art-25-02-1

Предмет на разглеждане в настоящата статия са действията, които съдебният изпълнител трябва да предприеме, в следните два случая:

  1. При подадено искане за конституиране на взискател на основание извършено прехвърляне на вземане /цесия/.
  2. При обявяване на взискател за купувач и последващо спиране на изпълнението по издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение/изпълнителен лист.

              По точка 1:

Изключително често срещана хипотеза в съдебното изпълнение е сезирането на органа по принудително изпълнение от трети за изпълнението лица – цесионери, които се легитимират пред него, като предоставят договор за прехвърляне на вземания /цесия/, чрез който претендират конституирането си като взискатели по вече образуваното изпълнително производство от цедента. Действията, които съдебните изпълнители трябва да предприемат в случая се изразяват в следното:

  • преглед на приложения договор за прехвърляне на вземане – дали взискателят е цедент, а искащият присъединяване е цесионер; дали вземането предмет на договора е вземането инвокирано в изпълнителния лист. Тук не следва да се разбира, че съдебният изпълнител извършва правораздаване, тъй като той не е натоварен с такива правомощия от закона. Става дума за легитимация и съдебният изпълнител трябва да вземе становище, кой от двамата, цесионерът или цедентът, е легитимиран като взискател – нямаме присъединяване на кредитор, а заместване.) Прегледът е относно това дали вземането предмет на цесията съвпада с това по изпълнителния лист, съответно дали е прехвърлено, тъй като в цесията може да се съдържат отлагателни условия и други обстоятелства, поради които към момента на представянето на договора пред органа по принудително изпълнение, същият да не е породил своето действие между страните.

 

Във връзка с гореизложеното, съдебният изпълнител не трябва да си позволява прекалена свобода на действие относно преценката дали да констатира ефекта на предоставен пред него договор за прехвърляне на вземане, поради това, че той не е натоварен от закона с правораздавателни функции и не може да разрешава материалноправни спорове, подобно на съда. В този смисъл съдебният изпълнител няма право да преценява валидността на договора за цесия, тъй като основанията за недействителност и дали тя е налице са материалноправни и само съдът може да ги разглежда.

  • налице ли е приложено уведомление за извършената цесия до длъжника по прехвърленото вземане – често в практиката съдебните изпълнители си позволяват да проверяват дали е предоставено уведомление за цесията, за да конституират цесионера като взискател. Тази практика е незаконосъобразна, тъй като конституирането на цесионера като взискател не може да бъде отказано под претекст, че липсва връчено уведомление за цесията. Константната практика на ВКС е последователна, че при липса на уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземания, съдебният изпълнител следва да конституира цесионера като взискател, но няма да може да започне изпълнение докато не бъде връчено уведомлението за цесията на длъжника[2]. Това връчване може да бъде направено от цедента, от цесионера по пълномощие от цедента, както и от съдебния изпълнител по изричната молба на цесионера.
  • издаване на постановление/разпореждане за конституирането на цесионера като взискател – тук не се събира такса за присъединяване по ТТРЗЧСИ. Самото постановление не е правопораждащо, тъй като прехвърлителния ефект на цесията настъпва от момента на сключването и за страните, освен ако действието на договора не е отложено, а за длъжника от момента на уведомяването му за настъпилото прехвърляне. То обаче има констативно действие, тъй като цесионерът не е присъединен по право взискател, нито пък съдебният изпълнител е длъжен служебно да знае какви сделки с вземането си е извършвал взискателят, за да може служебно да конституира цесионера на негово място. В този смисъл, за да бъде въведен ефекта от прехвърлянето на вземането в изпълнителното производство, чрез конституирането на цесионера като взискател на мястото на цедента, е необходимо прехвърлянето да бъде доведено до знанието на органа по принудително изпълнение и той да го констатира.
  • съдебният изпълнител следва да следи за злопупотребата с права и при предоставяне на множество на брой цесии, с които вземането на взискателя е раздробено на отделни части, съответно са предявени адвокатски хонорари по всеки договор, да не приема адвокатските разноски, тъй като такива вече са събрани при образуването на изпълнителното производство от първоначални взискател цедент. Това следва и от спазването на принципа предвиден в чл. 3 ГПК[3].
  • отказът на съдебния изпълнител да конституира цесионера като взискател подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.1 ГПК, тъй като последният се легитимира като взискател на основание сключения договор за прехвърляне на вземания, с който е придобил вземането на цедента, за което вече е бил издаден изпълнителен лист. Тъй като частното правоприемство е настъпило със сключването на цесията, отказът на съдебния изпълнител да конституира взискателя следва да се приравни на отказ от принудително изпълнение. По своето естество отказът да се образува изпълнително дело срещу длъжник, срещу който взискателят разполага с изпълнителен титул, представлява отказ да се извърши определено изпълнително действие. Образуването на изпълнителното производство слага началото на изпълнителния процес. В този смисъл акта на съдебния изпълнител, с който се отказва да се образува изпълнително производство сам по себе си представлява едно самостоятелно изпълнително действие. С постановеният отказ на практика, на цесионера се прегражда възможността да реализира правото си на принудително изпълнение по отношение на един правен субект, който изпълнителния титул сочи като длъжник по изпълнението. В този смисъл отказът да се образува изпълнително производство представлява по същество отказ да се извърши определено изпълнително действие, с което се поставя началото на изпълнителния процес[4].

