Благодарим сърдечно за предоставянето на статията на интернет изданието Грамада от www.braykov.comкакто и лично на автора за специалното посвещение за нашите читатели

Думите на словото са като нотите на музиката – неточната им употреба лишава словото от смисъл и музиката от хармония.

Римският термин magistratus  произлиза от латинската дума magis (повече) и означава едно по-високо обществено положение спрямо останалите граждани. Древните магистрати са всъщност висшата администрация на Рим, неговият елит, който възприемал държавните си функции като една голяма чест, изключваща каквото и да било заплащане. Магистратурата, народното събрание и сенатът съставлявали трите опорни стълба на римската република.

Върховни римски магистрати били двамата консули като колективен държавен глава, следвани от 16-те претора като далечна аналогия на ресорни министри и 10-ината народни трибуни, представляващи плебса във властта, цензорите – отговарящи за данъчните постъпления, после идват курулските едили като градска администрация на Рим и накрая 20-те квестори, от които 10 действали като провинциални претори  и 10 като пълномощници на консулите в Рим. Имало и по-маловажни магистрати, отговарящи напр. за сеченето на монети или за поддръжката на пътища. Историците не престават да се удивяват с каква малобройна, но гениално замислена и невероятно ефективна магистратура е управлявана огромната римска империя.

Интересно е да се отбележи, че в римски смисъл магистрат и правосъден орган не са синоними. Не всеки римски магистрат е съдия и не всеки римски съдия е магистрат. Например консулите само инцидентно се занимавали с казуси за личен статут и наследствено право на членове на елита, трибуните могли да налагат главно наказателни глоби, курулските едили отговаряли предимно за полицейския надзор и разрешаване на спорове на пазарите, а квесторите инцидентно осъществявали делегирани им съдебни функции. По принцип само нисшата магистратура се занимавала с първичното наказателното и гражданско правосъдие- tresviri capitalis и decemviri litis iudicandis. От друга страна, съдията /iudex във формуларния процес, комуто преторът възлагал да издаде решение по даден спор съобразно преторското предписание/формула, въобще не бил магистрат в римски смисъл, а само частно лице-арбитър.

Истински ангажирани с римското правосъдие били главно магистратите-претори и особено двама от 16-те: градският претор на Рим (praetor urbanus) и преторът за чужденци (praetor peregrinus). В продължение на столетия те натрупали един сборник/Едикт с предписания-формули как да се решават частноправни казуси въз основа на определени факти. Те не само обобщавали практиката, но осмисляли и развивали правото, създавайки нови институти. Най-известното такова преторско творение е договорът за продажба. Това продължило до император Хадриан /117-138 г.н.е./, когато неговият славен юрист, преторът Салвий Юлиан /от северна Африка/, завършил окончателната редакция на многовековния Едикт (Edictum Perpetuum=Вечният Едикт). Това го има във всеки учебник по римско държавно право. С този особен профил терминът магистрат е навлязъл в някои европейски езици, но само в смисъла на най-висши и изключителни юристи, които развиват и творят правото – предимно в англосаксонската традиция и в някои континентални системи. То обаче не се отнася за България, където съдът прилага правото, но не го създава.

Интересна позиция в римската административна йерархия /между консул и претор/ заемал преторианският префект=praefectus praetorio, който по начало бил шеф на генералния щаб, командващ  армиите в Италия, но постепенно му била призната съдебна власт до 100 мили около Рим. Звездите на римското право, магистратите Папиниан и Улпиан /сирийци/, също били преториански префекти, което доказва, че личността прави поста, а не обратното.

Обобщеното призвание на римските магистрати се съдържа в обичайното обръщение на сената към консулите:

Caveant  consules ne quid detrimenti res publica capiat

                      Консулите да бдят да не пострада републиката

Това беше любимата фраза на покойния проф. Михаил Андреев. Магистратите били истинските стопани на републиката. Доколкото възложената им в различни области грижа за римската държава изисквала правосъдна дейност, дотолкова са я имали и упражнявали.

Най-важната черта на римските магистрати е, че те били избирани – в дълбока древност от събрания на стотници, триби и курии, а по-късно и от сената. Веднага щом била обявена изборната дата за определена магистратска длъжност, желаещият да я заеме трябвало публично да манифестира това свое намерение. През целия предизборен период той следвало да носи бяла тога – candida, от латински candidus – ослепително бял, прост, неподправен, откровен, искрен. Така започнали да го наричат candidatus, защото от него очаквали качествата и добродетелите, символизирани в чистотата на белия цвят. Непосредствено преди избора кандидат-магистратът трябвало да се представи лично пред събрание на неговите избиратели, за да преценят доколко е бял и искрен.

Ние, българите, нямаме зад гърба си величието на римската история. Но и ние носим дълбоко в душата си вярата в белия цвят като символ на чистота, щастие, добродетел и възраждане. Спомнете си белите тържествени одежди на патриарха, бялата лястовица, бялата половина на мартеницата и др. Достатъчно е само да се вгледаме в себе си, а не като духовни просяци да протягаме ръка за чужди ценности. Ангелът в гроба на Христос, който възвестява Възкресението Му – и той е „облечен в бяла дреха“, Марк 16:5.

Великден
2016                                              Валентин Брайков


star



Използвана литература:

1.Theodor Mommsen, Abriss des römischen Staatsrecht, Leipzig 1907

  1. J.Michael Rainer, Römisches Staatsrecht, Darmstadt 2006