Част втора. Корпоративната наказателна отговорност в държавите на англосаксонската правна система.Разпространение в законодателствата на Европа.

„Винаги има първи път да се създаде една норма, и така трябва да бъде“

съдия Ричърд Поснър при произнасяне на решение по дело Flomo v. Firestone Natural Rubber Co., 643 F.3d 1013, 1017 (7 th  Cir. 2011), САЩ.

Кратък увод.

Идеята на втора част от статията е да се скицират основните характеристики на института на корпоративната наказателна отговорност (КНО) в различни държави по света. Това изложение е структурирано в четири точки и заключение. На първо място се разглежда приложението на КНО в САЩ, която по различни политически, икономически и други съображения е основен двигател за „мигрирането“ му на континента, допълнително това е и държавата с най- богата практика в тази връзка. Втора точка обсъжда състоянието в останалите държави на обичайното право. Трета точка  накратко посочва някои по – важни международни акта, касаещи института, плюс актове на вторичното право на Европейски съюз(ЕС) в тази връзка. В последната четвърта точка е посветена на Европа, по – подробно е посочено приложението на КНО във Франция  и Испания, плюс панорамен щрих към останалите европейски държави, където КНО е познат. На края тази част завършва със заключение, общо за двете части на статията, съдържащо обобщение на изложението в двете части на статията.

  1. САЩ.

Една от основните характерни особености на щатската доктрина за КНО е неимоверно широкият `и обхват. Според федералният и щатските закони, корпорацията може да носи наказателна отговорност за всяко престъпление, извършено от член на нейният състав(служител, управител, съдружник и пр.) във връзка с изпълнение на работните си/ служебни задължения, водещи до преки или косвени ползи за дружеството. Достатъчно е деянието да е извършено и само от един член от мениджърския, а понякога и от  не мениджърски състав на дружеството.

Обвинението е значително улеснено, защото прокурора не е необходимо да доказва, че управителният състав на корпорацията окуражава, подпомага или извършва самото престъпление. Според съдебният прецедент, ще е налице КНО, дори и когато работникът/служителят извършва престъплението, нарушавайки политиката на фирмата и в разрез с инструкциите, които са му дадени от управлението `и[1]. Корпорациите могат да бъдат наказателно отговорни за почти всички видове (според някои източници става въпрос поне за 4 000 различни[2])федерални престъпления, с изключения на тези, които по характер и същност изискват лично участие на физически лица в осъществяване на изпълнителното деяние(убийство, изнасилване и др.).

Както се отбеляза в първа част на настоящата статия, доктрината за КНО в САЩ е развитие на отговорността за чужди действия в деликтното право. Имайки предвид, че института vicarious liability е продукт на прецедента, може да се твърди с основание, че развитието на института КНО е продукт по- скоро на съдебният акт, чрез който пределите и особеностите му се определят с относително стабилно  и постоянно надграждане. Следва да се посочи, че писаният закон е също по- важен  източник, голяма част от реализацията на отговорността е на база неизпълнено по закон задължение на корпорациите и / или установен статут за носене на КНО при осъществяване на някои видове престъпления[3].

Начало на съвременното разбиране за КНО  поставя делото New York Central & Hudson River Railroad v. United States 212 U.S. 481 (1909)[4].  Според решението, КНО съществува при наличие на два елемента:  (1) физическото лице, извършител на деянието следва да бъде свързан с корпорацията и да действа в обхвата на служебните си задължения с нея и (2) те трябва да са в полза на корпорацията. Така съдът по същество се занимава с въпроса за качеството на конкретния деец в посочения аспект и неговото деяние, с цел да се установи наличието/ липса на КНО[5].

Съдът на база този тест, в следващите си решения не навлиза в технически подробности, що касае белезите на тези две условия[6]. Така например защитната теза, според която корпорацията не е виновна, защото управителното тяло не е одобрило противозаконната деятелност на прекия извършител, се отхвърля с мотива, че е достатъчно последната да е осъществена като „облечена с власт“ в контекста на  обичайните служебни действията на извършителя[7] . Все пак, двата изискуеми елемента от състава на КНО „в кръг на служебни задължения“ и „в полза на корпорацията“  са императивно необходими за да бъде на правена разлика между действията на конкретния извършител в светлината на това, дали той следва да носи само лична отговорност, или пък тя възниква за корпорацията[8].

Дали деянието е извършено в полза на корпорацията е решителен момент, за анализа на деянието, отговорът на този въпрос е  отключващ фактор за диференциация между лична и корпоративна отговорност. Така например, ако дееца действа в кръга на службата си, но деянието е против интересите на неговия работодател, то отговорността е лична, а не за корпорацията [9]. Присвояване на средства от недобросъвестен служител, който е оторизиран да приема и предава суми  на клиента, не  би могло да доведе до КНО за банката- работодател, тъй като присвояването е очевидно нежелан за нея изход[10]. Съдът не изисква да бъде установено по делото, че корпорацията получава реално полза от противормерния акт, нито деецът да действа изключително в полза на корпорацията[11]. КНО възниква, когато деецът не действа в полза на корпорацията, нарушавайки закона, но другите служители са наясно с деятелността му и не предприемат никакви действия да я прекратят[12].Накрая, ако корпорацията като цяло може да се асоциира със своите служители, то без значение е , на какво ниво в йерархията е конкретния извършител[13]

Възникването на КНО е предопределено от три условия:

  • Първо, служителят на корпорацията следва да извърши забранено от закона деяние(actus reus), в изискуемата по закон форма на вина- умисъл или непредпазливост(mens rea). В зависимост от служебното положение на конкретният деец в йерархията на съответната корпорация, когато е налице личностният субективен елемент- вина при извършване на деянието е възможно да възникне КНО  за компанията, като връзката е право пропорционална. Алтернативно, субективният момент може да възникне и на база „колективно знание” на работодателите/управители на дружеството, дори и когато  отделният служител на същото не притежава доведена до знанието му  информация, че престъплението ще се извърши или е извършено;
  • Второ, деецът следва да действа в обхвата на служебните си задължения. Такова е всяко едно действие, извършено от служителя във връзка със свързаните с изпълнение на службата/ работата му задължения. Практически израз на това условие е, че съдът може да постанови осъдителна присъда, дори и когато корпорацията е забранила на служителите нарочно извършване на определени действия;
  • Последно, деецът следва да действа с намерението, че е възможно да облагодетелства корпорацията. Този широк субективен стандарт е налице, дори и когато липсва специално субективно намерение на дееца за облагодетелстване на дружеството, още по- малко последното действително да е облагодетелствано от престъплението, т.е. действително да са настъпили ползи за нея от извършване на престъплението[14].

