разпоредбата-чл-21

Настоящото изложение има за цел да дискутира проблемите свързани с тълкуването на чл. 71 от Търговския закон[1] (ТЗ). Най-често чл. 71 ТЗ е разглеждан в контекста на чл. 74 ТЗ. Само един поглед е достатъчен, за да се констатират известни разлики по отношение на използваната терминология в тези две разпоредби по отношение на субектите. Член 71 ТЗ визира като легитимирани лица „всеки член на дружеството”, а чл. 74 ТЗ „всеки съдружник или акционер”. Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, не прави разлика и приема, че активно легитимиран по исковете с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество[2], т.е. според ВКС няма двусмислие по отношение използваната различна терминология. Членствени права в широк смисъл на думата, в част от търговските дружества, се пораждат не само по отношение на съдружниците и акционерите, в качеството им на участници в съответните общи събрания, но и в надзорните и управителни съвети. Следва да се изясни дали защитата на чл. 71 ТЗ обхваща и този тип членствени права. Друг проблем са и въпросите свързани с това, кои дружества имат „органи” – всички или само капиталовите. Този въпрос е от голямо значение за разглежданата проблематика с оглед нарушаването на правата на съдружници и акционери. Следва да бъде изяснено и дали законът има предвид само нормативно уредените в ТЗ органи и дали може да има органи, които не са предвидени в ТЗ, но които също биха могли да нарушават членствени права.

  1. Членове на дружеството

Терминът „членове” в ТЗ не е еднозначен. С него по принцип се обозначават съдружниците[3]. Членове обаче могат да бъдат и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет[4]. Те също разполагат с определени права[5]. Представляват ли членовете на горепосочените органи, членове по смисъла на чл. 71 ТЗ?

Може да се направи възражение, че тези представители са членове на съответните съвети на търговското дружество, т.е. дори да се предположи наличието на членство, то е опосредено от съответния съвет. Не е ли така и по отношение на съдружниците и акционерите, които също се явяват членове, но на друг дружествен орган – общото събрание?

Съдебната практика е категорична, че исковете по чл. 74 и чл. 71 ТЗ могат да бъдат предявени само от член на дружеството, респективно акционер, но не и от трето лице (например член на надзорен съвет), защото последното не притежава качеството акционер[6].

Считам, че възможността на членовете на съответните съвети на акционерните дружества (АД) или командитните дружества с акции (КДА), категорично не следва да бъдат считани за „членове” по смисъла на чл. 71 ТЗ. В тази връзка може да се препоръча de lege ferenda уеднаквяване на терминологията на чл. 71 ТЗ с тази на чл. 74 ТЗ, като думата „член” бъде заменена с думите „съдружник или акционер”. По този начин би се избегнало всяко неправилно тълкуване по отношение субективния обхват на нормата на чл. 71 ТЗ.

  1. Органи на търговското дружество

Няма съмнение, че при капиталовите търговски дружества имаме изрично уредени дружествени органи[7]. При дружеството с ограничена отговорност (ООД) имаме два задължителни органа – общо събрание и управител (управители)[8]. При АД изрично уредените органи могат да са два или три. Това са общо събрание на акционерите и съвет на директорите (при едностепенна система) или общо събрание, надзорен съвет и управителен съвет (при двустепенна система)[9]. Органите за управление на КДА могат да бъдат само два – общо събрание на акционерите и съвет на директорите (едностепенна система)[10].

По отношение на възможността за съществуване на органи в персоналните търговските дружества, са изказани противоречиви становища. Подробен анализ на различните гледни точки бе направен наскоро във връзка с проблематиката на иска по чл. 74 ТЗ[11]. Независимо, че повечето от тях са коментирани в светлината на чл. 74 ТЗ, то считам, че са дискусията е напълно приложима и по отношение на чл. 71 ТЗ.

