art-25-02-1

Спедиторски договор

За разлика от договора за превоз, спедиторският договор само установява задължението за доставка на стоката. Спедиторът се задължава само да организира превоза, докато превозвачът дължи резултата от превоза.

„Теоретичното“ ясно разграничение между договора за превоз и спедиторския дорогов води до големи затруднения в практиката. Утежняващ фактор е, че съдилищата също не винаги правят разлика между понятията за превоз самостоятелно и превоза на пратката във фактическото описание на поетата поръчка. Пазарът на превозни услуги предлага широка гама от междусекторни и комплексни услуги. Превозът е известен с превознитре средства, маршрутите, оптималната комбинация, ценообразуване, правила за безопасност и още много други свързани с усложнената специализирана услуга. Традиционно спедиторите действат като доставчици на (оптимални) уговорки за транспорт, както и транспорт, включен в пакета от услуги. Много спедиторски фирми оперират като т.нар. смесени предприятия, предлагащи едновременно спедиция и превоз. Същевременно превозни фирми, например параходни дружества извършват по-специално услуги по отдаване на контейнери, превозване „от къща до къща“, услуги в стил спедиторска организация.  Други варианти са сделките, сключвани от така наречените „превозвачи, които не притежават превозни средстав“, това означавеа превозвачи, които извършват превозни поръчки с помощта на външни фирми. Макар да става въпрос за възлагането и поемането на една превозна поръчка, когато възложителят се обръща директно към един типичен превозвач като немската железница, собственик на речно корабоплаване или на морски или въздушен превоз, необходимо е да даде поръчката на спедитор, защото често тя изисква по-тясна квалификация.

Става въпрос за договор за превоз, а не за спедиторски договор, когато при възлагане на поръчката планираният превоз е определен като такъв, например като въпрос към едно смесено предприятие „ дали има достъпен тир в близост до определената отправна точка за незабавен превоз на стоката“; така сключеният договор се смята за договор за превоз, предимно когато за изпълнителя е станало ясно, че възложителят очаква, че стоката ще бъде превозена по целия маршрут с посоченото достъпно собствено превозно средство. Става дума за договор за превоз, когато се сключват прецизни споразумения относно продължителността на превоза или за предоставянето на сменяеми каросерии, не само когато превозният процес е определен като такъв, а още повече когато е формулиран по начин, който е типичен за договорите за превоз, например цената изрично е означена като „превозна“ или типичните превозни документи са издадени като товарителница. От значение могат да бъдат и използваните формуляри. Що се отнася до изразителността на избора на думи, трябва да се приеме, че търговците от превозната индустрия искат да си служат с използваните термини в тяхното правно значение и отсрещната страна да ги разбира по този начин; досега винаги е било от значение към кой транспортен сектор участниците се числят. В тежест на възложителя, който е запознат с очакванията на спедитора (а именно, че е по-вероятно да сключи спедиторски договор още от началото) се смята, че поръчката спрямо възможностите на получателя е приета като спедиторска. За това той трябва да изясни, че иска да сключи договор за превоз, а не спедиторски договор. От друга страна, частните и по-малко опитните възложители могат да приемат, че възложената от тях превозна поръчка ще бъде приета като такава; спедиторът е длъжен да поясни, че изпълнява като спедитор, особено когато договорът включва по-неблагоприятни правила относно отговорността за клиента. Не е достатъчно спедиторът да посочи, че той не извършва сам превоза, понеже това може да се случи и между превозвачи, когато са включени под-превозвачи или подизпълнители.

Обстоятелствата на типичния превозен процес не дават убедителни доказателства за определени хипотези. Например: Макар да изглежда като цяло по-рентабилно за клиента (и следователно да се вземе предвид в негов интерес при оценката на договора), по-малка стока да се превози чрез групаж. Това не означава непременно, че е сключен спедиторски договор, защото същиян превозвач може да извърши групажен превоз, за който важи транспортното право. Също така споразумението за „фиксирана цена“ не е ясно доказателство за спедиторски договор, защото възнаграждението на превозвача също е твърдо уговорено. Освен това използването на типични общи условия не е задължителен критерий за класификация. Позоваването, например на немските общи спедиторски условия наистина може да е силно доказателство, че от гледна точка на изпълнителя е желан един спедиторски договор; въпреки това не е изключено под действието на общите спедиторски условия да се сключи и договор за превоз, защото те важат и за превозните сделки. Ако съществените обстоятелства при общо тълкуване показват, че е сключен договор за превоз, то изпълнителят носи тежестта на доказване, че  е сключен спедиторски договор.