Може да се обобщи, че САЩ въвежда някои принципни положения, които отличават системата `и тази на другите държави на англосаксонската правна система.  Такива са:

  • Едновременно наличие на индивидуална и корпоративна наказателна отговорност за извършване на „бизнес” престъпление;
  • Стриктно законово закрепена[15] наказателна и гражданска отговорност на корпорацията за деяния, извършени от нейни служители/ управители в курса на техните служебни задължения;
  • Различни наказания за корпорациите, признати за виновни в извършване на престъпления;
  • Стриктно определени задължения на корпорациите в закона, според които с цел избягване на обвинения за извършено от фирмата престъпление, те следва да съдействат на федералните власти с активни действия;
  • Правомощия на прокуратурата да използва процесуални средства по отношение на изпълнение на наказанието, неприсъщи при осъждане на физически лица ,например отлагане изпълнението му, споразумение за налагане на финансови санкции и структурни реформи в дружеството, посредством които може обвинената корпорация да избегне наказателно производство пред съд[16];

Системата от наказания, предвидени при осъществена КНО е характерна за САЩ, а в последствие  и взаимствана в Европа. В нея са включени финансови санкции- глоба, възстановяване на причинени щети и др.; не финансови наказания, които се налагат акцесорно към главните – например загуба или суспендиране на лиценз за извършване на определена търговска дейност или спиране на дейността изобщо; граждански и административни санкции налагани от правителството; допълнително могат да носят и гражданска отговорност за извършеното престъпление и не на последно място в някои случаи – наказания, свързани с репутацията на фирмата- публикуване на присъдата, и др. подобни[17].

Практически израз на законодателно установените правила за КНО е, че щатското обвинение и респективно- съд  подхождат твърде внимателно и корективно при преследване на корпорациите за извършени престъпления и налагане на съответните наказания, в зависимост от фирмата,  която е извършила престъпление, съобразно и наложен на федерално ниво ориентировъчен стандарт[18]. Така например по- малките фирми  носят наказателна отговорност най- често при пряко извършено престъпление от всеки един от работниците/ служители на фирмата, докато за големите корпорации това не е основният фактор. Последните обаче се преследват de facto при неизпълнение на задължението си да съдействат на държавата при превенция и контрол за извършване на бизнес престъпления[19].

КНО  се признава за едно от основните средства в борбата с организираната транснационална престъпност, улеснен начин за наказване на престъпления, извършени от корпорации, когато е трудно да бъде идентифициран прекият нарушител на закона. Допълнително самите фирми имат интерес от съществуването на този институт и като цяло не лобират против наложения в страната стандарт[20]. В този смисъл, проблемът е обект на постоянна законодателна регулация във вътрешен план[21].

  1. Виждането на другите държави от англосаксонската правна система.
  • Обединено кралство.

Господстваща доктрина в Обединеното кралство за КНО в своят модерен вид е създадена в средата на 40-те години на миналия век. Според нея, виновното поведение на някои от служителите или управители на компанията се приема за равно на вината на самата компания(alter ego доктрина)[22]. Приема се, че концепцията е взаимствана и доразвита от гражданско дело Lennard’s Carrying Co Ltd v Asiatic Petroleum Co Ltd  [1915] AC 705, касаеща отговорност за чужди действия на работодателя – собственикът на кораб носи вина за вредите, причинени в следствие на лошото му изпълнение. С оглед на позицията му, това е лицето, чието съзнание и воля е равно на „вътрешното его“ на корпорацията, тази личност е самият център, равен на корпорацията, която управлява, така и последната но си отговорност за причинените вреди[23].

Водещ тест за определяне на alter ego -стандарта е зададен по делото Tesco Supermarkets Ltd v Nattrass[24]. Според това дело, необходимият субективен и обективен елемент от състава престъплението, водещо до  КНО ще възникне, ако те съществуват за борда на директорите, управляващият директор или това лице, комуто е делегирано упражняване на управленските права на корпорацията. Така КНО зависи от това, дали въпросното деяние осъществено от лицата, представляващи пряко съзнанието и волята на предприятието, за разлика от по- широкият обхват на отговорността за чужди действия (vicarious liability) в деликтното право[25].   Не става въпрос за формално установен статус на лицето- пряк извършител, същественото в случая е, каква е реалната негова функция и власт да определя и направлява политиката на компанията.  В този смисъл, КНО не представлява отговорност за чужди действия (vicarious liability), вместо това, конкретният и назначен като такъв официален представител (пряк извършител), следва да може да се идентифицира с компанията до степен, че те съставляват едно цяло, с общо съзнание и воля. Не е обаче от значение за съда доказване на обстоятелството, че компанията е виновна за действията на това лице[26]

В Обединеното кралство материалният обхват(кръга от престъпления), за които корпорацията може да бъде наказателно осъдена е значително по- тесен от този в САЩ[27]. Например по правило КНО не може да се носи в случаите, когато самото престъпление не може да бъде наказано с глоба и когато съответното престъпление по своята същност няма как да бъде извършено от корпорацията като такава[28]

Както и в САЩ, така и в Обединеното кралство са налице и законово(в смисъл на писмен акт) дефинирани възможности за носене на такава отговорност. Пример за това е   Закон за непредумишлени и корпоративни убийства[29] . Той се прилага спрямо организации, които в хода на своята деятелност създават предпоставки за смърт на трети лица, вследствие на грубо нарушение на релевантното им задължение за дължима грижа. Пасивната легитимация тук е сериозно разширена- подсъдими могат да бъдат корпорации, съдружия, полиция, обединени търговски асоциации плюс множество специфични правителствени учреждения, неправителствени организации, включително и такива с ограничени ресурси. Според  писмените указания към прокуратурата по приложение на закона[30],  обвинението следва да докаже единствено, че нарушението на организацията е над стандарта за минималната изискуема причина за настъпване на смъртта. Това указание обаче се поставя под съмнение, зависи от интерпретацията на съда[31].  Според практиката, всеки свободен волеви акт, осъществен от информирано възрастно лице, в нормално състояние на съзнанието  би бил достатъчен да прекрати каузалната връзка между резултата от деянието и неизпълнение на задължението на организацията[32].

Следващият елемент от състава на КНО е грубо нарушение на релевантната дължима грижа- това е задължението, което законът за небрежността възлага на работодателя към неговите служители, като предварително условие във връзка с доставка на стоки или услуги, или задължение за дължима грижа за здравето и сигурността към трети лица, което представлява заемка от института небрежност на гражданското деликтно право[33]. Установяването на това нарушение и интензитета му(в светлината на груба небрежност), изисква определяне на конкретно нарушение на законодателството, свързано със защита здравето и сигурността,  колко сериозно е то и колко голям риск е поет при деятелността, в контекста на причинената в следствие на нарушението смърт. Последното условие е, престъпната деятелност да е извършена от главният мениджмънт на организацията, който е дефиниран като лица, играещи съществена роля при управлението  или определящи как да се управлява цялата или съществена част от деятелността на организацията[34].

2.2. Други държави на обичайното право.