Изказаните в теорията становища могат да се разделят на няколко групи. Според една част от авторите, не е възможно персонално дружество да сформира общо събрание по свое усмотрение в дружествения договор[12]. За пример се дават редица чужди законодателства, като швейцарското и германското, където събирателното дружество (СД) не е уредено като ЮЛ, а като междинна форма, без правосубектност – между гражданското и търговските дружества[13]. В подкрепа на това се посочва и че принципът за numerus clausus в ТЗ, важи не само по отношение на видовете дружества, които правните субекти могат да създават, но и по отношение на предвидените в тях органи със задължителна компетентност[14]. Броят и видът на органите, респективно тяхното отсъствие, както е при персоналните дружества, са от значение не само за съдружниците, но и за третите лица, с които търговското дружество влиза в отношения[15].

Според друго схващане, не може да има корпоративно юридическо лице без общо събрание или приравнена на него общност[16]. Поддържа се, че твърдяната законова типизация и стандартизация на структурата на органите на търговските дружества не е пълна[17]. Така например дружественият договор на ООД може да предвиди, но може и да не предвиди избирането на контрольор или контрольори. Твърди се, че персоналните дружества имат общо събрание de lege lata[18]. В заключение се посочва, че правни последици решенията на общото събрание на СД и КД напълно съвпадат с решенията на общо събрание на ООД, АД и КДА[19].

2.1. Само капиталовите дружества ли имат отделни органи?

Както бе посочено и по-горе, капиталовите дружества имат ясно изразени и изрично уредени в ТЗ задължителни органи[20]. Дали липсата на изрична уредба в ТЗ по отношение на персоналните дружества означава и липса на дружествени органи?

При персоналните търговски дружества разграничение на различни функции, които са характерни за отделните органи, се открива на различни места в ТЗ. По отношение на управлението и представителството на СД са възможни следните варианти:

  1. всеки съдружник да управлява дружествените работи; или
  2. с дружествения договор изрично да се възложи управлението на един или на няколко съдружници или на друго (трето за дружеството) лице[21].

В първата хипотеза членовете на общото събрание ще съвпадат с членовете, на които е възложено управлението и представителството. Във втората, тези лица няма да съвпадат.

При КД тази диференциация е още по-ясно изразена. В общото събрание на КД следва да участват неограничено отговорните съдружници, но и ограничено отговорните[22].

Управлението и представителството на КД обаче се извършват само от неограничено отговорните съдружници[23]. Ограничено отговорният съдружник няма право на управление и не може да спира решенията на неограничено отговорните съдружници[24]. И тук важи принципът, че отношенията между съдружниците могат да бъдат уредени и по друг начин в договора между тях[25].

Друг пример може да бъде даден с необходимите задължителни реквизити на дружествения договор на СД, който изисква информацията за данните на съдружниците[26] да бъде уредена отделно уредена от информацията за представителството на дружеството[27]. Подобно разграничение се прави и в дружествения договор на КД. И там изискването за информация по отношение на името, съответно фирмата, единния идентификационен код, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност[28] е отделно уредена от начина на управление и представителство на дружеството[29]. Нещо повече, ТЗ предвижда, че правоотношенията между съдружниците могат да предвидят и друго в учредителния договор[30]. Тук съществува само едно ограничение. Съдружниците не могат да уредят нещо различно от императивната норма, че всеки съдружник има право на един глас[31].

Според съдебната практика, прокуристът категорично не се счита за орган на търговско дружество. Защитата по чл. 71 ТЗ не може да бъде насочена срещу действия на прокуриста, с които се накърнява твърдяно право на акционер, защото той (прокуристът) не е орган на дружеството[32]. Такова решение има логика от гледна точка на същността на прокуриста като вид търговски представител.

Считам, че следва да бъде подкрепено становището, което поддържа възможността за наличие на общо събрание и управителен и представителен орган и при персоналните търговски дружества. Това мнение се споделя и от част от съдебната практика, която признава правото на съдружник в СД да защити членствените си права с иска по чл. 71 ТЗ[33].

2.2. Възможно ли е съществуването на други (непосочени в ТЗ) органи при търговските дружества и могат ли тези органи да нарушават правото на членство и отделните членствени права?

Считам, че на този въпрос също следва да се даде положителен отговор[34], но с някои уговорки. Дори и да бъдат създадени органи, които не са предвидени в ТЗ, то те няма да могат да бъдат натоварени с функции, които законодателно са предоставени на общото събрание или съответните съвети или законни представители на търговските дружества. Това означава, че правата на третите лица не биха били застрашени по никакъв начин. Такива органи обаче биха могли да нарушат правото на членство и отделните членствени права.