Договор за склад 

Ако основният предмет на договора е складирането и пазенето на стоката, тогава не става въпрос за договор за превоз, а за договор за склад. Обратното,  ако складирането не е изрично уговорено, а е по-скоро просто допълнително задължение, тогава става въпрос за договор за превоз. 

Логистичен договор

При логистичния договор става въпрос за един договор, по който едната страна се е задължила не само за превоз, но и за множество други услуги, например проектиране, предмонтаж, опаковка, ценообразуване, монтаж след превоза. Съгласно правилата за смесените договори тези услуги, които вече нямат качеството на типични за договора допълнителни услиги, трябва да се преценяват по-скоро като примери за договорни дейности. Това важи особено за задачи, свързани с дистрибуцията на стоки, обработката на стоките или подготовката на продукцията при получателя. Колкото повече логистичният изпълнител участва в сферата на дейност на възложителя, по-специално в материалния и стоков поток, толкова повече превозната част от логистичната услуга губи значение, а елементите от договора за услуга придобиват такова. При нарушения в изпълнение на услугата важат тези правила, за чийто подобен тип договор, са характерни. В този случай релевантни са преди всичко принципите за виновната или гаранционната отговорност, а не правилата за специфичната отговорност при превоз, които като такива по същество вземат предвид рисковете от вреди, характерни за превоза.

Договор с продължително действие и рамков договор

Също в транспортния бранш все по-голяма роля играят дългосрочните договорни отношения. Който инвестира в скъпо превозно средство, е заинтересован от дългосрочното му използване; на когото е възложена продължителна поръчка за превоз, иска да подсигури дългосрочно превозния си обем. По един договор с продължително действие превозвачът се задължава да извършва повтарящи се превозни услуги. Продължителността може да не е определена, да е определена чрез срокове или дати (например като годишен договор), както и чрез изпълняващ се проект (например осъществяването на задължителен превоз във връзка със строеж на инсталация). Отказването от определяне на обема е предимство, защото става излишно сключването на нов договор за превоз при всеки превозен процес; превозът се изпълнява съгласно задължението по договора с продължително действие. Възниква основно задължение на превозвача в рамките на такова транспортно планиране да съдейства и съгласно уговорените условия да е готов да започне по график.

От друга страна, една превозна сделка съгласно рамков договор установява само условията на бъдещи, подлежащи на сключване договори за превоз без самата тя да постановява норми от транспортното законодателство. Превозът на стоката, а не предоставянето на превозно средство и обслужващ персонал, трябва да седи на преден план, в противен случай ще става въпрос за договор за услуга. Рамковият договор дава право да се иска сключването на такива самостоятелни договори за превоз. Неговият икономически смисъл се състои в това, че с ангажимента според предписаното споразумение се създава фактическа (в зависимост от времевия и фактическия обем на поръчката) или правна изключителна обвързаност, която е насочена към случаите на евентуален отказа и дава право на възложителите да предприемат действия.

Договорите с продължително изпълнение и рамковите договори не трябва да съдържат привилегии свързани с конкуренция или тарифообразуване; не трябва да нарушават конкурентното право; това ограничава свободата на договаряне.  В същото време това означава забрана на договорностите относно отговорността, които се отклоняват от секторно обвързващото законодателство за превози.

Договор за заетост

Така наречените договори за заетост са дългосрочни договори (договори за дългосрочна заетост), в които един възложител (например спедитор)  обещава да използва малко самостоятелно предприятие със собствено превозно средство с уговорката „съответно състояние на поръчката“. Превозното предприятие се задължава да изпълнява повтарящи се транспорти услуги, по организация и на разположение на възложителя. Обикновено това са клаузи, които обвързват всякакво друго използване на превозното средство с разрешението на възложителя. Едно последващо присъединяване, което показва, че въпроси свързани с отпуск също са договорени, може да доведе до статут на работник за „превозното предприятие“. Ако последният е придобил превозното средство от възложителя по договора за заетост на основата на съгласие да бъде нает за определено време, възникват претенции за компенсация при преждевременно прекратяване. При изпълнението на задача в рамките на подобен дългосрочен договор за отдаване на сили за един, вместо за два дни, до изитичане на определеното за задачата време превозното средство остава изключително на разположение на възложителя; поради това намаляване на договорното определено възнаграждение е забранено, освеен ако преовозното предприятие няма гарантирано възнаграждение за почивни дни, в които превозното средство изобщо не би се използвало.