Бившите сателитни държави на Англия ( с изключение на САЩ) следват установената в метрополията доктрина- в по- близка или по- далечна степен.

В Канада е възприета идентификационната доктрина, що касае до ангажиране института на КНО, но във по- широкият вариант , изискващ деянието да е извършено от т. нар. „висш служител“на корпорацията[35]. Отговорността на корпорацията се  идентифицира с действията и душевното отношение на  лицето, което има пряка връзка с корпорацията, което има властта да взема решения за управление на компанията в релевантната сфера на нейната дейност[36]. В законодателен план обаче, Канада прави диференциация между умишлените и непредпазливите престъпления, които могат да доведат до възникване на КНО[37]. Докато при непредпазливите престъпления в общи линии законът прилича на синхронния му такъв английски Corporate Manslaughter and Corporate Homicide Act 2007,  то умишлените престъпления водят до отговорност на корпорацията в три случая: (1) когато висшият служител лично извършва престъплението; (2) когато висшият служител има  умисъл и ръководи свой подчинен да извърши от обективна страна съответното престъпление; и (3) когато висшият служител, знаейки, че представители на организацията са извършители на престъпление, но не предприема разумни мерки, за да предотврати противоправната им дейност[38].

Австралия като цяло  следва постановките на съдебният прецедент в Англия до края на ХХ- ти век[39]. Промяната с приемането новия Наказателен кодекс[40] е радикална- от холистичния модел на статута към т. нар. доктрина за „корпоративна култура“, която се явява основна форма за КНО[41]. В общи линии, стандарта за възникване на отговорност при непредпазливи  престъпления е сходен с английският[42]. Когато става въпрос за престъпления изискващи вина извън стандарта небрежност,(например умисъл или нехайство[43]), този елемент трябва да е представен от корпоративното тяло  категорично, подразбиращо се или косвено установимо, като оторизиране или допускане на престъпното деяние. Оторизацията или допустимостта може да е налице при действия на борда на директорите, висшестоящите управители или посредством корпоративната култура. Корпоративната култура означава отношение, политика, правило, начин на действие или практики произхождащи от корпоративното тяло[44]. Така корпоративната култура е базирана на концепцията за организационна ,вместо индивидуална вина и кореспондира с действителното естество на процеса за вземане на решения от модерните организации[45].

Разликата с alter ego доктрината на Англия  и  vicarious liability отговорността в САЩ  тук е очевидна, което несъмнено поражда множество съмнения в доктрината до колко обоснована е новелата[46]. Въпреки това, стандарта очевидно е приет за правилен , последващите закона изцяло реципират доктрината корпоративната култура, това е посока, която в Австралия поема при определяне на КНО[47].

Под силното влияние на Обединеното кралство, с малки разлики в законодателството и съдебната интерпретация могат да бъдат посочен Нова Зеландия[48] и Индия[49]

  1. Международни актове и актове на ЕС, регламентиращи корпоративната наказателна отговорност.

Като продукт на англо- саксонската правна система, института КНО е трудно възприеман в Европа до края на ХХ-ти век по общо правило. Проблемите следват философията на концепцията, основно- теоретичното обосноваване на субективния елемент, изискуем за обективиране на всяко престъпление. На същата плоскост са и различия по отношение на елементите от конкретния състав на дадено престъпление, извършено от корпорацията, в голяма степен противоречащи на разбиранията на правото на европейските държави. Налице са и други допълнителни трудности- различните концепции и разлики в разбирането на КНО между доминантните държави от англосаксонската правна система(САЩ и Англия), включително и вариантното приложение на двете основни доктрини за КНО- като отговорност за чужди действия и идентификацията на управляващото лице. Международно- правна регулация е основния трамплин за експорт на института извън англосаксонската правна система, даваща възможност  КНО да бъде включен право на ЕС, от там- във вътрешните законодателства на държавите- членки, а и на други европейски държави[50]. Без претенции за изчерпателност, тук се посочват някои международни споразумения и Директиви на ниво ЕС.

  • Международно законодателство

В чл. 9 от Конвенция за защита на околната среда чрез наказателното право(1998 год.)[51], всяка от договарящите се страни следва да предприеме съответни мерки, които по необходимост могат да включват в себе си наказателни или административни санкции или други мерки против юридически лица (ЮЛ), за извършени нарушения по тази конвенция(чл.2 и 3 от нея) от страна на нейни органи, членове или други представители. КНО не изключва наказателната отговорност срещу физическото лице(чл.9 , ал.2 от Конвенцията).

КНО се предвижда и в Конвенция за борба с подкупите на чуждестранни официални лица в интернационални търговски транзакции[52]. Тази Конвенция съдържа в себе си клауза, според която всяка от договорилите се страни е длъжна да предприеме такива мерки,  които са необходими, в съответствие с легалните си принципи, за да въведе отговорност на ЮЛ за подкуп на чуждестранни официални лица(чл.2). В случаите когато вътрешното законодателство на съответната държава не позволява въвеждане на КНО, последната ще следва да осигури, че  по отношение на ЮЛ могат да се приложат ефективни, пропорционални и разубеждаващи не наказателни санкции, включващи и финансови такива(чл.3, ал.2).

Конвенция на ООН срещу транснационалната организирана престъпност( Конвенция от Палермо, 2000 год.)[53] е като че ли по- обстойна от предходните, що касае КНО. Според чл.10, всяка държава – страна по конвенцията, в съответствие с принципите на националното си право предприема мерките, необходими за въвеждане на отговорност на юридическите лица за участие в тежки престъпления, в които са замесени организирани престъпни групи, а също и за престъпленията, предвидени в съответствие с членове 5, 6, 8 и 23 на тази конвенция. Задължението  за въвеждане на отговорност е, че в съответствие с правните принципи на държавите – страни по конвенцията, отговорността на юридическите лица може да бъде наказателна, гражданска или административна. И тук има клауза за независимост на корпоративната отговорност от личната(чл.10 , ал.3), и установеност  характера на предвидените наказания – ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни или ненаказателни санкции, включително и парични(чл.10, ал.4). Този вариант на формулировка срещаме и на ниво право на ЕС

  • Вторично право на ЕС.

Политиката на ЕС в областта на наказателното право е ограничена по дефиниция[54]. По тази причина, създаване на Директиви е крайна мярка[55] . Тук можем да отбележим две действащи такива.

Първата е Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно защитата на околната среда чрез наказателно право[56]. КНО е разгъната детайлно. Така според чл. 6, ал.1 от Директивата, Държавите-членки гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подвеждани под отговорност за престъпленията, посочени в членове 3 и 4, когато тези престъпления са извършени в тяхна полза от лице на ръководна позиция в рамките на юридическото лице, действащо индивидуално или като част от орган на юридическо лице, въз основа на: мандат за представляване на юридическото лице, б) правомощие за взимане на решения от името на юридическото лице; или в) правомощие за упражняване на контрол в рамките на юридическото лице. Допълнително  държавите-членки гарантират също така, че юридическо лице може да бъде подвеждано под отговорност в случаите, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването на престъпление, посочено в членове 3 и 4, в полза на юридическото лице от лице на негово подчинение(чл.6, ал.2 от Директивата). Както и в международния акт, така и тук , КНО не изключва личната във всички нейни проявни форми- извършителство, подбудителство и помагачество(чл.6, ал.3 от Директивата).

