В настоящето изложение се анализират правните институти на разплащателна сметка, вземанията по тази сметка и запорът върху тях. Те са коментирани в сравнително правен аспект, включително и от гледна точка на най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България (ВКС) и правото на ЕС и по-специално на Регламент (ЕС) № 655/2014[1]. Регламент (ЕС) № 655/2014 наложи допълнения в Гражданския процесуален кодекс[2] (ГПК), които бяха обнародвани в бр. 13 на Държавен вестник от 7.02.2017 г. Извън обхвата на изложението е въпросът за несеквестируемостта, като се коментират само секвестируемите вземания по сметка.

  1. Разплащателна сметка

Платежната (банкова) сметка съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС)[3] е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции[4]. От гледна точка на принудителното изпълнение в правото на ЕС банковата сметка означава всяка сметка, съдържаща финансови средства, държана в банка на името на длъжника или на името на трета страна от името на длъжника[5]. Разплащателната сметка е разновидност на платежната сметка, но служи за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката и за изпълнение на платежни операции по внасяне, прехвърляне и теглене на средства[6].

  1. Вземания по разплащателна сметка

Вземанията по разплащателна сметка представляват вземания, които ползвател на платежни услуги (влогодател) има към доставчик на платежни услуги (най-често банка). Те произтичат от сключен между влогодателя (в качеството му на ползвател на платежни услуги[7]) и доставчик на платежни услуги[8] (най-често банка), рамков договор[9]. Банката не просто съхранява вложената парична сума, а става неин собственик, като дължи връщане на същото количество пари в същата валута[10]. Това произтича от факта, че разплащателната сметка е вид неправилен депозит[11]. Вземанията по банковата сметка са необезпечен дълг на банката към нейните вложители, който дълг не би се ползвал с привилегия в случай на открито производство по несъстоятелност спрямо банката[12].

В зависимост от платежните операции, които се извършват по сметката, размерът на вземанията по нея се променя. Тези операции могат да бъдат свързани с внасяне или теглене на пари в наличност[13] или да са безналични, като изпълнение на директни дебити и изпълнение на кредитни преводи[14]. Директният дебит е национална или презгранична платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платеца, когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на даденото съгласие от платеца на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца[15]. С извършването на тази платежна операция, вземанията по платежната сметка на платеца се намаляват. Кредитният превод е национална или презгранична платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца разпореждане[16]. При тази платежна операция, вземанията по платежната сметка на получателя се увеличават.

Към даден момент може да се каже, че наличността по сметката представлява влог или кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметката, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки[17]. Наличността може да бъде описана и като „средства“ или „пари”, кредитирани по сметка във всякаква валута, или други подобни вземания, даващи право на изплащане на пари, като например депозити на паричния пазар[18].

  1. Запор на вземания по разплащателна сметка

Запорът върху вземания по разплащателна сметка представлява разпореждане на съдебен изпълнител, с което определено вземане (по банкова сметка) на длъжника се предназначава за удовлетворение на взискател, като се забранява на длъжника под страх от относителна недействителност на действието, да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице (банката) – да плаща на длъжника[19]. Запорът по банкова сметка може да бъде наложен и по електронен път. В този случай, съдебният изпълнител изпраща запорното съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез Единна среда за обмен на електронни запори[20]. С всяко извършено плащане по запор се намалява дълга на банката към ползвателя (титуляря) на сметката[21].

4. Практика на ВКС и Регламент (ЕС) № 655/2014

Наскоро беше постановено Решение № 4 от 16.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 3129/2015 г., ІІ о., ТК, в което решение се дават отговори на редица въпроси, имащи отношение към запора върху вземания по разплащателна сметка. На някои от тези въпроси отговори могат да бъдат намерени и в Регламент (ЕС) № 655/2014.

4.1. Какво е времевото действие на запора, от кой момент и докога?

От гледна точка на съдебната практика, запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство.[22]

Сходна правна регламентация на този въпрос намираме и в Регламент (ЕС) № 655/2014. Според Регламент (ЕС) № 655/2014, средствата, запорирани съгласно заповедта за запор, остават запорирани съгласно предвиденото в заповедта или във всякакви последващи изменения или ограничения на посочената заповед:

а) докато заповедта бъде отменена;

б) докато изпълнението на заповедта бъде прекратено; или

в) докато мярка за изпълнение на съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, получен от кредитора и свързан с иска, за чието обезпечаване се издава заповедта за запор, не произведе действие по отношение на запорираните със заповедта средства[23].

4.2. Върху кои суми разпростира действието си запорът – върху наличните към деня на налагането му или и върху последващи постъпления?

Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка има действие върху банковата сметка на длъжника до размера, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към датата на налагането му суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер[24]. Това означава, че запорът обхваща не само кредитното салдо, което е получено в резултат на средства, оставени по сметката, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, но и всички кредитни преводи, които бъдат извършени след налагането му. Те могат да са наредени или от длъжника (от други негови сметки) или от трети лица, които най-често се явяват негови длъжници (например плащания по договори за доставка и др.). Запорът има действие само по отношение на дебитирането на сметката, но не забранява кредитирането на същата, защото това кредитиране увеличава средствата по сметката, което е от полза за изпълнението и кредиторите.