Сделка за палети

Споразумения, съгласно които изпращачът прехвърля на превозвача, в допълнение към превоза, доставката на палети или представянето на (стандартизирани) резервни палети, се определят от доктрината и съдебната практика като заем в юридически смисъл, доколкото разменната палета трябва да бъде върната. Ако, например, в отношенията между изпращача и превозвача се прехвърлят взаимно палети, тогава „палетните дългове“ и „заверяването на сметката“ в текущата „палетна сметка“ се уреждат според приложимото данъчно право. Въпреки че „заемът“ е както кауза за евентуалното възмездно прехвърляне, така и причина за връщането на палетите, това няма да е съществено с оглед естеството на работата, ако фактически обмен на палети се осъществи, тоест стока, наредена на палети, се прехвърля или доставя при непосредствена размяна на празни палети. Ако, както е обичайно и съобразено със системата за палети за многократна употреба, страните са съгласни, че обезщетението не е непременно незабавно дължимо, защото просто няма празни палети или защото превозвачът не иска да натовари превозното си средство с него, тогава не трябва да се променя квалификацията като замяна, ако това обезщетение настъпи по-късно. Характерно за размяната е, че протича чрез реално предаване, а не след плащане; съществена всъщност е принципната незабавна изискуемост, която също съответства на практиката да се водят палетни сметки с текущо нетиране.

Размяната на палети обикновено се съпровожда от т.нар. приемане на палети или издаване на бележки, които съдържат условия за размяната. Шофьорът трябва да се счита за упълномощен да включи такива условия в отношенията по размяна на палети. Тези бележки съдържат допълнителни указания и други правила относно цени за повторно доставяне и ремонт при загуба или повреди, отпадане на интерес при закъсняло предаване като обезщетение за виновно забавяне, също и обезщетение за ползване, при което обаче една клауза, според която в допълнение към обезщетението за закъснение от 30 дни може да се иска без да е имало последващи разноски в размер на възстановителната стойност, нарушава законовите разпоредби. Простата забележка „размяна на палети“ в потвърждението на поръчката означава само че ще протече изравняване на необходимите за превоза и оставащите при доставка на стоката евро-палети с налични празни палети от същия вид и качесто, а не че оставените при получателя палети ще служат за възнаграждение. Спорезумение, според което превозвачът се задължава да върне палетите, независимо дали получателят връща празни палети, не може да произвде действие, ако е уговорено в общи условия, а трябва да бъде формулирано в индивидуално споразумение с определено възнаграждение за поемането на риска.

Правен характер на договора за превоз

Договор за изработка с елементи на договор за влог

Договорът за превоз е специфичен под вид на договора за изработка с елементи на грижата на добрия търговец. Критерият е доставянето на превоза като резултат: стоката трябва да е превозена до друго място и да бъде доставена на правилното лице. Доколкото в транспортното право няма фиксирани особени правила, се прилагат общите правила за договора за изработка. Не всички правила относно договора за изработка могат да се прилагат спрямо договора за превоз. Понеже, както показват например правилата за отговорност за дефекти, те са насочени повече към производството на един предмет и по-малко към доставянето на една услуга. Поради това практиката на Федерална Република Германия говори, че при договора за превоз става въпрос за договор, при който се доставя услуга не от веществен вид. Услугата е изпълнена с доставянето на стоката на получателя. Едно „изкупуване“, което често се среща в договора за изработка, не може да бъде предвидено в договора за превоз. Съдържанието на грижата на добрия търговец по договора за изработка не е дадено, докато в транспортното право е характерно основно задължение на превозвача през времето на превоза до неговото приключване с доставката. Това задължение съдържа допълнителни елементи на взаимоотношение по договор за влог, следователно договорът за превоз до известна степен може да се определи като смесен договор sui generis.