Втора е Директива 2013/40/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 12 август 2013 година, относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета. Чл. 10 формулира съдържанието на КНО и въвежда едно задължение към държавите- членки за транспониране на тази разпоредба, в случаите на т. нар. „компютърни престъпления“, а формулировката е сходна с дадената в чл.6 от Директива 2008/99/ЕО[57]

Погледът към двете директиви води до извод, че ЕС като че ли е действал на принципа „и вълкът сит, и агнето цяло“, що касае КНО. Нормирането му е компилация между вижданията на САЩ и Англия, обхвата е максимално разширен(в контекста на конкретните престъпления, които директивите обхващат). По този начин е създадена посока към държавите членки – те следва да транспонират идеята за КНО във вътрешните си законодателства, в обхвата и параметрите на директивите, поне за съответните престъпления.

  1. Законодателства на някои европейски държави, регулиращи корпоративната наказателна отговорност.

Прегледа на законодателствата на европейските държави показва, че една не  – малка част от тях приема института на КНО преди регулирането му на ниво ЕС, с различен обхват и по различен начин. Налице е  втора група държави- членки, за които вторичното право на ЕС е естествен спусък, отключващ вратата към местното им законодателство в разглежданата посока, а има и трета група, които се опитват да запазят традиционното си виждане за невъзможност корпорацията да носи отговорност, за това като че ли „заобикалят“ свързването на института „отговорност“ с квалификацията „наказателна“, вместо което пренасят отговорността на корпорацията в сферата на административно- наказателното право. Тъй като последната група държави(между които и България,б.а.), не са предмет на  настоящото изложение, те ще бъдат споменати мимоходом.

  • Франция.

Франция е държавата, чиято правна система представлява основата на романската, често пъти се дава за пример като антипод на англо- саксонската. За това е особено показателно, че още през 1994 год. е нормиран института на КНО Според чл. 121-2 от Наказателен кодекс на Франция[58], ЮЛ с изключение на Държавата, е самостоятелно наказателно отговорно за престъпления, извършени от неговите органи или представители при условията на чл.121-4 и чл.121- 7(извършителство и съучастие). Местните публични органи и техни сдружения са наказателно отговорни само за престъпления, извършени във връзка с тяхната дейност, упражнявана на база обществено регламентирани представителни отношения. КНО не изключва отговорността на физическото лице,  осъществило лично същото престъпление. ЮЛ може да бъде субект на конкретно установени  престъпления, обичайно свързани с КНО- трафик на хора, организирана престъпна група, расизъм и пр. Френският закон предвижда обаче  наказателна отговорност на ЮЛ дори и за престъпления против живота, телесна неприкосновеност, здраве и сексуални престъпления[59].

Франция използва структурирана система от разнообразни наказания,  финансови и не финансови, налагани като главно наказание или като алтернативни и допълнителни. Основното наказание е глоба(чл.131-37), като нейният максимален размер възлиза на пет пъти размера предвиден за глобата на физическо лице- извършител(чл.131- 38). Когато ЮЛ е осъдено за престъпление, за което не е предвидено наказание „глоба”, тогава максималният размер на глобата е равен на 1,000,000.00 евро. Тези наказания драстично се увеличават при повторно извършено престъпление(чл.132- 12 до чл. 132- 16). НК познава и отлагане изпълнението на наложеното наказание глоба(чл.132- 30, чл.132-33, ал.2; чл.132- 36 и др. от НК).

Нефинансовите наказания са нормирани в чл.131- 39. Първите три от тях са  следните:

  • Унищожаване(заличаване) на ЮЛ. Налага се в случаите, когато то е създадено с цел да извършва тежки умишлени престъпления или когато тежкото престъпление е такова, за което е предвидено наказание три години лишаване от свобода или повече, в случаите когато престъплението е извършено от ЮЛ извън обекта на неговата дейност, но действителната цел за съществуването му е  да бъде осъществено престъплението. Това наказание не се налага на организации, създадени да представляват работници.Наказанието  изисква и следващо произнасяне от компетентният регистрационен съд по ликвидация(чл.131- 45)
  • Забрана за извършване на една или повече дейности- директно или индиректно- или постоянно или за срок до 5 години;
  • Поставяне под съдебно наблюдение за максимален период от 5 години;

Тези три наказания не могат да бъдат налагани на публични(обществени) органи, които са осъществили престъпление, както и на политически партии, асоциации и обединения с политическа цел. Интерес представлява и начина, по който френският законодател организира съдебното наблюдение, по смисъла на чл.131- 39 – 3 от НК. То се извършва от съдебен служител със специално определени от съда правомощия, свързени единствено и само с действия, относими към престъплението, за което ЮЛ е било осъдено. Най-  малко всеки 6 месеца този служител докладва на съда по изпълнение и наблюдение на наказанието. Съобразно и този доклад, посоченият съд докладва на съдът,  наложил наказанието „съдебно наблюдение”, а последният може  да наложи ново наказание или пък да освободи ЮЛ от изтърпяване на вече наложеното(чл.131- 46).

Останалите възможни наказания са:

  • Постоянно или временно закриване(в срок до 5 години) на представителство или офиси, използвани за извършване на съответното престъпление;
  • Забрана за участие в публични дейности, или постоянно, или в срок до 5 години;
  • Забрана –постоянна или временна за срок до 5 години, ЮЛ да прави искане за публично финансиране. Това наказание представлява забрана за осъдената фирма да прави искания за продажба и обезпечения от всякакъв тип, да получава ресурси от всички банкови институции, финансови обединения или инвеститори, както и от всяка форма на реклама(чл. 131- 47).
  • Забрана да издава чекове, с изключение на чекове, най- общо казано по покриване на дългове, в частност на публични вземания,
  • забрана да използва разплащателни карти за срок до 5 години;
  • Конфискация на средствата, които са били използвани или предназначени за извършване на престъплението, както и на продуктите от тях;
  • Публикуване на присъдата или разпространението `и публично по различен начин, включително и по електронен път;

Законът прави и диференциация на наказанията, които се налагат в резултат на реализиране на КНО(чл.131- 40). В маловажни случаи наказанията на ЮЛ са глоба, а за определена категория престъпления, тя може да бъде заменена с други наказания- ограничаване или спиране на права(забрана да издава чекове, с изключение на чекове, най- общо казано по покриване на дългове, в частност на публични вземания, б.а.), забрана да използва разплащателни карти за срок до 1 година; Конфискация на средствата, които са били използвани или предназначени за извършване на престъплението, както и на продуктите от тях). Възможни са и налагане на други допълнителни наказания- например конфискация на средствата, които са били използвани или предназначени за извършване на престъплението, както и на продуктите от тях. Съдът в маловажни случаи може да наложи само едно или няколко от предвидените наказания(чл.131- 43).