Извършените от длъжника разпореждания със запорираното вземане по банковата му сметка, респективно извършените след налагане на запора въз основа на даденото предварително съгласие платежни операции, биха били относително недействителни по отношение на лицата по чл. 452, ал. 1 ГПК.[25]

4.3. Има ли действие запорът върху банкови сметки, по които няма наличност или тя е недостатъчна?

Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка, по която няма наличност, т. е. при дебитно салдо, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, но изпълнителният способ може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено след последващи постъпления на суми по сметката на длъжника[26]. Съдът се мотивира с факта, че разпоредбите на ГПК не обуславят действието на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на запорното съобщение, нито от изискуемостта на вземането. Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката, не са елементи от фактическия състав по налагането на запора. Те имат значение по отношение на последиците на наложения запор – дали изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят удовлетворен[27]. Запорът върху вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, и има действие по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката[28].

4.4. Движението по сметката, водещо до положително салдо, може ли да се приеме като задължение на банката в качеството й на трето задължено лице?

Запорът има действие и по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, поради което за банката в качеството й на трето задължено лице при положително /кредитно/ салдо съществува задължение да не извършва плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр[29].

  1. Заключение

От направения по-горе анализ може да се заключи, че запорът върху вземания по разплащателна сметка разкрива редица особености. Самата разплащателна сметка е вид платежна сметка, която е открита при доставчик на платежни услуги (най-често банка) на името на длъжника в качеството му на ползвател на платежна услуга и страна по рамков договор за платежни услуги.

Наличието или липсата на средства по сметката е поставено в зависимост от извършваните по нея платежни операции. С всяко извършено плащане по запор се намалява дълга на банката към ползвателя (титуляря) на сметката. Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство.

Запорът обхваща и всички кредитни преводи, които бъдат извършени след налагането му. Те могат да са наредени или от длъжника (от други негови сметки) или от трети лица, които най-често се явяват негови длъжници (например плащания по договори за доставка и др.).

Запорът има действие само по отношение на дебитирането на сметката, но не забранява кредитирането на същата, защото това кредитирането е от полза за изпълнението и кредиторите. Извършените от длъжника разпореждания със запорираното вземане по банковата му сметка, респективно извършените след налагане на запора, биха били относително недействителни спрямо определени в закона лица. Няма пречка за налагане на запор върху вземания по разплащателна банкова сметка, по която няма наличност. В този случай, изпълнителният способ може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено след последващи постъпления на суми по сметката на длъжника. Банката в качеството й на трето задължено лице при положително /кредитно/ салдо е задължена да не извършва плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр.

Автор: Д-р Иван Мангачев


star

[1] Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, (Регламент (ЕС) № 655/2014) ОВ L 189/59 от 27.062014 г.
[2] Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., доп., бр. 13 от 7.02.2017 г.
[2] Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., изм., бр. 95 от 29.11.2016 г.
[4] Т. 18, § 1 ДР, ЗПУПС.
[5] Чл. 4 (1) Регламент (ЕС) № 655/2014.
[6] Чл. 6, ал. 3, т. 1, Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, Приета с Решение № 85 на Управителния съвет на Българската народна банка от 16.07.2009 г., обн., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., изм. и доп., бр. 30 от 11.04.2017 г.
[7] Т. 21, § 1 ДР, Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., изм., бр. 95 от 29.11.2016 г..
[8] Чл. 3, ал. 1 ЗПУПС.
[9] Чл. 40-чл. 47 ЗПУПС.
[10] М. Бобатинов, Банково право (Юриспрес, София) 2000 75.
[11] И. Мангачев, Правна уредба на депозита и платежната сметка в Рим и в правото на ЕС, http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B0%D1%82/.
[12] E.P. Ellinger, E. Lomnicka, and C. Hare, Ellinger’s Modern Banking Law (3rd. ed., Oxford University Press 2002) 182. Виж също National Westminster Bank Ltd v Halesowen Presswork & Assemblies Ltd [1972] AC 785. В нашето право, при извършване на разпределението на осребреното имущество на банка в производство по несъстоятелност, вземанията на вложители, които са физически лица или микро-, малко и средно предприятие, за частта, която надхвърля размера на гаранцията по Закона за гарантиране на влоговете в банките се ползват с пета по ред привилегия – виж чл. 94, ал. 1, т. 4а от Закона за банковата несъстоятелност, Обн., ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г., изм., бр. 95 от 29.11.2016 г.
[13] Чл. 4, т. 1 и т. 2 ЗПУПС.
[14] Чл. 4, т. 3 ЗПУПС.
[15] Т. 3, § 1 ДР, ЗПУПС.
[16] Т. 10б, § 1 ДР, ЗПУПС.
[17] Т. 1, § 1 ДР, Закон за гарантиране на влоговете в банките, Обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., изм., бр. 102 от 29.12.2015 г.
[18] Чл. 4 (3) Регламент (ЕС) № 655/2014.
[19] А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова, О. Стамболиев, Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право (Сиела, София 2012) 1026.
[20] Чл. 450а, ал. 1 Граждански процесуален кодекс, Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., доп., бр. 13 от 7.02.2017 г.
[21] E.P. Ellinger, E. Lomnicka, and C. Hare (2002) 368.
[22] Решение № 4 от 16.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 3129/2015 г., ІІ о., ТК.
[23] Чл. 20 Регламент (ЕС) № 655/2014.
[24] Решение № 4 от 16.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 3129/2015 г., ІІ о., ТК.
[25] Ibid.
[26] Ibid.
[27] Ibid.
[28] Ibid.
[29] Ibid.