедьовър Abriss des Römischen Staatsrechts, Leipzig, Düncker & Humblot, 1907, s.s.131-133, s.s.216-221. На неговата заглавна страница също има летящ орел.

[11] Тракия изглежда е била между любимите провинции на Каракала, съдейки по посещенията му там и отношение на населението към личния му култ вкл. спортните игри в негова чест през 214 и откритата апликация на колесница с негов образ.

[12] Следва да поясня, че римската религиозна и светска администрация са се развивали през вековете успоредно, между тях няма конкуренция за приоритет като в Средновековието, нито е възникнала двойна аристокрация. Но те били част от единна ефективна власт с предимно хоризонтално разделение, като етажите на пирамида, а не съвременните вертикални функционални колони на управление. Дори титлата Augustus била сродна дума на augur в смисъл възвишен- Ulrich Manthe, Geschichte des Römischen Rechts,C.H.Beck 2016, s.85

[13] Любопитно е преданието за римския хороскоп чрез птици, заимстван и от други древни/ източни цивилизации: Феникс 1-31 януари, Кълвач 1-29 февруари, Лястовица 1-31 март, Сокол 1-30 април, Фазан 1-31 май, Пеликан 1-30 юни, Паун 1-31 юли, Гълъб 1-31 август, Жерав 1-30 септември, Лебед 1-31 октомври, Ястреб 1-30 ноември и Орел 1-31 декември

[14] Това, което не знаех е, че Етиопия била позната и на Омирова Гърция през 8 в.пр.н.е., а вероятно и етиопските  птици в гръцка Тракия. Още в Първа песен на Илиада богинята Тетида утешава на морския бряг обидения си син Ахил и му обещава ходатайство пред Зевс, стих 423-427:
Вчера отиде Кронид да гостува отвъд океана

при етиопци почтени, а с него и всички безсмъртни.

След единадесет дена той пак на Олимп ще се върне,

аз ще се кача тогава в двореца му с прагове медни,

ще го помоля смирено и вярвам, че той ще ме чуе.

А богинята на дъгата Ирида отива, на път за „царството на етиопци“, да повика боговете на вятъра Борей и Зефир да разпалят кладата на Патрокъл, по молба на Ахил- Песен 23, стих 205-210.

[15]Leopold von Ranke, Römische Geschichte, Nikol Verlag, 2019 Hamburg, s.531

[16] Крис Скар, Хроника на Римските Императори, превод от английски, издателство Рива 2008, стр.229-230.

[17] Да имаше поне христограмата-лабарум на Константин Велики.

[18] Въобще за римската администрация препоръчвам: Малина Новкиришка-Стоянова, Администрация на Aerarium и Fiscus в Древния Рим, Ius Romanum 1/2018

[19] Известни са само олтари за птицегадаене в градове извън Рим и военни лагери=auguracula.

[20] Вж Милена Райчева, Автореферат към докторска дисертация „Императорският Култ в Провинция Тракия“- СУ Кл.Охр, Ист.ф-тет, 2013 София стр.6-7. Пак там-  никъде птиците не се споменават като проявна форма на императорския култ или някакво тяхно съчетание.

[21] Вж пак Милена Райчева, цит.съч., с.26-27. Освен това, времето за издигане на внушителен императорски храм не съответствало на риска от кратко управление и евентуална damnatio memoriae/проклятие на паметта им от следващия обожествен император. По-практични били тържествени арки, култови зони в съществуващи сгради с колони или статуи и скулптурни апликации, както и големи спортни игри- пак там, с.с.10,21-23,28,34.

[22] За разлика от приемствеността между древногръцкия и римския пантеон.

[23] „Да нямаш други богове освен Мене“, Мойсей II, 20:3

[24] Ето нещо от дългия списък на римски храмове, превърнати в църкви: Римският Пантеон, Храмът на Минерва Медика, Базиликата на Юний Бас, Basilica Julia, Олтарът на Бога Митра остава под Basilica di San Clemente – където е гробът на Кирил в Рим, нашата Базилика Св. София е построена върху/до древно римско гробище, Ротондата Св. Георги в София е построена върху/до бивша трикуполна римска базилика и др.)

[25] подробно описано в Max Kaser, Das Römische Privatrecht, Erster Abschnitt, München 1971, s.s.379-381

[26] Не случайно шедьовърът на великия немски юрист Рудолф фон Йеринг се казва „Духът на римското право“=”Geist des Römischen Rechts”- 1865

[27] Съвременната популярна представа за древния Рим е повлияна от зрелищни, бурни и сензационни истории в борбата за власт и експанзия. Дори да са верни, те премълчават простия факт, че в продължение на 1000 години милиони обикновени римски граждани са воювали за империята с морал и вяра, превъзхождащи тези на противника. И че в подножието на вулканичния политически връх е имало някакъв стабилен ред и ежедневие, от които са възникнали безбройните мъдри римски сентенции и гениално римско право.