Тристранен договор

Няма поддръжници на идеята за тристранен договор, въпреки че получателят се означава като „субект“ на договорните отношения. Правилно е виждането, именно че получателят не е страна по сключения между изпращача и превозвача договор за превоз. Това разбира се важи само когато получателят и изпращача са различни лица.

Договор в полза на трето лицe

Договорът за превоз се разглежда в немското право като договор в полза на трето лице, когато съществува персонално несъответстие между участващите – изпращач, превозвач и получател. В този случай като трето ползващо се лице е опредлен получателя.

Правото на третото ползващо се лице (в случая: на превозната престация и доставката на стока) възниква не веднага, а при определени предпоставки. Една такава предопоставка може да бъде, например пристигането на стоката на мястото за доставка. С оглед на отстъпеното на получателя право да дава указания и да взема мерки по опазването на стоката, говори за варианта за правомащия, истинския договор в полза на трето лице, докато при неистинския става въпрос за едно празно упълномощаване (по силата на което превозвачът трява да достави на получателя, но последния не разполага с друго правомощие, освен да приеме стоката). Правният статут на получателя обаче се определя главно в съответствие със законодателството в областта на товарните превози.

Класификацията трябва да бъде направена във всеки индивидуален случай според специфичните интереси:

Купувачът, който евентуално вече е платил цената и може би вече се е разпоредил със стоката, има право на определена позиция по договора за превоз, която му позволява срещу заплащане на това едновременно да „задвижи“ стоката; от това следователно произтичат правата му, от собствено име да упражнява правата по договора за превоз срещу превозвача, въпреки че това е „цената“ на изпълнението, която произтича от задълженията по договора за превоз. Конструктивното приемане на договор в полза на трето лице засяга този индивидуален интерес на получателя и в същото време изяснява, че става въпрос за позиция, произтичаща от договора за превоз между превозвача и изпращача.

До каква степен под-договора за превоз трябва да се разглежда като част от договора в полза на трето лице, в следстиве на което получателят да се ползва и от двата договора, според практиката на касационния съд на Федерална Република Германия следва да се отговори така:

Доколкото под-превозвачът носи пълна отговорност съгласно под-договора за превоз спрямо основния превозвач, няма причина съгласно съществуващата от 2007г. практика на съда, както и в предходна практика, неговата отговорност да се изключи спрямо получателя, облагодетелствано трето лице и то да не може да предявява своите претенции за обезщетение при загуба или повреждане към под-превозвача. В подкрепа на решението съдилищата посочват, че получателят има право да претендира за „първично право на доставката на стоките, да предаде дубликата на товарителницата и да разчита на правото да дава указания“ и следователно да разполага със средства за санкциониране на тези първични права чрез искова претенция спрямо под-превозвача.

Сключване на договор за превоз

Свобода на сключване 

По принцип договарящите страни могат свободно да решат дали искат да сключат договор за превоз. Няма задължение за сключване, с изключение на упълномощението при извънредни ситуации по силата на така наречения закон за сигурността на уличното движение. Не могат да се прилагат принципите на т.нар. общо задължение за сключване на договор в случай на нарушение на закона.

Свобода на съдържание

Действието на договорните уговорки относно подробностите на договора за превоз, а именно начинът по който ще се извърши транспортирането, се разглежда като противоречиво от практиката и литературата, по специално доколкото може да засегне отговорността на превозвача. Тези споразумения обаче включват основните задължения за изпълнение на превозвача, произтичащи от правния характер на договора за превоз. Следователно и в този смисъл съществува принципна свобода на договарянето, която преди всичко е ограничена от общите правила за морала и противозаконността. Законът съдържа и особени ограничения под формата на отговорност на страните. Съществуващите законови ограничения се прилагат и за общите условия.

Тъй като нито точните условия на превоза, нито доставката са регламентирани от закона, те обикновено трябва да бъдат договорени. Поради това договарящите се страни ще се споразумеят какъв вид превозно средство (камион, влак, кораб, самолет) трябва да се използва. При все това рисковете варират в зависимост от вида превоз. Следователно превоз със тир, например, поради снега и заледяването може да носи по-голяма опасност, отколкото въздушния превоз на същата стока, а последният може да се окаже още по-опасен по-късно. Също типични, а в отделни случаи и задължителни са договорките за качеството на превозното средство (например тирове, покрити с брезенти или камиони), за допълнителни екстри (например хладилни агрегати) и за всякакво допълнително оборудване за натоварване и разтоварване (помпи, тръби, маркучи). В тези случаи е предоставена по-голяма свобода на договаряне.

