Конституционният съд на Германия обяви днес дългоочакваното си решение по обединените в един процес конституционни дела, касаещи забраната за намеса на медицински и други специалисти в случаите, когато човек вземе решение да сложи край на живота  си.  Решението на немските конституционалисти впечатлява с философско – юридическата си аргументация и независимо от личното отношение на всеки един към въпросите на живота, смъртта и евтаназията,  то е ценно и може да даде отправна точка за размисъл.

В следващите редове представяме кратко резюме на   Решение на Федералния Конституционен съд на Германия от 26.02.2020 г.  по обединено конституционно дело 2 BvR 2347/15, 2 BvR 2527/16, 2 BvR 2354/16, 2 BvR 1593/16, 2 BvR 1261/16, 2 BvR 651/16.

Предмет на делото:

Атакувана е като противоконституционна нормата на §217 StGB (Наказателен кодекс на Германия ), известна в обществото като Забрана за професионална подкрепа при евтаназия.

  • 217 StGB заплашва с наказание този, който, с намерение да подпомогне слагането край на живота на друг, му осигурява или създава условия за професионална асистенция или посредничи за това.

Жалбите до Конституционния съд на Германия са подадени от Сдружения на медици и адвокати със седалища в Германия и Швейцария, които предлагат на безнадеждно и тежкоболни хора съдействие за слагане край на живота им, когато се обърнат изрично към такова Сдружение с молба за помощ и асистенция за осъществяване на намеренията им.

Основните мотиви на решаващия състав:

  1. Забраната за професионална подкрепа за желана смърт накърнява основното право на личността (изведено от чл.2, ал.(2) във връзка с чл.1, ал.(1) на Конституцията), когато се касае за непоколебимо решение на човек да пристъпи към самоубийство, тъй като посочените разпоредби включват и правото на човека да вземе осъзнато решение за слагане край на живота си.

 

Цитираните текстове от  Основния закон (Конституцията) на Федерална Република Германия са следните:

 

Art 1 

(1) Die Würde des Menschen ist unantastbar. Sie zu achten und zu schützen ist Verpflichtung aller staatlichen Gewalt.

(2) Das Deutsche Volk bekennt sich darum zu unverletzlichen und unveräußerlichen Menschenrechten als Grundlage jeder menschlichen Gemeinschaft, des Friedens und der Gerechtigkeit in der Welt.

(3) Die nachfolgenden Grundrechte binden Gesetzgebung, vollziehende Gewalt und Rechtsprechung als unmittelbar geltendes Recht.

Art 2 

(1) Jeder hat das Recht auf die freie Entfaltung seiner Persönlichkeit, soweit er nicht die Rechte anderer verletzt und nicht gegen die verfassungsmäßige Ordnung oder das Sittengesetz verstößt.

(2) Jeder hat das Recht auf Leben und körperliche Unversehrtheit. Die Freiheit der Person ist unverletzlich. In diese Rechte darf nur auf Grund eines Gesetzes eingegriffen werden.

 

Чл.1

Ал.(1) Достойнството на човека е неприкосновено. Да бъде зачитано и охранявано то, е задължение на всички държавни власти.

Ал.(2) Немският народ се обявява за това, че ненакърнимите и неотменими  човешки права  са  основа за всяко човешко общество, за мира и за справедливостта в света.

 

Чл.2

Ал.(1) Всеки има право  свободно да  развива личността си, доколкото не накърнява правата на другите и не нарушава конституционния ред или обичаите.

Ал.(2) Всеки има право на живот и лична неприкосновеност. Свободата на личността е ненакърнима. Тези права могат да бъдат ограничени само със закон.

 

  1. Основното право на личността обхваща и правото на автономно вземане на решение за самоубийство.  Това право имплицитно включва и свободата да потърсиш  и получиш съдействието и помощта  на трети лица, когато  те са съгласни за това.  Основното право на личността гарантира и правото да вземеш самостоятелно решение съзнателно и желано да сложиш край на живота си.