По точка 2:

Също много често срещана в практиката е хипотезата, в която е проведена публична продажба на недвижим имот, като с протокола по чл. 492 ГПК за купувач е обявен взискател. След обявяването му за купувач, съдебният изпълнител следва да извърши разпределение по реда на чл. 495 ГПК, в което да изчисли съразмерните части, които обявеният за купувач взискател трябва да внесе  в случай, че по делото има други взискатели. Преди изготвянето на разпределението обаче постъпва обезпечителна заповед, с която се спира изпълнението по издадения в полза на обявения за купувач взискател изпълнителен лист, съответно заповед за незабавно изпълнение към него, ако има такава. Въпросът, който се поставя, е как следва да процедира съдебният изпълнител в тази ситуация. Според автора поставеният въпрос не е коментиран в правната ни доктрина.

  • при наличие на един взискател

 Идеята на спирането на изпълнението в настоящата хипотеза, където се разглежда публична продажба на недвижим имот, е да пресече възможността да бъде издадено постановление за възлагане, тъй като веднъж издадено, изпълнението върху имота е приключило и няма какво да бъде спряно. При наличие на един взискател, спирането на неговото изпълнение значи преустановяване на изпълнителните действия свързани с осребряването на недвижимия имот, които са част от изпълнителния способ публична продажба – прихващане на суми по чл. 461 ГПК и издаване на постановление за възлагане. Ако постановлението за възлагане е издадено, спирането е закъсняло и ще бъде безпредметно. Постановлението за възлагане е крайният акт, с който приключва изпълнителния способ публична продан, и само докато не е издадено е налице висящо изпълнение върху имота, съответно същото може да бъде спирано[5]. По същият начин стои въпроса и когато на търга е имало и други наддавачи. Целта на спирането е да се спре осребряването на имуществото на длъжника, съответно прехвърлянето на имота му, като за тази цел временно се блокира възможността съдебния изпълнител да издаде постановление за възлагане, тъй като до този момент спирането би имало ефект.

  • при наличие на присъединени взискатели

             За разлика от хипотезата с един взискател, в случая са налице и присъединени кредитори. Поради това спирането на изпълнението по титула на единия взискател, обявен за купувач, не е основание за преустановяване на изпълнението върху имота, тъй като за присъединените взискатели не е налице спиране и чрез продължаване на изпълнението и осребряване на недвижимия имот, съдебният изпълнител ще удовлетвори именно техните вземания.

              С оглед спирането на изпълнението по титула на обявения за купувач взискател разпоредбата на чл. 461 ГПК е неприложима спрямо неговото вземане, в резултат на което и разпределение по чл. 495 ГПК не може да бъде извършено. Щом не може да бъде извършено, то няма как същото да влезе в сила и да бъдат внесени сумите, посочени в него, от обявения за купувач взискател. Поради това е невъзможно изпълнение на третото условие по чл. 494, ал.1 ГПК – купувачът да внесе цената в срок, тъй като в тази хипотеза плащането на сумите се извършва от влизането в сила на разпределението по чл. 495 ГПК, а както видяхме, то не може да бъде извършено поради спирането на изпълнението. Следва да се отбележи, че дори и да приемем обратната хипотеза, в която разпределение по чл. 495 ГПК все пак бъде извършено и същото влезе в сила, при зачетено прихващане на взискателя – купувач, то изниква проблема с изпълнението на това разпределение в случай, че изпълнителния титул на взискателя-купувач бъде обезсилен преди това[6].