Изпълнението на установените наказания за ЮЛ е по общия ред (например чл.131- 48), с изключение на посочване на специфичните за ЮЛ такива- заличаване, съдебно наблюдение и забрана за финансиране. Предвидени са разпоредби за прекратяване на наказателно производство и реабилитация на осъдената фирма(вж. чл. 133- 14).

Така Франция е държава, която прилага изключително широко КНО, със сложна система от наказания и за множество нарочно предвидени престъпления. В една посока тази държава е по- рестриктивна към института от САЩ(по отношение на конкретния субект на престъплението), от друга страна по- всеобхватна, тъй като предмет на КНО  могат да бъдат и престъпления, характеризиращи се обикновено като „лични”- убийство, изнасилване и пр.

  • Испания.

Испания също като Франция е типичен пример за държава от континенталната правна система. С оглед на поетите международни ангажименти, в частност като страна съдоговорител  по различни конвенции и в резултат приемането на Директива 2008/99/ЕО, през 2010 год. Испания промени своят НК и въведе отговорност на ЮЛ за извършване на престъпления.

В чл.31bis, 1 от НК на Испания[60] е дадена дефиниция за възникване на КНО. В случаите посочени в кодекса, ЮЛ може да бъде наказателно отговорно за престъпления, извършени от него или от негово име, в негова облага, от законните му представители и de facto или de jure негови администратори. Такава отговорност за ЮЛ може да възникне още,  когато престъпленията са извършени във връзка с корпоративната дейност или в полза на такава дейност от физически лица, упоменати по- горе, при които действие не е упражнен необходимият контрол съобразно специфичните обстоятелства на конкретния случай.

Испания приема, че  КНО  възниква, дори и когато конкретният извършител не може да бъде идентифициран или  невъзможно да бъде обвинен, починал или по друг начин избегнал наказателно преследване. Когато и двете лица(ЮЛ и конкретен извършител) бъдат осъдени, съдът следва да постанови  респективно такова наказание(глоба), щото глобалната сума да не бъде несъразмерно голяма, съобразно и сериозността на извършеното престъпление(чл.31bis, 2 и 3 от НК. ).  Обстоятелствата, които биха смекчили отговорността от ЮЛ за извършено от неин служител престъпление според чл.31bis, 4 от НК са:

  • По време на процеса, преди да бъде постановена присъдата фирмата признае пред съответният орган за извършеното престъпление;
  • Активно съдействие от обвиненото ЮЛ при събиране на доказателствата във всеки един момент от разследването, чрез предоставяне на нови и убедителни доказателства за установяване на наказателната отговорност;
  • Ако по време на процеса поправи изцяло или отчасти вредите от извършеното престъпление;
  • Ако преди постановяване на присъдата установи ефективни мерки, предотвратяващи бъдещи престъпления;

КНО  не се прилага по отношение на държавата, публична администрация, регулаторни органи, интернационални и други публични органи. За разлика от Франция са освободени от КНО политическите партии(чл.31bis, 5 от НК). В тези случаи съдебните органи могат да декларират криминална активност по отношение на такава организация. В специалната част се съдържат разпоредби, посочващи конкретни престъпления , които подлежат на наказване, когато са извършени от ЮЛ[61]

Санкционната система против ЮЛ включва следните наказания: пропорционални или фиксирани глоби; заличаване, което означава загуба на персоналната идентификация на ЮЛ, възможността му да действа по какъвто и да е начин в легалният оборот, да извършва каквито и да е дейности, дори и законосъобразни; спиране на  дейността на ЮЛ за срок до 5 години; затваряне на офиси и представителства за срок до 5 години; забрана за извършване на дейности, свързани с осъщественото престъпление за в бъдеще, която може да е постоянна или временна- до 15 години; забрана за ползване на публични субсидии и помощи, за включване в отношения с публичния сектор, участие в данъчни и социално осигуровъчни инициативи за срок до 15 години; съдебна интервенция за охрана правата на работници и кредитори за определено от съда време, за срок до 5 години(съдебно наблюдение). Тази мярка може да бъде насочена към цялата корпорация или част от нея. Процедурата следва да бъде конкретно, точно и ясно определена от съда, което включва и периодичен доклад на наблюдаващият служител. В зависимост от докладите или сигнал от прокурора, съдът може да отмени или спре наблюдението.

Най- общо казано,  КНО  възниква в два случая: „пряко” или  поради неизпълнение на задължение за контрол от страна на корпорацията спрямо действията на нейни служители. Така като цяло КНО  е дефинирана по- широко от Франция.  От друга страна се изисква и специално качество на служителят, извършил конкретното престъпление, т.е. кръгът от субективна страна е стеснен в сравнение със САЩ и с Франция. Допълнително при „пряко” възникване на отговорността(в първата хипотеза на чл. 31 bis) е налице изискване, деянието да носи финансова облага за корпорацията.

  • Други европейски държави, където се ползва института на КНО.

Можем условно да разделим държавите в Европа на три групи,в съотвествие с отношението, което имат към КНО. Първата група са държави, които или имат по- близки отношения с англосаксонската правна система или по исторически причини имат интерес към КНО. Тук попада Кралство Нидерландия, което  има дълги традиции по приложение на института на КНО, заемайки същата фигура от обичайното право на Обединеното кралство. Принципно до 1976 год. корпорациите носят отговорност по реда, по който и физическите лица отговарят, но само за икономически и финансови престъпления. Пълната промяна в наказателното законодателство е извършена през 2009 год., когато  НК е синхронизиран с посочените по- горе законодателства, запазвайки и някои свои специфики[62].  В тази група можем да включим Норвегия, където КНО е нормативно закрепена в Наказателния кодекс от 1991 г.[63], Дания[64]  и Финландия. Последната приема института през 1996 г.[65].

Характерно за тези държави е, че въвеждането на КНО предхожда международното и европейско законодателство(това на ЕС), кръгът от престъпления е разширен, има отношение както към умишлени, така и към неумишлените престъпления

Белгия не попада в предходната група, тук промяната на законодателството е свързана очевидно с близката му връзка с това на Франция. КНО е въведен с промени в НК, в сила от 02.07.1999 год. Корпорацията може да носи наказаталена отговорност, когато деянието е извършено в полза на ЮЛ или е съществено свързано с дейността `и. Съдът интерпретира института „широко”  и корпорацията може да носи отговорност дори и когато шофьор на транспортна фирма извърши пътно- транспортно престъпление. Корпорацията в частност може да осъществи съгласно Белгийският закон почти всички видове престъпления, с изключения на тези, изискващи несъмнено личностно поведение(например бигамия). Наказанията са сходни на предвидените във Франция [66].