Съблюдаването и защитата на човешкото достойнство и  свобода са основополагащи принципи на конституционния ред, който третира хората като личности, способни да се самоопределят и да носят отговорност за самите себе си. Изхождайки от идеята, че човек свободно самоопределя и развива себе си, гарантирането на човешкото достойнство включва най-вече съхраняването на личната индивидуалност, идентичност и неприкосновеност. Неотменимото достойнство на човека като личност се състои и в това, той през целия си живот да бъде признат от обществото като отговорен за себе си.  Тази идея за самоопределението се съдържа в гаранционната функция на основното право на личността и може  да бъде и конкретизирана в смисъл,  че Конституцията осигурява на всеки отделен човек правото да определя, развива и съхранява своята идентичност  и индивидуалност.

  1. Съхраняването на собствената личност предполага, че човек не може да бъде принуден да съществува в каквато и да форма на живот, а по собствено усмотрение  може да прецени дали съществуването му съответства на неговото разбиране за самосъзнание и самоопределяне.
  2. Решението да сложи край на живота си, е от екзистенциално значение за личността на човека.

Какъв смисъл отделният човек вижда в своя живот и дали и по какви причини той може да стигне до идеята сам да сложи край, са изключително лични и зависят единствено от индивидуалните представи и разбирания на всеки. Решението за самоубийство касае основни въпроси на човешкото съществуване и засяга както никое друго решение идентичността и индивидуалността на човека. Следователно, правото на самоопределена смърт обхваща не само правото, по собствена свободна воля да откажеш животоподдържащи грижи. Това право се разпростира и относно решението на отделния човек сам да сложи край на живота си.

  1. Правото сам да определиш края си не може да се ограничи само за предварително дефинирани ситуации, като безнадеждни болестни състояния или конкретна фаза на нелечими заболявания.  При всяка фаза в центъра на въпроса е човешкото съществуване. Ограничаване на защитата на основно право на човека само до предварително определени предпоставки и мотиви би довело до недопустима предхождаща преценка на движещите мотиви на човека, решил се да сложи край на живота си,  която е чужда на идеята за свободата, заложена в Конституцията.  Решението на всеки индивид, да сложи край на живота си според своето разбиране за качество на живот и висшия смисъл за собственото съществуване, не се поддава на преценка съобразно общите ценностни представи, религиозните повели или обществените образци за отношението към живота и смъртта, нито пък на логиката на обективния разум.

Това решение не се нуждае от друга мотивация или оправдание, а напротив – трябва да бъде зачетено от държавата и обществото като акт на самоопределение на индивида.

  1. Правото да сложиш сам край на живота си, не може да бъде отречено с обосновката, че самоубиецът се отказва от достойнството си, тъй като заедно с живота си той се отрича и от правото си на самоопределение. Самостоятелното решение за собствения живот е много повече израз на човешко достойнство и на имплицитно съдържащата се  идея за развитие на личността; то е, всъщност, израз на достойнство.

 

  1. Нормата на §217 StGB е противоконституционна, въпреки че мотивите на законодателя при приемането й са били легитимни и той е преследвал легитимна цел. Забраната за професионална подкрепа при желана смърт трябва да се измерва с мащаба на целесъобразността.

 

  1. За това законодателят е не само оправомощен, а и длъжен в изпълнение на чл.2, ал.(2) във връзка с чл.1, ал.(1) на Конституцията да приеме подробен закон, който да служи на същите легитимни цели – да охранява автономията и защитата на правото на живот, включително  и правото на отделния индивид да вземе решение за слагане край на живота си. В израз на вмененото на законодателя задължение да охранява тези основни човешки права, той трябва да предвиди не само потенциалните опасности от евентуално вмешателство на трети лица при формиране на самостоятелното решение на индивида. Чрез този закон законодателят следва да осигури гаранции, че асистираното самоубийство няма да се наложи в обществото като нормална, обичайна форма за край на живота.  Той трябва да предотврати това и да изгради предпазен механизъм срещу възникването на социален натиск върху индивида, при определени условия, едва ли не като израз на крайна нужда, да се обръща към други за съдействие за самоубийство.

 

Реакцията на обществото, медиите, политиците и философите тепърва предстои.

 

Пълния текст на решението на Конституционния съд на Федерална Република Германия може да намерите тук:  https://www.bundesverfassungsgericht.de/SharedDocs/Entscheidungen/DE/2020/02/rs20200226_2bvr234715.html

 

Превод и текст: Албена Драганова


star