  1. Заключение

В заключение може да бъде отправена препоръка de lege ferenda за уеднаквяване на терминологията на чл. 71 ТЗ с тази на чл. 74 ТЗ, като думата „член” бъде заменена с думите „съдружник или акционер”. Това би спестило възможни тълкувания, които биха излезли извън целта на закона, а именно защитата на съдружниците или акционерите. Други лица, които също членуват в органи, различни от общото събрание на дружеството, категорично не могат да се ползват от тази защита.

По отношение на въпроса дали персоналните дружества имат органи, които могат да нарушават правото на членство и отделните членствени права следва да се даде положителен отговор. Персоналните дружества имат свои органи, които са уредени по начин различен от изричните разпоредби, които уреждат органите на капиталовите дружества. Такава е и систематичната логика на законодателя, които е уредил иска по чл. 71 ТЗ в Глава десетта, която урежда общите положения за всички търговски дружества. Остава и възможността на търговските дружества да предвидят и други органи извън задължително уредените в ТЗ. ТЗ не съдържа забрана за това, но ако такива органи бъдат създадени, то те не биха могли да изпълняват функции на задължително уредените в ТЗ. Възприемането на обратната логика би било във вреда на третите лица, които договарят с дружеството. Такива органи обаче биха могли да накърнят правото на членство и отделните членствени права на съдружника или акционера и той би следвало да разполага със защитата по чл. 71 ТЗ и спрямо тези незадължителни органи.

Автор: Д-р Иван Мангачев


star



[1] Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., бр. 62 от 1.08.2017 г.

[2] Т. IV.

[3] Напр. чл. 97 ТЗ, чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ и др.

[4] Напр. чл. 233-чл. 235 ТЗ.

[5] Това са например правата по чл. 237, ал. 1 ТЗ.

[6] Определение № 54 от 22.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 900/2012 г., II т. о., ТК.

[7] Виж чл. 135, ал. 1 ТЗ, чл. 219, ал. 1 ТЗ и чл. 256 ТЗ.

[8] Чл. 135, ал. 1 ТЗ.

[9] Чл. 219, ал. 1 ТЗ.

[10] Чл. 256 ТЗ.

[11] П. Голева, За проблематиката на иска по чл. 74 ТЗ, т. 2, http://gramada.org/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%87%D0%BB-74-%D1%82%D0%B7/#_ftn18.

[12] Голева т. 2.3.

[13] И. Русчев, Проблемът за органовата структура при персоналните търговски дружества, Дайджест „Търговско и конкурентно право“, 2011 г., кн. 12, т. 4, Правно информационна система ЕПИ Online.

[14] Русчев (2011) т.3.

[15] Русчев (2011) т.3.

[16] Г. Стефанов, Имат ли персоналните търговски дружества общо събрание и подлежат ли на съдебна отмяна техните решения, Дайджест „Търговско и конкурентно право“, 2012 г., кн. 08, Правно информационна система ЕПИ Online.

[17] Стефанов (2012).

[18] Стефанов (2012).

[19] Стефанов (2012).

[20] Чл. 135, ал. 1 ТЗ, чл. 219, ал. 1 ТЗ и чл. 256 ТЗ.

[21] Чл. 84, ал.1 ТЗ и чл. 89, ал. 1 ТЗ.

[22] Чл. 99, ал. 2 ТЗ.

[23] Чл. 105 ТЗ.

[24] Чл. 1о5 ТЗ.

[25] Чл. 104 ТЗ.

[26] Чл. 78, т. 1 ТЗ.

[27] Чл. 78, т. 5 ТЗ.

[28] Чл. 102, т. 4 ТЗ.

[29] Чл. 102, т. 8 ТЗ.

[30] Чл. 80 ТЗ.

[31] Чл. 87 ТЗ.

[32] Определение № 10 от 7.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 609/2008 г., I т. о., ТК.

[33] Решение № 135 от 25.VII.1994 г. по ф. д. № 96/93 г., V г. о.

[34] Сходно мнение е изказно и от Стефанов (2012).