Следваща група са държавите, които ангажират законодателството си с института на КНО в следствие международните договори, правото на ЕС(като държави – членки или поради желание за членство в ЕС) . Типичен пример са бившите комунистически държави, чиято правна система е била под продължителното влияние на СССР.

2012 е годината, в която Чешката република въвежда КНО като инструмент от наказателното си право. Тук дефиницията е стеснена. Отговорността е за престъпления, извършени в полза на ЮЛ или във връзка с дейността му, когато е осъществено от участници в управленското му тяло или такива, действащи със законови правомощия за това, лица осъществяващи управленски или контролиращи функции; лица, притежаващи умения в управата на корпорацията, работодатели. Деянията са строго отразени в НК, сравнително ограничен кръг, предимно представляващи престъпления свързани с „пране на пари”, измама, престъпления против правосъдието и пр.(около 80 на брой). Системата от наказания е широка, включва различни имуществени и неимуществени такива(глоби, конфискация, забрана за извършване на дейност и пр.)[67].

В тази група попада още Полша, която въвежда КНО през 2002[68],  Румъния през 2012 год.[69] и Албания- през 2007 г.[70]. Списъкът с държави, приели КНО  не свършва тук, може да се отбележат още държави членки на ЕС като Латвия, Полша, Исландия и др.

Трета група държави са тези, където института е непознат за вътрешното им законодателство. Вместо него се използва системата на административно- наказателната отговорност, т.нар. „квази наказателна отговорност” на ЮЛ[71]. Доктрината приема този институт за „междинен” между отговорността за чужди действия в деликтната сфера от гражданското право  и наказателната отговорност. Общото е липсата на обективна вина, разликата е, че санкциите не представляват наказание по смисъла на наказателното право, а се налагат от нарочен държавен административен орган[72].

Германия  и Италия[73] са типичен пример за ангажиране на административна наказателна отговорност против  ЮЛ. Административните наказания за извършени нарушения не са само имуществени- например глоби, но и неимуществени- спиране дейност на фирмата, публикуване на решението и пр[74].

Заключение.

Историческият преглед на генезиса на КНО, теоретичния обзор на различните доктрини, обосноваващи наличието `и, краткият преглед на законодателствата, приели като част от своята система института на КНО, както и международните договори и директиви на ЕС, помагат, предвид опознавателния характер на статията  да бъде направено следното обобщение:

  • КНО е институт, създаден в Англия и от там разпространен първо в държавите на обичайното право( с изключение може би на Холандия). Имайки предвид произхода си, не е случайно, че това е инструмент силно рационализиран, създаден за да реши практически проблеми, настъпили преди и по време на индустриалната революция през ХІХ- ти век ;
  • Като продукт на англосаксонската правна система, института се развива на теоретичните постановки за различни релевантни заа КНО елементи, на база оригиналното и типично за тази правна система разбиране. Така понятия като корпорация, отговорност за нарушения на трети лица, вина и др. имат различно съдържание и различен прочит, от познатия на континента.
  • За около век от възникване на института, той се приема и в сателитните на Англия държави, където в различна степен се видоизменя от съда и от законодателя.
  • Института КНО действително е свързан с наказателното право, но по скромното мнение на автора, може би в по- голяма степен има връзка с деликтното право(по отношение на деяние, вина, основания за възникване на отговорност), с търговското право(по отношение на субекта),а защо не и на  общата теория на правото( по отношение на всички елементи ). На тази плоскост би следвало да бъде и разглеждан.
  • Три са господстващите теории за същността на КНО- идентификационна( за вътрешният АЗ на корпорацията), за отговорност за чужди действия(vicarious liability) и кумулиране(сумиране) на вината. Те са приети от всички държави, макар и с някои изключения, но има фаворизиране на идентификационната теория, докато в САЩ на преден план е vicarious liability – доктрината;
  • В САЩ съвместно съда и писания закон променят (и като че ли- нагласят) разбирането за КНО, съобразно и нуждите на обществото. Прототипа за системата от различни наказания е именно щатското законодателство. Ролята на Обединеното кралство и останалите държави не следва също да бъде подценявана
  • Англосаксонските държави са успели да убедят международната общност, че КНО е необходим,полезен и адекватен на обществените условия правен институт. Същото е направено и с ЕС, така в началото на този век, КНО е част от правото на ЕС.
  • Този подход е следван от държавите в Европа, въпреки фундаменталните различия на правните системи. Не е преувеличено да се заключи, че държави, които не разполагат в правния си арсенал с института на КНО са по- скоро изключение.

България не е предмет на изследването, сравнителният анализ е оставен на читателя.Ако се върнем към нашият Георги, за когото стана дума в увода, авторът си позволява да направи едно, макар и претенциозно, все пак – точно сравнение в библейски план.

Та не  стига, че българският Давид(Георги) се изправя в неравния двубой с Голиат(колекторската фирма), но за разлика от Библията, тук прашка(корпоративна наказателна отговорност) липсва. Изходът на този двубоя като че ли е ясен, освен ако…………

……ами дайте на Георги прашка !

h за контакти с автора  email : pvpetroff69@gmail.com

 

Автор:©, 2019, Петър Петров, д- рh


star



 

[1] Вж. дело United States v. Hilton Hotels Corp., 467 F.2d 1000, cert. denied 409 U.S. 1125, 93 S. Ct. 938, 35 L.Ed.2d 256 (1973), достъпно на https://law.justia.com/cases/federal/appellate-courts/F2/467/1000/154124/

 

[2]Beale, Sara “Solutions: Is Corporate Criminal Liability Unique?” (2007) 44 Am Crim L Rev, с. 1507

[3] Може би  най- известен е Закон против рекетиращите и корумпирани организации(грубият  превод на заглавието е на автора- с извинение към читателите!)  Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Act (RICO), достъпен на https://www.law.cornell.edu/uscode/text/18/part-I/chapter-96

[4] Съдебната практика в обичайното право използва термина black letter law – правило, което е вече изяснено и не е необходимо повторното му обсъждане, тук случая е такъв, бел. авт.