За да бъде избегнат посочения по-горе проблем, съдебният изпълнител може да уведоми взискателя, обявен за купувач, че в едноседмичен срок може да внесе целия размер на сумата по продажбата и така да извърши разпределение по чл. 460, а не по чл. 495 ГПК. Предложеното разрешение има следните положителни последици. От една страна, съдебният изпълнител уведомява обявения за купувач взискател, че има едноседмичен срок да внесе цялата цена, като така ще се преодолее третото условие,  предвидено в чл. 494, ал.1 ГПК, т.е. взискателят ще може да внесе цената в законово- предвиден срок. На следващо място, спирането на изпълнението не е пречка взискателят да участва като наддавач, съответно да внесе цялата сума и да се изготви разпределение по реда на чл. 460 ГПК, тъй като сумите за този взискател ще бъдат задържани и няма да му бъдат изплатени преди възобновяването на изпълнението. Освен това, изпълнението ще е допустимо въпреки спирането, тъй като спрямо присъединените кредитори не е налице спиране, и в този смисъл продажбата може да бъде извършена, като с плащането на цялата цена от взискателят, чието изпълнение е спряно, ще се удовлетворят техните вземания. Тук не може да бъде блокирана възможността за издаване на постановление за възлагане, тъй като изпълнението за удовлетворяване на вземанията на присъединените кредитори не е спряно. Поради тази причина няма пречка да бъде издадено постановление за възлагане на взискателя, обявен за купувач, комуто изпълнение е спряно, тъй като той е платил цялата сума за имота и го придобива подобно на трето лице, без привилегията, дадена му по чл. 461 ГПК.

Ако е налице хипотеза, при която разпределението по чл. 495 ГПК се извърши без приложение на чл. 461 ГПК, поради наличието на привилегировани кредитори и недостатъчност на суми, които да останат за взискателя – купувач,  няма пречка същото да влезе в сила и да се изпълни, съответно да се изготви постановление за възлагане поради това, че ще се удовлетворят вземания на привилегированите кредитори, а не на взискателя – купувач.

На гореизложените разсъждения по поставения проблем може да се възрази, че нямат изрична законова регламентация.

 

            Изложените в настоящия материал разсъждения и изведените на основание тях правни изводи по поставените въпроси съвсем не са безспорни, но поради повишения интерес в практиката съм си позволил да направя опит за излагане на кратко становище по тях.

 

Автор: д-р Димитър ИВАНОВ


star



[1] Статията е публикувана за първи път в списание „Търговско и облигационно право”, 2017, бр.08.

[2] Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС; Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр.д. № 5788/2015 г. на ВКС, цитирано по Иванов, Д., Николов, Д. Изпълнително производство по ГПК и ЗОЗ. Второ преработено и допълнено издание, 2017, с.193.

[3] В подобен смисъл виж и Петров, В. Частичните цесии – проблеми на разноските в изпълнителния и исковия процес. Предизвикай: Изпълнителния процес, 2016, с. 97-109.

[4] Така Определение № 238 от 22.06.2016г. по в.ч.гр.д. № 284/2016г. на Апелативен съд – Велико Търново; Решение №177 от 06.04.2012г. по гр.д. № 299/2012г. на Окръжен съд – Пазарджик; Определение № 198 от 14.07.2010г. по в.ч.г.д. № 380/2010г. на Окръжен съд – Хасково; Решение от 31.05.2014г. по ч.гр.д. № 272/2014г. на Окръжен съд – Сливен; Решение от 30.09.2015г. по гр.д. № 486/2015г. на Окръжен съд – Кюстендил и др.

[5] Подробно по този въпрос в Иванов,Д. Кога настъпва ефектът от спирането на индивидуалното принудително изпълнение по силата на закона. Предизвикай: Изпълнителния процес, 2016, с.276-278.

[6] Има се предвид случая, в който исковото производство по допуснатото обезпечение бъде изгубено от взискателя и това доведе до отпадане на основанието му за принудително изпълнение, съответно бъде обезсилен изпълнителния му титул.