Оспорвано е обаче дали са възможни споразумения за качеството на превоза. Пример за това:

Изпращач, който дължи незабавно доставката на хранителни стоки в Италия за Коледа, спешно търси превозвач и накрая намира човек, който може да осигури само превозно средство с летни гуми. Превозвачът информира изпращача за това и предстоящата опасност от снеговалеж в Алпите и първоначално отхвърля поръчката. Накрая, по настояване на изпращача, той се съгласява да поеме превоза.

Такова споразумение е напълно възможно и също така произвежда действие, особено ако изпращачът изрично желае да бъде запознат с всички предстоящи опасности. Касационният съд счита именно уговорки относно качеството на превоза за допустими, когато задължението за грижа на превозвача се конкретизира в полза на изпращача и по този начин се разшири грижата на добрия търговец. По друг начин се гледа обаче, ако с договорните клаузи задължението за грижа на превозвача се ограничи. По този начин, ако в договора се съдържат клаузи, които изключват контрола при прехвърлянето на стоки, постоянната практика ги счита за недопустими.

Съгласие и особени хипотези

Според преобладаващото мнение договорът за превоз е консенсуален договор. Той възниква с постигането на съгласие между двете страни, независимо кога ще бъде предадена стоката. Действието на договора за превоз не зависи от формалности, като издаване на товарителница или от действия на реално изпълнение, като предаване на стоката на превозвача. При тълкуването на офертата и приемането, както и на възникването на договора приложение намират общите правила за възникването на един договор. Едно конклудентно приемане на договорната оферта може да бъде получаването на стоката и товарителницата за превоз. Ако превозвачът си служи с електронни комуникационни средства за сключването на договора трябва да се спазват съществуващите особени законови правила.

При сключването на договора страните могат да бъдат представлявани, по-точно казано – пълномощници могат да сключат договора, въпреки че  е много спорно дали и до каква степен шофьорът на превозвача разполага с представителна власт. По принцип трябва да се приеме, че шофьорът няма правомощия да представлява превозвача, по-специално в рамките на правоотношенията с изпращача, т.е. при сключване или последващо изменение на договор за превоз, освен ако такова разрешение не бъде предоставено от главния му ръководител в определени случаи по конкретен повод. Следователно е необходимо да се изследва дали може да става въпрос за едно мълчаливо дадено упълномощаване, например при приемане на обратен превоз. Освен това при особени пътни ситуации може да става въпрос за търпимо или привидно упълномощаване на шофьора.

Различните представи на страните относно това дали е сключен спедиторски договор или договор за превоз не представляват липса на съгласие. В крайна сметка, ако се постигне съгласие за изпълнение на превоза и ако е започнало изпълнението на договора, то в такъв случай договорът е възникнал. Какъв тип договор се прилага, е въпрос на тълкуване. Договорът не се прекратява, ако липсва съгласие относно размера на товара; в такъв случай се дължи обичайното възнаграждение. Ако е установено в условията за превоза, свързани с опаковането, че превозът на определени стоки, като бижута и скъпоценни камъни, е изключен и че не може да възникне договор за превоз, когато такива стоки се превозват, това не винаги означава, че такива последствия ще настъпят. Отговорът на въпроса дали договора за превоз е възникнал, зависи от тълкуването на волеизявлението. В допълнение към горепосоченото относно невъзникването на договора при превоз на забранена стока, условията включват и правило, по силата на което превозвачът има право на допълнително възнаграждение, ако разбере, че превозва забранена стока чак след предаването й и тогава иска договорът да бъде прекратен поради въвеждане в заблуждение, в този случай, според съда, договор е възникнал. Ако превозвачът поради невярна информация преди или при сключването на договора е попаднал в заблуждение, то тогава поради недобросъвестност при сключването на договора от страна на изпращача е възможно освобождаване от договора за превозвача, а именно – пълно освобождаване от отговорност при загуба.

 

Автор: Петер Хойн, докторант към УНСС

Превод: Владислав Дацов


star