[5] First, Harry, General Principles Governing Criminal Liability of Corporations, Their Employees and Officers (February 23, 2017). White Collar Crime: Business and Regulatory Offenses (Obermaier, Morvillo, Anello and Bohrer, eds.) (Law Journal Seminars Press) (2017). Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=3180887 , с.12

[6] Ibid

[7] First Circuit: United States v. Potter, 463 F.3d 9, 25 (1st Cir. 2006); Second  Circuit:  United  States  v.  Ionia  Management  S.A.,  526  F.  Supp.2d  319,  323  (D.  Conn.  2007)

[8] First, Harry, цит. съч., с. 13

[9]  Standard Oil Co. v. United States, 307 F.2d 120, 128 (5th Cir. 1962)Union  City  Barge  Line,  Inc.  v.  Union  Carbide  Corp.,  823  F.2d  129,  139  (5th  Cir.  1987)

[10] Union  City  Barge  Line,  Inc.  v.  Union  Carbide  Corp.,  823  F.2d  129,  139  (5th  Cir.  1987)

[11] Fifth Circuit: United States v. Cadillac Overall Supply Co., 568 F.2d 1078, 1090 (5th Cir.) cert. denied 437

U.S. 903 (1978). ; Sixth Circuit: United States v. Carter, 311 F.2d 934, 942 (6th Cir.), cert. denied sub nom. Felice v. United  States, 373 U.S. 915 (1963)

[12]  United  States  v.  Demauro,  581  F.2d  50,  53-54  (2d  Cir.  1978)

[13] Става въпрос за компания , занимаваща се с поставяне на тръбопроводи, в случая е била нарушена безопасността на труда и е причинена в следствие на това смърт на работник, компанията се асоциира изцяло със своите работници и обичайната им дейност-полагане на тръби, така е без значение знанието/ одобрението на конкретното действие от висшестоящ в йерархията управител, Eighth Circuit: Apex Oil Co. v. United States, 530 F.2d 1291 (8th Cir.), cert. denied 429 U.S. 827 (1976), за анализ на практиката и критики вж. при First, Harry, цит. съч., с.15- 17

[14] Khanna, Vikramaditya S., Corporate Criminal Liability: What Purpose Does it Serve?, Harvard Law Review, Vol. 109, No. 7, p. 1477, 1996, Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=803867, с.1489- 1490.

[15] С бележката за равенство между писания закон и съдебния прецедент, вж. Петров,П., Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонскта правна система. Част първа. Общи постановки. Теории за същността на деликтното право, Грамада, 22.07.2019, достъпно на http://gramada.org/

[16] Arlen, Jennifer, Evolution of Corporate Criminal Liability: Implications for Managers. NYU, Law and Economics Research Paper No. 04-022; LEADERSHIP AND GOVERNANCE FROM THE INSIDE OUT, Jeffrey Sonnenfeld & Robert Gandossey, ed., 2004. Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=591202,с.146

 

[17] Arlen, Jennifer, цит. съч., с.147- 149

[18]Вж. Organizational Sentencing Guidelines, достъпно на нttp://www.ussc.gov/Guidelines/Organizational_Guidelines/index.cfm

[19] Arlen, Jennifer, цит. съч.,с.151

[20] Khanna, Vikramaditya S., цит. съч., с. 1504 и сл.

 

[21] Вж. например ‘Public Company Accounting Reform and Investor Protection Act’ (Pub.L. 107–204, 116 Stat. 745, enacted July 30, 2002) известен като Sarbanes-Oxley Act.

[22] Balakrishnan. K;  “Corporate Criminal Liability  – Evolution of the concept” (1998) Cochin University  Law Review, достъпно на http://dspace.cusat.ac.in/jspui/bitstream/123456789/10911/1/Corporate%20criminal%20liability%20-.PDF  с. 269

[23] Wong,  Kristen, BREAKING THE CYCLE: THE DEVELOPMENT OF CORPORATE CRIMINAL LIABILITY, 2012, University of Otago, New Zeаland,  достъпно на https://www.otago.ac.nz/law/research/journals/otago041733.pdf , с.18

[24] [1972] AC 153

[25] Hill, Jennifer G., Corporate Criminal Liability in Australia: An Evolving Corporate Governance Technique?. Vanderbilt Law School, Law and Economics Research Paper Series No. 03-10; Journal of Business Law, p. 1, 2003. Достъпно на  SSRN: https://ssrn.com/abstract=429220 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.429220 , с. 10

[26] Gobert, James,“Corporate Criminality New Crimes for the Times“, [1994] Crim.L.Rev., с. 722 – 723.

[27] Adlestein, А.“A Corporation’s Right to a Jury Trial Under the Sixth Amendment“, (1994) 27 U Cal, Davis L, с. 383, достъпно на https://heinonline.org/HOL/LandingPage?handle=hein.journals/davlr27&div=16&id=&page=

 

[28] Balakrishnan. K, цит. съч. , с. 263- 264

[29] Corporate Manslaughter and Corporate Homicide Act 2007 (CMCH Act), достъпен на http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2007/19/pdfs/ukpga_20070019_en.pdf

[30] Crown Prosecution Service “Legal Guidance: Corporate Manslaughter”, достъпно на www.cps.gov.uk/legal/a_to_c/corporate_manslaughter

[31] Wong,  Kristen, цит. съч., с.29

[32] Вж. дело R v Kennedy (No. 2) [2007] UKHL

[33] За небрежността при обичайното право- вж. Петров, П.,  Кратък поглед към небрежността при

деликтната отговорност според англосаксонскта правна система. Част втора.Небрежност- съдържание и

особености.Грамада, 26.07.2019 г., достъпно на http://gramada.org/

[34] За по- подробен анализ на закона вж. при Hadjikyprianou, George, Corporate Manslaughter and Corporate Homicide Act 2007: A ‘Cadmean Victory’ or a Worthwhile Reform? (March 4, 2016). White Collar Crime Journal Vol 10, Issue 10, March 15, 2016. Достъпно на  SSRN: https://ssrn.com/abstract=2742207 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2742207 ; също и при Wong,  Kristen, цит. съч.,24- 33

[35] Bittle, Steven and Snider, Laureen, From Manslaughter to Preventable Accident: Shaping Corporate Criminal Liability. Law & Policy, Vol. 28, No. 4, pp. 470-496, October 2006. Достъпно на  SSRN: https://ssrn.com/abstract=928999 or http://dx.doi.org/10.1111/j.1467-9930.2006.00235.x, с. 477

[36] MacPherson, Darcy, Extending Corporate Criminal Liability: Some Thoughts on Bill C-45 (2004). Manitoba Law Journal, Vol. 30, No. 3, 2004. Достъпно на  SSRN: https://ssrn.com/abstract=1512913, с. 254- 255

[37] Има се предвид  промяната на Наказателния кодекс на Канада от 2003 г.( Bill C-45)- Criminal Code RSC 1985 c, C-46

[38] Wong,  Kristen, цит. съч.,34- 38; подробен анализ на целия закон при MacPherson, Darcy, цит. съч.

[39] Подробно при Clarkson, “Kicking Corporate Bodies and Damning their Souls” (1996) 9 Mod L

Rev 557, https://www.jstor.org/stable/1097227?seq=1#page_scan_tab_contents

[40] Commonwealth  Criminal  Code  Act  1995, достъпно ва http://www5.austlii.edu.au/au/legis/cth/consol_act/cca1995115/sch1.html

[41] Wong,  Kristen, цит. съч., с. 38

[42] Вж. Criminal Code Act 1995 (Cth), s12.4(2) и Section 12.4(3)

[43] Разбирането в обичайното право не включва непредпазливостта в хипотезата на чл. 11, ал.2 от НК  in fine, б.а., вж. Петров, П. ,  Кратък поглед към небрежността при деликтната отговорност според англосаксонскта правна система. Част втора достъпно на http://gramada.org/

[44] Criminal Code Act 1995 , Sections 12.3(6)

[45] Wong,  Kristen, цит. съч., с. 39

[46] Вж. при Belcher,  Alice“Imagining How a Company Thinks: What is Corporate Culture” (2006) 11 Deakin

LR 1 at 9 ,  достъпно на https://ojs.deakin.edu.au/index.php/dlr/article/view/234

 

[47] Подробно за това при Hill, Jennifer G., цит. съч., с.15- 22; Wong,  Kristen, цит. съч.,39- 46

[48] Вж. Wong,  Kristen, цит. съч.,с.19

[49] Kumar, Abhimanyu, Corporate Criminal Liability (August 10, 2009). Достъпно на  SSRN: https://ssrn.com/abstract=1446669 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.1446669, с.4 и сл.

[50] Prof.Dr. Michael G. Faure LL.M& Prof.Dr. Günter Heine,  Criminal Enforcement of Environmental Law

in the European Union, 2005, р.42

 

[51] достъпно на http://conventions.coe.int/Treaty/en/Treaties/Html/172.htm

[52] Достъпно на http://www.oecd.org/daf/anti-bribery/ConvCombatBribery_ENG.pdf

[53] Достъпно на http://www.unodc.org/unodc/treaties/CTOC/

[54]  чл. 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз : „Европейският парламент и Съветът, чрез директиви, в съответствие с обикновената законодателна процедура,  могат  да  установят  минимални  правила  относно  определянето  на  престъпленията  и  на санкциите  в  областта  на  особено  тежката  престъпност  с  трансгранично  измерение,  произтичащо  от естеството  или  последиците  на  тези  деяния  или  от  особена  необходимост  за  общо  противодействие Тези  области  на  престъпност  са  следните:  тероризъм,  трафик  на  хора  и  сексуална  експлоатация  на жени  и  деца,  незаконен  трафик  на  наркотици,  незаконен  трафик  на  оръжия,  изпиране  на  пари, корупция,  фалшифициране  на  платежни  средства,  компютърна  престъпност  и  организирана престъпност. В зависимост от развитието на престъпността Съветът може да приеме решение за определяне на други области на престъпност, които отговарят на критериите, посочени в настоящия параграф. Той действа с единодушие  след  одобрение  от  Европейския  парламент. Договора за функционирането на Европейския съюз“

[55] На автора не е известен Регламент на ЕС, касаещ пряко КНО, б.а.

[56] Достъпна на http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/

[57] Чл. 10 от ДИРЕКТИВА 2013/40/ЕС : „1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в членове 3—8, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като част от орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на едно от следните:

а) пълномощие да представлява юридическото лице;

 

б) правомощие да взема решения от името на юридическото лице;

 

в) правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.
  1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването от негово подчинено лице на някое от престъпленията, посочени в членове 3—8, в полза на това юридическо лице.3.   Отговорността на юридическите лица съгласно параграфи 1 и 2 не изключва образуването на наказателни производства срещу физически лица, които са извършители, подбудители или съучастници в престъпленията, посочени в членове 3—8.

 

[58] Code pénal , достъпно на английски/ френски език на https://www.legislationline.org/documents/section/criminal-codes/country/30/France/show

[59] Такива са например престъпления против човечеството(чл.213- 3); отравяне на личност(чл.221- 5-2); смърт по непредпазливост(чл.221- 7); измъчване(чл.222-6- 1); изнасилване(чл.222- 33- 1) и др.

[60] Достъпен текст на английски език:  https://www.legislationline.org/documents/section/criminal-codes/country/2/Spain/show

[61] Разкриване на тайна(чл.200); престъпления против правото на труд(чл. 318)

[62] Така например санкционната система познава в наксазателен план само глоба, конфискация и закриване на ЮЛ.

[63] Вж. O’Connor, S., Corporations, international crimes and national courts: a Norwegian view,  International Review of the Red Cross 94(887):1007-1025 · September 2013, достъпно на https://www.icrc.org/en/international-review/article/corporations-international-crimes-and-national-courts-norwegian-view

[64] Кратка панорама на Датският НК, по отношение на  КНО вж. при Reumert,  Kromann Criminal Liability of Companies DENMARK, достъпно на

www.lexmundi.com/Document.asp?DocID=1062

 

[65] Наказателен кодекс на Финландия, достъпен на английски език- https://www.legislationline.org/documents/section/criminal-codes/country/32/Finland/show

[66] Chance,Clifford, Corporate criminal liability in  Europe,p.8- 10, достъпно на http://www.cliffordchance.com/content/dam/cliffordchance/PDFs/Corporate_Liability_in_Europe.pdf

 

[67] Chance,Clifford, Corporate criminal liability in  Europe,p.12, достъпно на http://www.cliffordchance.com/content/dam/cliffordchance/PDFs/Corporate_Liability_in_Europe.pdf

[68] Закон D.U. 2002 Nr. 197 poz. 1661, вж. Broniszewska-Emdin, Sylwia, Societas delinquere non potest? In Search for the Adequate Measure to Address Company Criminal Liability for Human Rights Violations. Polish Perspective. (September 14, 2018). Достъпно на  SSRN: https://ssrn.com/abstract=3394217 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.3394217

[69] Чл. 9 от НК на Румъния, достъпен на английски език  на https://www.legislationline.org/documents/section/criminal-codes/country/8/Portugal/show

[70] Повече за КНО в Албания вж. Kambellari, Evisa, Corporate Crime in Albania: Building the Path to Face a New Form of Criminality (2014). Kambellari, E. Eur J Crim Policy Res (2014) 20: 191. Достъпно на  SSRN: https://ssrn.com/abstract=3351363 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.3351363

[71] За основател на административно- наказателното право (Verwaltungsstrafrecht)може да се счете немският учен Голдшмит(James Goldschmidt), формулирал принципите му със статията Das Verwaltungsstrafrecht (1902), вж. Dubber, Markus D., The Comparative History and Theory of Corporate Criminal Liability (July 10, 2012). Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=2114300 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2114300 , с. 10

[72] Приема се, че доктрината е създадена в средата на ХХ- ти век в Германия, вж. повече за КНО там  при Dubber, Markus D., цит. съч., с.1- 11

[73] Въведена с Decreto Legistativo no. 231 of 2001 („Law 231“)

[74] Повече за законодателството на Италия вж. Wong,  Kristen, цит. съч.,с.46- 50